За нас
ДЕВИЗ
"Работи така, сякаш ще живееш сто години
и живей така, сякаш ще умреш утре!"
MИСИЯ
на Пловдивско дружество за романи в картини и комикс изкуство "Диаскоп"
История на Дружество Диаскоп
”Диаскоп” е частен институт за изследване езика на романите в картини и комикс изкуството, основан през 17 декември 1991 г., въз основа на публикувана поредица от научно изследователски статии в периода 1986-1994 и преименуван през юли 2013 г. в гражданско дружество, като център на дейността остава „Научно изследователския сектор”.
Дружество „Диаскоп” притежава богат архивен фонд, събиран от 1980 г.
Предисторията на Пловдивски комикс институт отвежда към 1986 година, когато в Пловдив се експонират комикси за първи път в България на Обща художествена изложба от СБХ и започва да се публикува поредица от 30 изследователски статии на Георги Чепилев за „Изкуството на комикса”. Разработването на научнообоснован изследователски инструментариум за изследвания езика на комиксите или т. нар. „научно изследователски сектор” има за цел утвърждаване мястото и ролята на комикс изкуството в националното и европейско изследователско пространство.
В първия етап на своето развитие Пловдивски институт за комикс изкуство подпомага подготвителния процес за внедряване на комикса като изкуство в България, равностойно на другите изкуства. Следващия етап - за присъединяване към сцената на Европейския съюз (виж българската страница в международната комикс енциклопедия “Lambiek”, съставена от изследвания на дружество “Диаскоп” през 2008/9 г.), а след осъществяването на тази национална стратегическа цел работи за по-бързото и по-пълно интегриране на Българските комикси в европейските структури, както и за подготовка на българското общество за ефективно участие във формирането и прилагането на европейските политики.
Целите
са публикувани в „Устав на дружество „Диаскоп””:
Дружеството има следния централен предмет на дейност: развитието на романите в картини и комикс изкуството в България чрез събиране, документиране, съхраняване, изследване, създаване и разпространение на комикс култура и духовни ценности, проучвателска, изследователска, изложителна, посредническа и издателска дейност. Научната проблематика е фокусирана както върху събирането и съхраняването на информационни материали, така и върху анализа на художествени явления (професионални и битови), свързани с многовековното българско наследство и неговата специфична роля в конструирането на европейската култура.
- Основна цел е да се съдейства за развитието на романите в картини и комикс изкуството в България чрез събиране, документиране, съхраняване, изследване, създаване и разпространение на комикс култура и духовни ценности и хуманизиране на обществените отношения.
- Съдейства и подкрепя теоретични и изследователски дейности, касаещи осмислянето, анализирането и развитието на романите в картини и комикс изкуството.
- Извършва проучвателна, изследователска, изложителна, посредническа и издателска дейност – чрез организиране и подкрепа на лекции, дискусии, форуми, изложби, курсове и пр. прояви.
- Запазва, развива и утвърждава българската комикс традиция, както и нейното популяризиране сред широката публика и съдейства за реализиране на съвременни романи в картини и комикс произведения, които я продължават.
- Съдейства чрез координация за обединяване усилията на местни дейци на изкуствата и културата, културни институти и организации, както и всички заинтересовани за обогатяване на културния живот на града и региона.
- Място за свободни творчески контакти и обмен между дейците на комикси и обществото, издирва млади дарования и ги насърчава за творчески изяви.
- Съдейства за взаимодействия между различните изкуства и романите в картини и комикс изкуството, като ги представя в национален и международен план.
- Установява контакти със сродни организации.
- Използва възможностите на комиксите за възпитание на младежта като се солидализира с принципите на Етичния Кодекс на Комикс Изкуството.
- Стимулира творчески търсения в областта на романите в картини и комиските чрез обявяване на конкурси и награди.
- Развива обучаваща дейност и съдейства за повишаване на информативността относно заинтересовани лица – професионалисти и любители.
- Публикува резултатите от изследванията за езика на романите в картини и комикс изкуството, историята им, явления и събития свързани с тях: в печатни статии, кници, електронни медии и пр. Пише сценарии, критики рецензии и изработва романи в картини и комикс творби.
Пловдиското комикс дружество изпълнява своята мисия в четири основни направления:
- Сектор „Научно изследователски”
- Сектор „Информационна и аналитична дейност”
- Сектор „Дейности с практичен характер”
- Сектор „Обучение и обмяна на опит”
Дружество „Диаскоп” специално се фокусира върху комплексни теоретични и приложни изследвания за езика на комиксите и влиянието на регионалните традиционни културни наследства върху него. Тъй като първият автор на български комикс е зограф Георги Данчов (вестник „Таласъм”, Пловдив 1890 г.), научно изследователския сектор на „Диаскоп” има задължителен раздел изследващ българското зографско изкуство и влиянието му върху формиране представяне на времето в изобразителното изкуство.
