26.10.2024
Някой някога беше казал: „Да загасим телевизорите”. Може би човекът е имал предвид да си запазим очите, да освободим повече време за работа, а може би и за четене. Да, ама тогава нямаше такива хубави предавания, нямаше повторения на филмите и новините. Разбира се, в повторението няма нищо лошо, защото по-голямата телевизионна аудитория е в напреднала възраст. Досещате се, че това е началото на забравянето, да не казвам, че е началната фаза на едно заболяване. Колкото и разнообразна да е телевизионната аудиторията, на всички са интересни шоупрограмите. Ама и те са хубави, дявол да го вземе! Не те оставят да ги пропуснеш: „Като две капки вода”, „Маскираният певец”, „Силата на волята”,...
прочети повече...
26.10.2024
ВИДЕНИЕ Вече хваща ме съклета, даже сън не ме лови: След като свалим Каскета, виждам бръснати глави! ГЛАС НАРОДЕН В парламента - сага: Шапки на тояга... Тъй ще свърши сагата: Ще въртим тоягата. РЕПУБЛИКА ДЪЛГАРИЯ В парламента бившите борчета се надцакват с бившите ченгета. Тая политическа несрета много ми прилича на вендета... BG ПОЛИТИКА Какъв нагон - за трон! На този фон - галфон! КАНДИДАТ И той се врътна на рулетката в сценария. Накрая ще му видим сметката! В Швейцария. БЪЛГАРСКИТЕ ЕПИГРАМИ Ужким всичко има в тях - остра мисъл, гняв и смях, и комедия, и драма... Виж, издателят го няма. Карикатура: © Георги Чепилев Петър Краевски в Диаскоп © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics Българска...
прочети повече...
24.10.2024
В превод от английски език на Ангелина Василева и Юлияна Тодорова. Катраненочерна къща от светлина Хан Канг Онзи ден в Уай-донг валеше суграшица и тялото ми, спътник на моята душа, потръпваше с всяка падаща сълза. Върви по пътя си. Колебаеш ли се? Какво сънуваш, реейки се така? Двуетажни къщи, светещи като цветя, в тях научих болката и към земя на радостта, все още недокосната, протегнах глупаво ръка. Върви по пътя си. Какво сънуваш? Продължавай да вървиш. Към спомени, оформени от уличната лампа, тръгнах. Вдигнах поглед нагоре и в сферата видях катраненочерна къща. Катраненочерна къща от светлина. Небето бе тъмно и в мрака местни птици летяха нагоре, освобождавайки се от тежестта на телата...
прочети повече...
21.10.2024
Хан Канг: Биобиблиография В творчеството си Хан Канг третира исторически травми и невидими правила, и във всяка от творбите си показва колко крехък е човешкият живот. Тя притежава уникално познание за връзките между тялото и душата, живите и мъртвите, а поетичният ù и експериментален стил буквално е станал иноватор в съвременната проза. Превод от английски език: Юлияна Тодорова 한강 Хан Канг е родена през 1970 г. в южнокорейския град Куанджу, а на девет се мести със семейството си в столицата Сеул. Баща ù е известен романист. Освен писането, тя е отдадена на изкуството и музиката, което оказва влияние върху цялото ù литературно творчество. Канг започва писателската си кариера през 1993 г. с...
прочети повече...
21.10.2024
1. Надничам в зеницата на пламък. Синкаво око с форма на сърце най-горещото ярко нещо онова което го обгръща вътрешен оранжев пламък нещото което най-много припламва онова което отново обгръща полупрозрачен пламък отвън утре сутрин, утринта когато тръгвам за най-далечния град тая сутрин синкавото око на пламък наднича отвъд взора ми. 2. Сега градът ми е пролетна утрин, ако преминете през сърцето на земята, пробийте право в средата без колебание, онзи град се появява, часовата разлика е точно дванайсет часа назад, сезонът е точно половин година назад, така че в тоя град сега е есенна вечер, сякаш тихичко следващ някого, оня град следва моя, за да прекоси зимната нощ, да прекоси зимата, чакам...
прочети повече...
20.10.2024
След всяка крачка напред се превръщах в минало, а бъдещето ми назад остава, там някъде в нищото, безвремие ми трябва в тяло на блуждаещо кандило, където илюзията е очертала границите на нормалното. Колко пъти бях жената на Лот и се обръщах назад, после се превръщах в стълб от сол и раждах нищо, моят личен Содом ме разпъваше с дяволски глад, а аз със кървави длани търсех зарево лъчисто. Тръгвах след светли миражи и вяра в дъгата, която клеймо е, че древното зло вечно ще спи, Божия милост търсех сред дневна позлата, а виждах как моята същност с мечтите лети. Думите нижеха пътища криви в тъмите, сляпа опипвах ги с длани глухи за тишината, много от тях за живота ми бяха невнятни, изкуствено...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!