05.02.2026
ПРОЗА ► На прага на двайсети век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история. За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни разказват първата половина на двайсетия век, показват ни времето,...
прочети повече...
04.02.2026
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ► За да пиеш от извор, клякаш на колене. Народна мъдрост Хилядолетната крепост на българския дух се е градила върху знайни и незнайни пилони. Бурите не ги отнесли, а ги закалили като заровена в земята стомана. Един от тези свещени стълбове, побити насред Пловдив, е Златю Бояджиев – вулканична сплав от талант, интуиция, интелект; господар на живописното платно, ненадминат творец, изстрадал и извървял пътя на непосилните изпитания. Обречен на слава, великият художник е белязан с кръстния знак на своите праотци. Незабравими Маестро, кръглата масичка в Млечния бар на Главната – твое любимо място – отдавна я няма. Няма го и бара. Но неспокойният ти дух броди из калдъръмите на...
прочети повече...
03.02.2026
Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► МАК Полетата от макове изтляха. От опиума – още малко грешки. От водката ще изтрезнее някой. След виното ще има нова среща. Ще търсим чужди погледи, в които телата си без огън да запалим. Полетата обаче пак са тихи и нищичко след мака не остана. Подбрани думи. Дълго ще прощавам. Ти дълго ще лекуваш разни други момичета, които ще ти дават най-хубавите и лъжливи думи. Ще пробвам с друго пиене, навярно си има начин болката да мине. Наливай както трябва и по равно, и пий така, че после да сме сини. Вратите се отварят и изтръпвам. Илюзии. Изкуствено живяни. Да бъдем непознати беше мъдро. Макетен нож рисува по плътта ми. Макетен нож и после диагнози, които...
прочети повече...
01.02.2026
Роман от разкази ► „Родиния“ е книга за паметта и за несъзнаваните пътища, по които тя продължава да свързва и води човека дори тогава, когато той е престанал да помни. Шестнадесет единични къси разкази са събрани в общо повествование за завръщането към себе си. Отделните истории имат общ хоризонт, общи герои, общи принципи на протичане и общи решения. В сборника-роман посланията притежават тежестта на универсални опори и противотежести за съвременния човек – независимо от това закъде пътува и към какво се стреми. Борис Минков Когато се събуди в онази сутрин, бащата на Симеон изпита познатото усещане, че му предстои нещо важно и вълнуващо. Доста позабравено чувство. Кой знае кога се бе...
прочети повече...
27.01.2026
ЗА ДЕЦАТА ► „Полянка за снежни човеци“ е втората книга с приказки на Иванка Могилска. В нея са събрани 14 кратки приказки, посветени на суперсилата на децата да живеят едновремнно в реалността и фантазията си; да създават приятелства при всякакви обстоятелства и да се грижат за същества и неща, на които възрастните не биха обърнали внимание. Това е книга за копнежа по това, което искаме, но не можем да имаме веднага, за радостта от живота и за топлината на зимата. Както и в първата книга с приказки на авторката, „Шарени сапунени балони“, главен герой е момчето, което открива магичния и необясним, ежедневен свят. Детска книга, която радва децата и стопля сърцата на възрастните. Полянка за...
прочети повече...
23.01.2026
ОТРАЖЕНИЯ ► Първа публикация: 22 май 2013 г. Там, на втория етаж на мола, живее една красавица с тъмна, червеникава коса и големи блестящи очи. Денем сгъва дрехи, нощем отива някъде и не е там. Ако странникът премине покрай златистата витрина, зад която тя живее, ще види някоя от извивките на врата ù или замах на някой от тежките кичури на косата ù. Кичурите на косата ù понякога приличат на извити грифове на виола д`аморе или на резбовани от ловък резбар виещи се барокови орнаменти – треви и листа – от махагон. Червеникави и мрачни. Ние не знаем къде изчезва тя през нощта. Но през деня е там – от рано сутрин до късно вечер. Дали не се появява с дрезгавия утринен сумрак, дали не я ражда...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!