Дружеството поддържа творческа и иновативна изследователска среда и най-пълноценно използва потенциала на всички сътрудници от различни сфери на културата, чрез сайта на дружеството „Диаскоп комикс” ( образователен проект „Седмично електронно издание за езика на българското комикс изкуство“ към Община Пловдив от 2013 г.). Съдейства и за максималното използване на ресурса за повишаване международния авторитет на България чрез разширяване на културното ни присъствие на световната комикс сцена.
Информирането на обществеността, изпълнението на проекти и информационни кампании, допринасят за насърчаване на обществения дебат по въпросите за комикс изкуството. Обновяване на научната тематика и адаптирането й към приоритетите на научната и иновационната политика на страната, с оглед участие като звено в европейското изследователско пространство е мечтата на дружеството.
За постигане на тази последна и благородна задача, дружеството има стремеж да адаптира и внедри положителния български и чуждестранен опит в комикс изкуството.
УСТАВ НА ДРУЖЕСТВО "ДИАСКОП", ПЛОВДИВ
(със съкращения)
Глава I - Цел
1. Да съдейства за развитието на романите в картини и комикс изкуството в България – гр. Пловдив и региона.
2. Да запази, развива и утвърждава българската традиция и взаимоотношението ù с културното наследство на гр. Пловдив.
Глава II - Средства
1. От образователна, посредническа и издателска дейност.
2. От изследвания, създаване и разпространение на комикс култура чрез лекции, курсове, изложби, печатни издания, електронен информационен бюлетин и др. сродни.
3. От дарения.
Глава III - Състав
Всеки солидарен с принципите в "ЕТИЧНИЯ КОДЕКС НА КОМИКС ИЗКУСТВОТО", в зависимост от формата на обмен може да е: партньор, сътрудник, приятел, възложител или спомоществувател на сдружението.
Глава IV - Управление
Всички решения свързани с дейността на Дружество "Диаскоп" - Пловдив се взимат от съдружниците.
Глава V - Заседания
Съдружниците се събират на организирани срещи с предварително планирани: време, място и въпроси за решаване.
Глава VI - Художествен съвет
При необходимост за удостоверяване на автентичност или художествени достойнства въпросите се уреждат чрез експерти-сътрудници на сдружението.
Глава VII - Издания на Сдружение "Диаскоп"
1. Седмичен електронен бюлетин "Диаскоп" (издание от Културния календар на гр. Пловдив) в партньорство с Община Пловдив.
2. Печатни издания – юбилеен лист "Диаскоп".
Глава VIII - Лого на Сдружението
Лъв с корона, който държи в предните си лапи български трикoльор с надпис: Дружество за романи в картини и комикс изкуство "Диаскоп"- Пловдив.
Глава IX - Наредби
1. Сдружение "Диаскоп" се солидализира с Етичния кодекс на комикс-изкуството.
2. Права, задължения и отговорности са представени в договора на сдружението.
3. Да подпомага взаимодействия между видовете изкуства.
4. Да поощрява начинаещи и млади творци в Деветото изкуство.
ЕТИЧЕН КОДЕКС НА КОМИКС-ИЗКУСТВОТО
Етичният кодекс на комикс-изкуството е набор от насоки за разказите в картинки, приет в Америка през 1954 г. от Comics Magazine of America, Inc.
В България извадка от Етичния кодекс се отпечатва чрез редакцията на +Константийски епископ Антоний, с подкрепата на фондация „Братя Бобокови” и съдействието на Георги Чепилев във вестник „Стандарт” през 2009 г.
- Ругатни, сквернословие, цинизъм, простащина или думи и символи, придобили нежелателно значение са забранени.
- Не е желателна прекомерната употреба на сленг и жаргонни изрази за сметка на добрата граматика.
- Недопустимо е осмиването или нападките срещу която и да е религиозна група или раса.
- Забранена е голотата под каквато и да е форма, както и непристойните експозиции.
- Да се поощрява почтителното отношение към родителите и моралното поведение.
- Полицаи, съдии, държавни служители, както и авторитетни институции, никога да не се представят по неуважителен начин.
При всички случаи доброто трябва да триумфира над злото, а за престъплението трябва да има справедливо наказани
Цел и задачи на проекта
Необходимостта от визуално излагане и развиване на мислите сред съвременните деца и липсата у нас на подходяща арт сцена е мотивът за създаване на Седмичен електронен бюлетин "Диаскоп" за българска култура, комикси, художници и изкуство. Настоящото електронно издание е конструирано според закони на комикс естетиката – подобно на салто мортале се преминава от едно изкуство в друго.
