Тильо Тилев: Азбука за ангели

24.10.2026
image

ПОЕЗИЯ ► Докато мисля за теб Докато мисля за теб, аз се моля: пропътувай деня си по моите улици – там ухае на сняг, на слънце и рози, там е спасителен бряг… По тях преминал съм сам без утъпкани коловози, със спомен за светла жена, с която имаме недовършени диалози. Върти се светът във вечния свой кръговрат и смесва думи, слънце и смях, бряг спасителен, сняг, който ухае на рози, докато мисля за теб в този град. Да откриеш звезда Ако накараш пламъка да се усмихне, значи светлината е в теб и те води в далечни пространства, където звездите разказват приказките на Шехерезада на своя таен език, разбиран единствено от птици и влюбени. А тук, в ъгъла на вселената, като малка звезда – почти невидима...

прочети повече...

Георги Николов: Автопортрет в сянка

23.10.2026
image

ДРАМА ► АВТОПОРТРЕТ В СЯНКА (Монодрама) …и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина. (Матей 4:16) ПЪРВА КАРТИНА Сцената - крепостна затворническа килия. На каменен одър седи тъмна фигура, загърната в прокъсан черен плащ. През много високо и тясно като бойница прозорче прониква лъч светлина и огрява лицето на Караваджо. По него играят сенки, полусенки, отсенки. И се чуват думи. Еднодневката, кръжаща около уличния фенер, е мимолетен Икар. Но и тя се стреми да удължи абсурдно краткия си живот чрез светлината. Светулката носи светлината в себе си. С фосфоресциращото си коремче тя е спасителен фар сред морето от тъмнина. Като с миньорска лампа светулката прониква в...

прочети повече...

Христина Мирчева: Заливът с акулите

13.10.2026
image

ПОЕЗИЯ ► Заливът с акулите Разхождахме се заран до залива. Тя да гледа перките на акулите, аз – как се движат машините навътре в морето, центробежната сила как източва от вените под водата мазната кръв. Откъде идва, къде отива... не мислех за това, а за пулсацията. Най-голямата загадка – картата на вселената съвсем прозрачна и всичко да е ясно като бял ден. Няма бели дни. Няма щастие. По-добре е да няма. Какво е щастието да се родиш, когато той умира на тази дата. Какво е щастието да празнуваш, когато тя умира в този ден. Сега двамата са заедно – на зелено поле с табели и указания, с правила на движението, неясни за нас, живите. Ето, там един червен светофар моли да изчакаме търпеливо....

прочети повече...

Три стихотворения от Ан Карсън

10.10.2026
image

ПОЕЗИЯ ► Превод от английски език: Юлияна Тодорова МАЛЪК ТЪЖЕН ЕКСТАЗ НА ЛЮБОВТА О, Малък Тъжен Екстаз на Любовта Обичам да съм с теб цяла нощ със затворени очи. Какъв късмет – ето, идваш със звездите! Пребродих до край ума и сърцето си и те намирам коленичил до пътя с малкия набор инструменти да поправяш нещо. Дай ми свят, отне ми този, който бях. СПИСЪКЪТ С ТЕЧНОСТИ НА ГОСПОД Беше ветровита нощ през ноември. Край прозореца прехвърчаха листа. Господ бе разтворил книгата на живота на страница УДОВОЛСТВИЕ . и притискаше страниците с една ръка заради вятъра проникващ от вратата. Защото сътворих плътта им като сито . написа Господ в началото на страницата и ги изреди по ред: Алкохол Кръв...

прочети повече...

Йордан Калайков: Среднощно приключение

28.09.2026
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ ► Нощта беше ясна и тиха, но изглеждаше тъмна и глуха. Имаше пълнолуние, но кръглият диск на луната светеше сякаш за себе си и долу земята тънеше в мрак. Светът бе задрямал и безразличен за това, което се случваше. Жилищният блок, соц панелка, стърчеше, потънал в сънена тишина. Иначе с извисените 12 етажа изглеждаше като небостъргач сред другите панелки, но това не значеше нищо. Ежедневието си вървеше по старому и всичко щеше да е, както е било винаги, чак до зазоряване, ако не се беше случило нещо необяснимо. Съвсем се събуди и разбра, че не е сън, защото отнякъде нахлу неустоимо ухание на мекици. „Не може да бъде – си каза – посреднощ някой да приготвя закуска“. Но мераклии...

прочети повече...

Иван Сухиванов: Сирените

27.09.2026
image

Разкази ► Хемски, моряк с голям стаж по траулерите, след разграбването на Океански риболов остана без работа. Изгоря с две-три заплати, но някои изгубиха повече, така, че може да се каже, че е късметлия… Стана рибар. Поставяше даляни в залива край спортната база в Равда, но един ден пристигнаха мутрите и той се измести към южното Черноморие… Есента започваше. Х. застана на брега, присви сивите си очи и се загледа на изток. Все не можеше да се накани да навлезе в морето. Остаряваше. По цял ден кибичеше в местното кръчме с чашка Мелтеми и наблюдаваше другите, докато бухат белот. Историите им му бяха втръснали... Той обичаше шаха, но нямаше равностоен противник. Единствено Барбаяни успяваше да...

прочети повече...

1..15 от 3232