25.06.2026
ПОЕЗИЯ ► Превод от словашки език: Димана Иванова Етюди I. прегръдката ме притегли към собствената си същност, която изведнъж на допир е съвсем мека влизам в спомена за лековития аромат на лайка скитам из полетата на глухарче, жълт кантарион, къпина и цикория, само за да се завърна под нашия полилей и отново да открия порцелана, дантелите и чая. II. думите пускат нишки – хромозоми, разгръщащи се в живота сокове надига се вятърът на ята от словесни превъплъщения на твоите мисли – паяжина от влакнести стъбла на сукуленти свързва невидимото за погледа а единствената орхидея в дневната просто е споделяне на всеобхватното присъствие на живота III. в прилива на течението отвъд времето солта...
прочети повече...
24.06.2026
НОВИ КНИГИ ► Книгата „ИГРА. 25 истории за децата на 90-те“ е носталгично обяснение в любов към точно тази декада, живяна точно в България, с всичките ù противоречия. Но наред с това темите в разказите надмогват конкретното знаково десетилетие и зазвучат някак универсално: травмата; компенсаторните механизми за справяне с нея и с комплексите; физическото, психическо и емоционално насилие в училище и в непосредствения приятелски кръг; срамът и страхът; загубата; научаването, че има смърт; отношенията с родителите; оспорването на авторитетите; емиграцията; досегът с изкуството и идеите; първите сърдечни трепети; образът на момичето-жена, издигнат на пиедестал; пубертетната сексуалност;...
прочети повече...
23.06.2026
ПОЕЗИЯ ► СУТРИН Просто си лежа на кушетката и съм щастлив. Само си тананикам, тихия звук в главата ми. Тревогите в момента са заети другаде, по света има толкова много за вършене. Хората които биха могли да съдят почти всички спят; няма как да те контролират постоянно, пък и понякога просто забравят. Когато зората плисне над живия плет, човек става от леглото и може да си даде вид, че е зает. Такива малки кътчета, парченца от Рая забравени тук-там, можем да ги отсеем и съхраним. Хората дори няма да забележат, че ги имаш, тъй лесно и приятно е да ги скриеш. По-късно през деня можеш да правиш като другите. Да поклатиш глава. Да се мръщиш. Превод от английски език: Юлияна Тодорова ANY MORNING...
прочети повече...
22.06.2026
ПОЕЗИЯ ► Юни Не съм усетила кога е дръпнал пердето от прозореца и как в влязъл в спалнята. Опитвам се да го отпратя: – Спи ми се... И се завивам презглава. Но той е ЮНИ – не приема откази и вече е запалил огънчета слънчеви в отсрещните дървета, поръчал е на два синигера да ме измъкнат с песен от леглото и без да пита ме потапя в море от цъфнали липи... Да, той е ЮНИ – мил досадник, преболял любовник, стар познат... Успявам някак си да си нахлузя чехлите и още неразсънена предлагам му във името на всичко минало да пием на терасата кафе. С прозявка се отправям в кухнята и търпеливо чакам мехурчетата спомени да се превърнат в горчиво сладък гъст каймак... Кафето е готово. Отнасям парещите...
прочети повече...
16.06.2026
КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► От неговите хора остана само баба Радка на деветдесет и пет – майка му. Той е Георги – възчернчък по рождение, дребен и жилав, хороводец, от малкото село покрай реката. Бил е камионджия, даже в странство. Докато беше жива Марги – жена му, най-много искаха да се изучи синът им и да се ожени. Марги си отиде без време, синът недоучен се запиля нейде – ни се чу, ни се видя, не се и задоми. Жоро не можа да продаде камиона, както се бе зарекал, за да вдигне невиждана сватба, да нагости богато цялата махала и да се наиграе на хорото – чак до съмнало. Отгоре на всичко го споходи лоша болест. Надмогна бедата на косъм и сега с баба Радка добруват. Било дошло време за...
прочети повече...
08.06.2026
ПОЕЗИЯ ► И ВСЕ ПАК КНИГИТЕ Чеслав Милош И все пак книгите ще стоят по лавиците – отделни същества, появили се някога, още влажни като бляскави кестени под дърво през есента и докосвани, пазени, заживели живота си въпреки пожарите на хоризонта, взривени замъци, пълчища в поход, планети в движение. „Ето ни“, казваха те, дори когато разкъсваха страниците им или пукащият пламък изличаваше буквите. Толкова по-трайни от нас, чиято крехка топлина изстива в спомени, после се разсейва, умира. Представям си земята след смъртта ми: не се случва нищо, загуби няма, но пак е странно забавление, женски рокли, люляци с капки роса, някоя песен в долината. И все пак книгите ще стоят по лавиците – родени...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!