Арундхати Субраманиам/Arundhathi Subramaniam: Молитва и Думи

29.09.2020
image

Превод от английски: Емилия Миразчийска Молитва Нека нещата да останат както са в най-простото място, което познаваш. Кепенците на прозорците да задържат прохладен въздуха като жасминов парфюм Никога да не забравиш, да чуваш смачкания шепот на чаршафите, които се нагласят според спящата ти форма. Възглавниците все така да са посребрени с котешки пух и нежната перкусия на дъха на любовник. Часовникът на стената да продължава да показва, че благоразумието ти закъснява с десет минути. Нищо да не бъде смущавано в най-простото място, което познаваш тъй както тук в зародишна тишина плановете се размиват и започват стиховете, а вярата се разнася като цвъртенето на щурците, вяра във време, в което...

прочети повече...

Ангелин Мичев: "От моста"

22.09.2020
image

от моста как плюе възрастният с досада и погнуса от себе си изхвърля нещо нежелано и противно и как детето от себе си проточва бавно бавно слюнката и съзерцавайки как пада преценя висотата на положението си Илюстрация: ©Георги Чепилев Ангелин Мичев в "Диаскоп": "Автопортрет" и други стихотворения "Имаш ли причина да останеш?" © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника....

прочети повече...

Арундхати Субраманиам: "Къде живея? Град съкрушен от надежда и булимия"

17.09.2020
image

Превод от английски: Елена Сфеир Мадрас Не бях родена, нито бях отгледана тук. Но аз познавам този град от казуарина и резенчета тръпчиво манго, поръсено със сол и лют пипер и подвижните пясъци на крайбрежието, прахообразните сиви челюсти на филмовите герои, майчиното сари, наситено от лунна светлина, наелектризирано от напрежението на концерта на МД Раманатан, трептящата пътека на подправките от тамаринд и лук носеща се от милапурските домове през летните вечери, Бенгалският залив като огромна опера, опарена от слънцето и един език, така наситено дълбок, като вкуса на туршия от сарсапарила oт онази изгубена рецепта, утешителни заключителни акорди като дом. Безполезно е. Градовете...

прочети повече...

Примо Леви: "Срамът" - "Потъналите и спасените"

12.09.2020
image

Предисловие Първите сведения за нацистките лагери на смъртта се разчуха през съдбоносната 1942 година. Те бяха неясни, но не си противоречаха: очертаваха едно изтребление в такива огромни размери, с такава крайна жестокост и толкова оплетена мотивация, че хората бяха склонни да ги отхвърлят поради тяхната невъобразимост. Показателно е как самите виновници предвиждат това отхвърляне далеч по-рано – мнозина от оцелелите (сред тях и Симон Визентал в последните страници на Убийците сред нас) си спомнят, че есесовците се забавляват, като цинично предупреждават своите пленници: както и да свърши голямата война, войната срещу вас ще сме я спечелили ние; вас няма да ви има, за да свидетелствате, а...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Портрет на лятото в края на август"

11.09.2020
image

Портрет на лятото Семки от диня слагам в ръката ти, а ти ще дебнеш довечера за падащи звезди. С мексиканска шапка подпирам вечерните облаци, потъмнели от дъжд. С букет суха лавандула махам на лятото да не ме изтрие от очите си до догодина... Светът - сополив палавник чопли нарочно раната ти и оревава улицата от глад. Коя майка ще го зареже, без да му приготви храна. В края на август Пълня деня с котешки целувки, рижи косми по ноктите на дясната ръка. Бърша праха по нарисуваните златни пантофки за бала от приказката. За награда - вода от чешмата с бучка лед. Масло...мммм... върху препечен хляб. Вкусен е мигът, в който се облягам на любовта ти, Господи! Илюстрация: ©Георги Чепилев Христина...

прочети повече...

Дебасиш Парашар/Debasish Parashar: "Тази вечер не е за любовна поезия" - "This Evening Is Not For Love Poems"

09.09.2020
image

Превод от английски: Емилия Миразчийска Тази вечер не е за любовна поезия Тази вечер не е за любовна поезия Можем да останем спокойни и безразлични Знаеш какво имам предвид Знаеш че знам Става и да не знаеш Помня още онзи мек декември Седеше до мен Животът беше толкова хубав Помня още как държеше зеления чадър срещу онова ветровито небе посивяло от истории И твоите дъждоносни очи изпълнени с думи Онази вечер наистина валeше И как само валеше Тази вечер не е за любовна поезия Тази вечер не е за любовна поезия Тази вечер е заредена с политика Тази червена кървава река, която ни разделя и събира Ти и Аз е политически триумф Това безразличие е стратегическо Един паноптикум на надеждата Още ме...

прочети повече...

1..15 от 3232