02.11.2026
ПОЕЗИЯ ► Превод: Ангелина Василева СТИПЕНДИАНТИТЕ НА ФУЛБРАЙТ Дали беше на Странд? На витрината имаше нови снимки. Не знам защо я забелязах. Снимка на тазгодишните фулбрайтови стипендианти. Щяха да пристигнат или вече бяха пристигнали. Може би само някои от тях. Беше ли и ти там? Разглеждах снимката, не много подробно, и се чудех с кои от тях ще се срещна? Спомням си тази мисъл. Не лицето ти. Разбира се, гледах най-вече момичетата. Може би съм те забелязал. Може би съм те преценил и се чувствах необичайно. Забелязах дългата ти коса, падаща на свободни вълни – зашеметяваща като на Вероника Лейк. Не онова, което скриваше. Изглеждаше руса. И усмивката ти. Твоята прекомерно голяма американска...
прочети повече...
24.10.2026
ПОЕЗИЯ ► Докато мисля за теб Докато мисля за теб, аз се моля: пропътувай деня си по моите улици – там ухае на сняг, на слънце и рози, там е спасителен бряг… По тях преминал съм сам без утъпкани коловози, със спомен за светла жена, с която имаме недовършени диалози. Върти се светът във вечния свой кръговрат и смесва думи, слънце и смях, бряг спасителен, сняг, който ухае на рози, докато мисля за теб в този град. Да откриеш звезда Ако накараш пламъка да се усмихне, значи светлината е в теб и те води в далечни пространства, където звездите разказват приказките на Шехерезада на своя таен език, разбиран единствено от птици и влюбени. А тук, в ъгъла на вселената, като малка звезда – почти невидима...
прочети повече...
23.10.2026
ДРАМА ► АВТОПОРТРЕТ В СЯНКА (Монодрама) …и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина. (Матей 4:16) ПЪРВА КАРТИНА Сцената - крепостна затворническа килия. На каменен одър седи тъмна фигура, загърната в прокъсан черен плащ. През много високо и тясно като бойница прозорче прониква лъч светлина и огрява лицето на Караваджо. По него играят сенки, полусенки, отсенки. И се чуват думи. Еднодневката, кръжаща около уличния фенер, е мимолетен Икар. Но и тя се стреми да удължи абсурдно краткия си живот чрез светлината. Светулката носи светлината в себе си. С фосфоресциращото си коремче тя е спасителен фар сред морето от тъмнина. Като с миньорска лампа светулката прониква в...
прочети повече...
13.10.2026
ПОЕЗИЯ ► Заливът с акулите Разхождахме се заран до залива. Тя да гледа перките на акулите, аз – как се движат машините навътре в морето, центробежната сила как източва от вените под водата мазната кръв. Откъде идва, къде отива... не мислех за това, а за пулсацията. Най-голямата загадка – картата на вселената съвсем прозрачна и всичко да е ясно като бял ден. Няма бели дни. Няма щастие. По-добре е да няма. Какво е щастието да се родиш, когато той умира на тази дата. Какво е щастието да празнуваш, когато тя умира в този ден. Сега двамата са заедно – на зелено поле с табели и указания, с правила на движението, неясни за нас, живите. Ето, там един червен светофар моли да изчакаме търпеливо....
прочети повече...
10.10.2026
ПОЕЗИЯ ► Превод от английски език: Юлияна Тодорова МАЛЪК ТЪЖЕН ЕКСТАЗ НА ЛЮБОВТА О, Малък Тъжен Екстаз на Любовта Обичам да съм с теб цяла нощ със затворени очи. Какъв късмет – ето, идваш със звездите! Пребродих до край ума и сърцето си и те намирам коленичил до пътя с малкия набор инструменти да поправяш нещо. Дай ми свят, отне ми този, който бях. СПИСЪКЪТ С ТЕЧНОСТИ НА ГОСПОД Беше ветровита нощ през ноември. Край прозореца прехвърчаха листа. Господ бе разтворил книгата на живота на страница УДОВОЛСТВИЕ . и притискаше страниците с една ръка заради вятъра проникващ от вратата. Защото сътворих плътта им като сито . написа Господ в началото на страницата и ги изреди по ред: Алкохол Кръв...
прочети повече...
28.09.2026
КРАТКИ РАЗКАЗИ ► Нощта беше ясна и тиха, но изглеждаше тъмна и глуха. Имаше пълнолуние, но кръглият диск на луната светеше сякаш за себе си и долу земята тънеше в мрак. Светът бе задрямал и безразличен за това, което се случваше. Жилищният блок, соц панелка, стърчеше, потънал в сънена тишина. Иначе с извисените 12 етажа изглеждаше като небостъргач сред другите панелки, но това не значеше нищо. Ежедневието си вървеше по старому и всичко щеше да е, както е било винаги, чак до зазоряване, ако не се беше случило нещо необяснимо. Съвсем се събуди и разбра, че не е сън, защото отнякъде нахлу неустоимо ухание на мекици. „Не може да бъде – си каза – посреднощ някой да приготвя закуска“. Но мераклии...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!