Стефан Иванов: безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел — Без мен

11.04.2024
image

очевидно за анди уорхол от джон ричардсън въпреки че той беше възприеман с известна справедливост като пасивен наблюдател бих искал да припомня една негова страна която той криеше от всички освен от най-близките си приятели неговата духовна страна някои от вас може да се изненадат че такава страна съществува но съществуваше и това е ключът към него знанието за това тайно благочестие неизбежно променя представата ни за него който заблуждаваше света да вярва че е обсебен от пари слава и блясък и че е хладнокръвен до безчувственост но никога не вярвайте напълно на това което виждате безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел а необвързаността му дистанцията която установи между...

прочети повече...

Екатерина Григорова: Отвисоко в печката пада дърво

08.04.2024
image

... Препуска мрак с най-тихите подкови. Все още тъмносиня е до кръста светлината. Последен цвят. Последен. Но някъде наоколо е влакът – грейнало елече от прозорци с връхчета елхови. Онази мъничка жена с кръстосани игли е Мойрата на редовете: трижди спи над гледаната плетка. А дядото със вестника разтворен завива с две изсъхнали ръце вечерята, притоплена на коленете. Едно невидимо момче на рамото му преболява. Стихотворението е от книгата на Екатерина Григорова "Отвисоко в печката пада дърво" ИК Жанет 45, февруари 2024 г. Редактор: Петя Хайнрих Оформление: Иво Рафаилов Брой страници: 92 Цена: 15.00 лв. Екатерина Григорова в Диаскоп Литературно четене в Пловдив 9 април 2024 от 19.00 часа...

прочети повече...

Стефан Иванов: Не може повече така — Без мен

07.04.2024
image

--- не може повече така постарому баби да си ядат обувките от глад да гълтат копчета вместо хапчета гетата в центъра и периферията да умират изоставени сгърчени като пилета и норки набутани в килии моловете да цъфтят с промоции и модата да продължава да бъде затворени очи вперени в успех собствен разбира се не на някой друг не на бабите бивши майки настоящи гледачки не на бебета а на агонизиращи облаци и дядовци толкова затворени очи затворени души водени от обиграност като течност придобиват формата необходима за момента да се лъже е нормално да не си себе си е нормално какво е себе си и без това е задача с повишена трудност както казва учебникът по математика на живота но себе си може и...

прочети повече...

Стефан Иванов: Без мен

03.04.2024
image

Наистина много се вълнувам. Това е първата ми книга с поезия от десет години насам. Какво ли не стана за десет години. Благодаря на Марин Бодаков, пръв читател на ръкописа, и на следващите — Силвия Чолева и Иван Димитров. Благодаря на Бояна Павлова, която създаде дом за думите. Книгата включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки. Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен. Стефан Иванов --- на м.б. как да го назова усещам те близо в...

прочети повече...

Ейда Лимóн: Любовно стихотворение с извинение за външния ми вид

03.04.2024
image

Превод от английски език: Юлияна Тодорова Понякога май виждаш най-лошото ми аз. Любимото размъкнато долнище в тревисто зелено, без сутиен по цели дни, косата вързана нескопосно и халтаво, челото смръщено там дето дяволски мисли с бесни копитца в ума ми танцуват. Как ми се иска да кажа: означава че те обичам, бялата лекьосана ти-шъртка, сълзите, черупките от шам-фъстък, неизхвърлените обелки от портокал върху бюрото ми - но всъщност е друго. В тая къща се движа с теб, а в ума ми е различно, без бремето на красивата клетка. Правя го както в избуялата трева, животното в мен повече от всичко друго. Греша, защото те обичам е, но е повече така, когато ми го казваш и ти, на тъмно, през завесите...

прочети повече...

Любовна лирика: Димитър Ганев. Подредих онези вечери...

29.03.2024
image

*** Подредих онези вечери обратно в себе си (както тогава нощта се подреждаше пласт по пласт върху нас), вечерите, когато заспивах в каютата на тялото ти и сънувах рибите зад стените ù; когато това, което ставаше отвън, не беше, че дъждът вали, а че просто ние се движим срещу отдавна неподвижни капки. И събирах минутите, разпилени из джобовете ни, защото знаех, че е близо времето, когато ще се опитвам да превърна въздуха в каквото беше. Ще минат много зими, преди да си припомня как да крещя истинското си име, преди да започна да живея, примирен с жестокото безсмислие на ръцете си. Сигурно е немислимо да се опитваме да се научим отново да мълчим – а искам отново да мълча, да не мисля, да не...

прочети повече...

1..15 от 3232