25.05.2026
НОВИ КНИГИ ► „Целият свят минава оттук“ от Летиция Турини е интимно и поетично пътешествие, което отвежда читателя до Леричи, място на пристигания, заминавания и неочаквани срещи. Леричи, Заливът на поетите, 1960-те години на миналия век. Млади пътешественици от цял свят се събират около харизматичната фигура на жена на име Мади, оставяйки зад гърба си минали и настоящи конфликти – Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, Виетнамската война от 1968 г. – и са посрещнати между стените на древния замък, построен на скала с изглед към морето, който от 1950-те години е превърнат в младежки хостел. В този въздействащ и дълбок исторически роман Изабела, млада жена от Леричи, влюбена в своето...
прочети повече...
23.05.2026
ПОЕЗИЯ ► Вълните Мога да позная по стихотворението - понякога сякаш вълна, с малка ръка от пяна, е подхвърлила човека, както гимнастик - топката си, грациозно, връщайки го на брега почти веднага, но с малък дар - отстанали са няколко реда - малки седефени миди. Понякога обаче вълната е била голяма - издигнала е човека дотолкова нагоре, че бавно и трудно се е опомнил, с морски звезди в косите, с пясък в очите, почти ослепял, и така - докато се избистря окото - междувременно се е оформило - стихотворението - призрак на кит. Стои и примига, и костите му са арка. Малко преди това човекът може би върви сред парка, гледайки зелената трева, примигвайки срещу цъфналите дърветата, когато - изведнъж...
прочети повече...
15.05.2026
ПОЕЗИЯ ► МОМИЧЕТА ПРЕЗ ЗИМАТА В бара през прозореца гледам едни момичета в кръг как се протягат и прозяват през улицата. Краят на януари е, 23 градуса. Топлината им харесва защото те са влажна топлина. Топлото обича топло и днес е направо закачка как тук пролетта настъпва със славните птици които се завръщат на ята от Мексико. Момичетата нехаят за птиците защото те са птици. Спомням си в гимназията веднъж в салона шест мажоретки си почиваха на тепиха за борба по шорти, а аз до тях изпитвам тъпа болка в слабините. Какви бяха? Жизнени, прекрасни, топла плът каквито сме всички. https://www.poetryfoundation.org/poetrymagazine/poems/55849/the-girls-of-winter ДРУГА СТРАНА Обичам тези сурови...
прочети повече...
15.05.2026
НОВИ КНИГИ ► В романа „Сезонът на захарта“ реномираният канадски шеф готвач, собственик на елитни ресторанти и водещ на рейтингово кулинарно телевизионно предаване Адам Дюмон, предприема заедно с приятелката си Марион пътуване до остров Мартас Винярд, щата Масачузетс, където прекарват лятната си почивка. Ваканцията на Адам и Марион обаче завършва зле, тъй като Адам се блъска в местна млада жена, докато кара сърф, и чупи коляното й. Въпреки, че при инцидента поглъща вода, той е физически добре, но е психически разтърсен. Адам и Марион се завръщат у дома в Квебек, неподготвени за неприятните последствия, които този инцидент отприщва и за двамата, и рухването на това, което са смятали за...
прочети повече...
10.05.2026
ПОЕЗИЯ ► Пролет Приспива ме дъждът. Аз съм поле зелено улица със кестени квартално кафене билет за театрална премиера бездомно куче в подлез на метрото и недописан стих... В нестинарската гора По здрач откри ме как търся брод през реката придошла. Не ме попита кой е наранил душата ми и как съм се изгубила. В гората сухи клони насъбра, запали огън и цяла нощ от страховете ми ме пази. На сутринта през тлеещите въглени на босо ме пренесе и на реката повели смирена да се прибере във бреговете си. Но не останах с теб. Ранима, грешна, предана – аз съм жена. Не мога да съм ничия икона. Фото: Ина Мирчева Ангелина Василева в Диаскоп © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на...
прочети повече...
09.05.2026
Разкази ► Учителката на мама с любов от земята до небето “...В Испания откри за себе си качества, които не подозираше, че притежава. Имаше предимството да започне от 0 – без да познава никого и без никой да я познава. Но разбра, че за да се оттласнеш напред от тази нула, трябва да си готов да приемеш недоверието на другите в способностите ти. Тук се прибавяше и езиковата бариера. Но още по-тежка бариера се оказа различното разбиране за света, начина на живот, мисленето. И ако езикът постепенно се овладяваше, подтиквайки я към по-смело общуване, то влизането в обувките на чуждия стереотип искаше време и енергия. Тя вложи и двете, за да се приобщи към живота в тази живописна страна. Но...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!