15.09.2025
Градският нормален Помня го в училище. Облечен бедно заради бедните си родители. Сополив и с увиснали дрехи. Вероятно износваше тези на баща си. С бенка на небосвода на челото — персоналното му слънце от плът. Странеше от другите деца, а те го отстраняваха от смеха и игрите си, само за подигравки го привличаха обратно. Днес го видях на улицата — градският нормален. Рееше се като амбалажна хартия, подета от вятъра. Със същите дрехи на баща му, вече омалели и нелепи. И със същото тъжно лице, но вече с бръчки като изсъхнали реки. Вървеше по периферията на тротоара — под навесите, еркерите и сгасналите неони и сякаш се криеше под тях от небето, докато напредваше към земята. И само тази бенка на...
прочети повече...
10.09.2025
Със света имаме тайна Облегнала се е на колоната: малка, красива и чуплива. Като статуетка от захар. А в краката ù — империи и василевси. Но тя не знае. Мълчи, свят, не ù казвай, остави я да разстрелва рутината, задимения бар, сърцата, сърцето ми... Без умисъл, по логиката на самото свое съществуване. Нека някой ден, в последния ден, когато заедно си тръгваме от теб, аз да ù разкажа... Как е малка, красива и чуплива. Като статуетка от захар. А в краката ù — империи и василевси. И аз самият. Крадецът Наблюдава я как спи. Как отпуснатото ù лице изобразява нова странна красота. Устните ù издишат и тръпнат като на куче, което сънува. Нишката от слюнка пои възглавницата. (После дълго ще прегръща...
прочети повече...
28.08.2025
10 септември 2025 от 18.00 часа София, Американ корнър Столична библиотека пл. „Петко Р. Славейков“4 Мери Оливър е носителка на престижните награди „Пулицър", Националната литературна награда на САЩ и „ Ланън“ и има милиони почитатели по света, но за съжаление не е издавана на български език и е малко позната у нас. На срещата ще говорим за живота и ценностите ù и ще чуем в превод и в оригинал подбрани стихове от нейните 25 стихосбирки. Мери Оливър /1935 – 2019/ Основна тема в стиховете на Мери Оливър е природата и връзката на човека с нея. Критиците я сравняват с велики американски лирични поети като Уолт Уитман, Елизабет Бишоп, Една Сейнт Винсент, Мариан Мур. Поетесата Максин Кумин я...
прочети повече...
25.08.2025
Автобусчето спира на малкия площад. Опорна точка е дървото. По-нататък — алея към църквата с подрязани сърца от чимшир и мраморни плочи, тук-там някой разплакан ангел на по-заможните. Комините издишат дим нагоре в мъглата, замазан от дъждец е хоризонтът. Кръчмата и тя ще е наблизо — пиво, интриги, увяхнала любов... Кой слиза от автобусчето на малкия площад с букет от нарциси в привечер, която не предрича Добро утро. Снимка: Личен архив © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics Българска култура, комикси, художници, изкуство Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува....
прочети повече...
28.06.2025
*** На плажа първи идват любителите на самотни изгреви. След тях атлетите се впускат в утринния крос по пясъка и двойки възрастни изливат на брега да вдишват йодни пари. Метачът почернял събира с мрежесто гребло оставеното през нощта от прилива – миди, раковини, парче просмукано дърво, гирлянди водорасли, гладки камъчета – за да го върне на морето. Точно в осем пристигат плажните спасители със жълтите жилетки, свирките и макарите с намотаните въжета. Според вълнението вдигат флаг – зелен, жълт, понякога червен. И плажът се изпълва със летовници – чадъри и шезлонги не достигат, деца разплискват кофички с вода, тийнейджъри потъват в новите си телефони, бащите правят фигури от пясък, а майките...
прочети повече...
29.05.2025
Преди големия завой, покрай „Студената вада”, влакът изсвирва по веднъж на всяко преминаване. Машинистът насочва поглед към помощника, решил да му повери управлението, а той надува свирката. Беше свикнал с този маниер и точно на това място, никога не го е питал защо! Разказал му беше, че тук имат нива и го прави като поздрав, но никога усмихнат. Стаята е малка, влажна и с неприятен застоял въздух. Трима са в нея по различни причини. Отдавна вече си знаят историите и всеки е решил, че несправедливо му са присъдили толкова години да лежи. Леглата са едно двойно и едно единично. Той е настанен на горното по старшинство, като най-млад. Стената е прободена хиляди пъти от отворените очи на...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!