19.04.2024
Навярно ще отида в рая Навярно ще отида в рая – насън – в един единствен миг. Между живота и смъртта ще вляза в тази мимолетна вечност, където измеренията са като в едно стихотворение (където всъщност няма измерения). Ще вляза във мига и ще остана там – в дълбоките му бездни ще потъна – във бездните от светлите мечтания. Ще вляза, ще остана, ще бъда в рая – завинаги в мига – додето тъмнината ме поглъща и времето на този свят брои секундите, отчита ударите във пръстта и със тревата бавно се загръща … Аз ще избягам в този вечен миг – в съня-река, която във забравата се влива. *** Аз съм този дъждовен ден. Излез навън в мига на пороя. Почувствай ме. Илюстрация: Картина от Александра Ивойлова,...
прочети повече...
12.04.2024
Дневникови записки от скука Животните се бяха настанили удобно на седалките на автобуса, съвсем кротки, да не повярваш. Вече дни пътуват по магистралата. Пейзажът се сменя, но не и времето. Дъждовно време, какво да е друго. Прозорците, по които се стичат струйки вода, се замъглят и размазват гледката. И тогава всички заспиват. Сън, закуска, сън, обяд, сън, вечеря, сън… Налага се често да спират. Напрегнати, животните се втурват навън. Пустош, няма кой да ги види. Добре, че случиха на търпелив шофьор. Казва се Ной и пътува със семейството си. Който се вслуша отрано в предупрежденията му, успя да тръгне. За присмехулниците, които не се качиха, нищо не знаят, а и няма откъде да научат. В онзи...
прочети повече...
11.04.2024
очевидно за анди уорхол от джон ричардсън въпреки че той беше възприеман с известна справедливост като пасивен наблюдател бих искал да припомня една негова страна която той криеше от всички освен от най-близките си приятели неговата духовна страна някои от вас може да се изненадат че такава страна съществува но съществуваше и това е ключът към него знанието за това тайно благочестие неизбежно променя представата ни за него който заблуждаваше света да вярва че е обсебен от пари слава и блясък и че е хладнокръвен до безчувственост но никога не вярвайте напълно на това което виждате безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел а необвързаността му дистанцията която установи между...
прочети повече...
08.04.2024
... Препуска мрак с най-тихите подкови. Все още тъмносиня е до кръста светлината. Последен цвят. Последен. Но някъде наоколо е влакът – грейнало елече от прозорци с връхчета елхови. Онази мъничка жена с кръстосани игли е Мойрата на редовете: трижди спи над гледаната плетка. А дядото със вестника разтворен завива с две изсъхнали ръце вечерята, притоплена на коленете. Едно невидимо момче на рамото му преболява. Стихотворението е от книгата на Екатерина Григорова "Отвисоко в печката пада дърво" ИК Жанет 45, февруари 2024 г. Редактор: Петя Хайнрих Оформление: Иво Рафаилов Брой страници: 92 Цена: 15.00 лв. Екатерина Григорова в Диаскоп Литературно четене в Пловдив 9 април 2024 от 19.00 часа...
прочети повече...
07.04.2024
--- не може повече така постарому баби да си ядат обувките от глад да гълтат копчета вместо хапчета гетата в центъра и периферията да умират изоставени сгърчени като пилета и норки набутани в килии моловете да цъфтят с промоции и модата да продължава да бъде затворени очи вперени в успех собствен разбира се не на някой друг не на бабите бивши майки настоящи гледачки не на бебета а на агонизиращи облаци и дядовци толкова затворени очи затворени души водени от обиграност като течност придобиват формата необходима за момента да се лъже е нормално да не си себе си е нормално какво е себе си и без това е задача с повишена трудност както казва учебникът по математика на живота но себе си може и...
прочети повече...
03.04.2024
Наистина много се вълнувам. Това е първата ми книга с поезия от десет години насам. Какво ли не стана за десет години. Благодаря на Марин Бодаков, пръв читател на ръкописа, и на следващите — Силвия Чолева и Иван Димитров. Благодаря на Бояна Павлова, която създаде дом за думите. Книгата включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки. Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен. Стефан Иванов --- на м.б. как да го назова усещам те близо в...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!