Теодора Тотева: "крехки като тъгите ни" - "На сантиметър от чудото"

01.12.2022
image

*** изчезващи видове по-изчезващи от влюбени по-смъртни от детство толкова крехки като тъгите ни и изгубени вървим подвизаваме се почти телесно в присъствието на живота като пръст или навик смях или допир кънтим в някоя вътрешна улица и сме всичко което си отиде Снимка: @Диаскоп Стихотворенията са от книгата на Теодора Тотева "На сантиметър от чудото", ноември 2022 ИК жанет 45 Редактор: Георги Господинов Оформление: Иво Рафаилов Цена: 12.00 лв. Брой страници: 52 Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството. Теодора Тотева Теодора Тотева (1992 г.) завършва „Журналистика“ в Софийския университет. Работи като репортер, отдел „Култура“ в сп. „Черно и бяло“, в -к „24...

прочети повече...

Христо Мухтанов: Носталгия

29.11.2022
image

--- тогава ще се задавя със носталгия, ще се закашлям, ще я изтърва и тя ще се разплиска по коридора, разтече надолу по етажите, прокапе от терасите, ще напои дърветата във задния ни двор и листата им ще посинеят като лицето на удавник Снимка: @Диаскоп Христо Мухтанов Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в гр. Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“, в студентския „Боян Пенев“, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Първата му стихосбирка „Опити за еволюция“ – от която са последващите стихотворения - излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда на конкурса за...

прочети повече...

Теодора Тотева: На сантиметър от чудото

27.11.2022
image

Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното. Георги Господинов *** Има няколко начина да направиш градина, един от тях е да засадиш от себе си дом, да се прераждаш в пръстта, докато: поливаш, отглеждаш, садиш тънката линия на сътворението. И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив, а...

прочети повече...

Ина Иванова: "В износените мостове намирам упованиe" - "Нещата, за които мълчим"

25.11.2022
image

* * * В износените мостове намирам упование, в напуснатите домове с глухарчета край прага, във черквите, потъващи в тревите сякаш в нощви, в жуженето на лятото, в цикадите, които от корените пият и тишината късат на парчета. В извивките на пътя намирам упование, строеното от глина на камък се обръща, издишат дим комините, изстиват бавно къщите, термитникът на паметта складира, щъка и смила с челюсти света край пътя. С две тънки светли плитки – конопени въжета, аз снимах баба Дана и кръстчето, с което посочи между два баира в празното, към селото на северното било, към времето, когато е живяла, но няма думи да разкаже. В оттеглянето на деня намирам упование, в обувките на мъртвите, оставени...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Носталгии

24.11.2022
image

Стихотворението Още ме чака едно стихотворение – по онези пътеки, изчезнали сред къщи, които вече ги няма... Още ме чака едно стихотворение – в онази лунна градина, пълна със сенки и вятър, с неизречени думи... Още ме чака едно стихотворение – в онези ръце, по-нежни от сенки, в онази прегръдка, отвята от вятъра... Едно стихотворение, което ние – деца – не създадохме, не разгадахме. Което аз никога не написах. В светлината Ако старото училище е същото, толкова същото, колкото някога – слънцето, което ляга на двора, слънцето, което бавно изкачва фасадата, слънцето е светлина от друго време. Там ние сме други – толкова други, колкото другите, които сега с весела глъчка тръгват нанякъде. Ако...

прочети повече...

Христо Мухтанов: този сплин, който е дошъл на гости

23.11.2022
image

--- познаваш онова, заради което не искаш да се помръдваш сутрин и шкуриш мислите си до оголване; този сплин, който е дошъл на гости без да си го викал и следиш сивите гълъби по прозореца, прахът, спрял във въздуха, завързан в усмирителната риза на чаршафите - иска ти се да крещиш, ако не си забравил гласа си Снимка: @Диаскоп Христо Мухтанов Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в гр. Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“, в студентския „Боян Пенев“, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Първата му стихосбирка „Опити за еволюция“ – от която са последващите...

прочети повече...

1..15 от 3232