07.11.2026
ПОЕЗИЯ ► Превод: Ангелина Василева ЧЕРВЕНО Червеното бе твоят цвят. Ако не червено, то тогава бяло. Но ти обичаше да бъдеш цялата в червено. Кърваво червено. Каква кръв ли? Охрено червена, за да топли мъртвите? Кръвоизливна, да обезсмърти безценното наследство от кости, костите на семейството. Когато тръгна на последния си път, червена беше стаята ни. Стая на Страшния съд. Затворено ковчеже за бижута. Килим от кръв напръскан с тъмни, вече засъхващи петна. Пердетата – рубинен рипс от кръв, водопади от кръв от тавана до пода. Възглавниците също. И същият ярък кармин по перваза. Пулсираща клетка. Ацтекски олтар – храм. Единствено лавиците със книги бяха се спасили в бяло. Отвън пред прозореца...
прочети повече...
06.11.2026
НОВИ КНИГИ ► Kнигата на Христина Йорданова „Tu”, изд. „Кария 2020“, излезе от печат и вече очаква отзивите на своите читатели. Авторката предлага букет от 17 разказа – части от пъзела на испанската история, военните подвизи, културата, архитектурата, музиката, великите личности в страната на Иберийския полуостров. Книгата засяга фундаментални теми – любовта, войната и спасението, приятелството и неговите лечебни сили, сладостта от живота, страстта в музиката и киното, обичта към животните, дори връзката между сладкарството и футбола, без да изключва и парадоксалните противоречия и конфликти в човешката душа, възможни на прекрасния фон на магичната Барселона, загадъчния Мадрид, Салобреня,...
прочети повече...
05.11.2026
НОВИ КНИГИ ► От печат излезе новата книга на Светла Георгиева, издадена от Жанет 45. Тя събира 20 разказа, писани в различни европейски страни и отвеждащи читателя към различни места и епохи. Обединява ги търсенето на доброто, на човешкото щастие и на светлината зад привидната сянка. В центъра на тези истории са наглед обикновени хора, които се изправят срещу житейските обстоятелства и предразсъдъците, а зад суровата проза на всекидневието се разкрива поезията на човешкото съществуване. „Лунно затъмнение“ е книга за тихите човешки победи, за надеждата и скритата красота на живота – онази светлина, която продължава да съществува, дори когато погледът ни е привикнал към сянката. Книгата ще...
прочети повече...
02.11.2026
ПОЕЗИЯ ► Превод: Ангелина Василева СТИПЕНДИАНТИТЕ НА ФУЛБРАЙТ Дали беше на Странд? На витрината имаше нови снимки. Не знам защо я забелязах. Снимка на тазгодишните фулбрайтови стипендианти. Щяха да пристигнат или вече бяха пристигнали. Може би само някои от тях. Беше ли и ти там? Разглеждах снимката, не много подробно, и се чудех с кои от тях ще се срещна? Спомням си тази мисъл. Не лицето ти. Разбира се, гледах най-вече момичетата. Може би съм те забелязал. Може би съм те преценил и се чувствах необичайно. Забелязах дългата ти коса, падаща на свободни вълни – зашеметяваща като на Вероника Лейк. Не онова, което скриваше. Изглеждаше руса. И усмивката ти. Твоята прекомерно голяма американска...
прочети повече...
24.10.2026
ПОЕЗИЯ ► Докато мисля за теб Докато мисля за теб, аз се моля: пропътувай деня си по моите улици – там ухае на сняг, на слънце и рози, там е спасителен бряг… По тях преминал съм сам без утъпкани коловози, със спомен за светла жена, с която имаме недовършени диалози. Върти се светът във вечния свой кръговрат и смесва думи, слънце и смях, бряг спасителен, сняг, който ухае на рози, докато мисля за теб в този град. Да откриеш звезда Ако накараш пламъка да се усмихне, значи светлината е в теб и те води в далечни пространства, където звездите разказват приказките на Шехерезада на своя таен език, разбиран единствено от птици и влюбени. А тук, в ъгъла на вселената, като малка звезда – почти невидима...
прочети повече...
23.10.2026
ДРАМА ► АВТОПОРТРЕТ В СЯНКА (Монодрама) …и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина. (Матей 4:16) ПЪРВА КАРТИНА Сцената - крепостна затворническа килия. На каменен одър седи тъмна фигура, загърната в прокъсан черен плащ. През много високо и тясно като бойница прозорче прониква лъч светлина и огрява лицето на Караваджо. По него играят сенки, полусенки, отсенки. И се чуват думи. Еднодневката, кръжаща около уличния фенер, е мимолетен Икар. Но и тя се стреми да удължи абсурдно краткия си живот чрез светлината. Светулката носи светлината в себе си. С фосфоресциращото си коремче тя е спасителен фар сред морето от тъмнина. Като с миньорска лампа светулката прониква в...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!