В сайта ще се публикуват интересни факти от чудния свят на комикс изкуството, отделено е място и за разнообразни културни събития.
Предвидено е насърчаване на комикс-творчеството не само за начинаещи, но и за професионални творци от всякакви области на културата. Тези изяви могат да се следят в рубриките на сайта: „Авангард”, в литературната страница „Образ и слово", в галерия „Комикси” и др. Чрез конкурси и възложени поръчки трудолюбието и дарбите ще се стимулират с награди.
Желанието на редакцията е сполучливите комикс творби да влезнат в диалог с международното комикс изкуство.
Тук е мястото да се разясни, че сайтът е продължител на тридесетте статии от 80-те години на XX век за изкуството на комиксите на пловдивското комикс издание „Диаскоп”, излизащо за юбилейни дати и на блога „Диаскоп – комикс”, създаден през 2008 с текстове за изследване езика на българското комикс изкуство.
Изказва се сърдечна благодарност на Община Пловдив - отдел "Култура" като партньор при реализирането на образователния проект "Седмично електронно издание за езика на българското комикс изкуство", а също така благодарност на всички потрудили се Деветото изкуство да стане традиция в град Пловдив.
Редакцията най-учтиво кани на тази комикс сцена всеки български автор и приятел на изданието - за творческо представяне или за сътрудничество.
ОЧАКВАМЕ ВИ!
-----------------------------------------------------
ДРУГИТЕ ЗА НАС
Пловдивската следа в комикс изкуството
Комиксите имат вече пловдивски адрес
Eвелина ЗДРАВКОВА, 05 Април 2013; 06:30
Сайт за рисувани филми отвори гостоприемно врати за всички творци
Комиксът - приказката, в която историите се разказват с рисунки, има своята нова сцена. И тя е седмичен електронен бюлетин "Диаскоп". Това е специализирано издание за българска култура, комикси, художници и изкуство. То е конструирано според законите на комикс естетиката - подобно на салто мортале се преминава от едно изкуство в друго. Освен интересни факти от чудния свят на комикс изкуството в сайта се публикуват и мнения и мисли за културни събития. Има сключени партньорства с културни институти, сред които на първо място е галерия "Жорж Папазов".
Автор на тази медия със специфичен език, чрез който се предава речта на героите, шумовете, движението, мислите и чувствата, e художникът Георги Чепилев. Той е ръководител на проекта. В креативния му екип са всички творци които желаят да работят в тази област - писатели, художници, галерии, издатели...
Адресът е http://www.diaskop-comics.com
Акцент на "Диаскоп" е комикс-творчеството от професионални творци и за начинаещи. За тях са определени специални рубрики: "Авангард", в литературната страница "Образ и слово" - за писателите, в галерия "Комикси" - за художниците и събитията от арт галерия "Жорж Папазов" - приятел на изданието, специално се отразяват в "Изложби", в "Профили" са интервюта и възгледи на автори. Чрез конкурси и възложени поръчки трудолюбието и дарбите ще се стимулират с награди, казват инициаторите.
Желанието на редакцията е сполучливите комикс творби да влезнат в диалог с межународното комикс изкуство. Затова кани всички български автори и приятели на изданието на творчески срещи и сътрудничества.
Всъщност "Диаскоп" е продължител на пловдивското комикс издание "Диаскоп", което излизаше за юбилейни дати. Това са 30 статии от 80-те години на XX век за изкуството на комиксите, публикувани и в блога "Диаскоп - комикс", създаден през 2008 г. с текстове за изследване езика на българското комикс изкуство.
Новият "Диаскоп" е финансиран от община Пловдив като партньор по проект "Седмично електронно издание за езика на българското комикс изкуство". Сега имаме реален шанс Деветото изкуство да стане отново традиция в Пловдив, казва Чепилев. Той е един от стожерите на комикс изкуството в България, която има сериозен принос в развитието му по света.
Оптическият уред диаскоп навлиза в България през Пловдив - преди един век в днешната централна градска градина, където през 1892 г. е подредено първото Пловдивско изложение. Много от чуждестранните участници предлагали тогава "Магически фенер", "Панорама", "Калоспинтероскромокрен", с които прожектирали "билюрени стъкла" (фотографически изображения) на Библия в картини, забележителности от Европа, пейзажи и зверове". На 5 март 1897 г. вестник "Пловдив" разказва подробно за използването на диаскоп в Симеоновата градина. Две години по-рано - през 1890, отново в Пловдив, именитият зограф Георги Данчов издава свои оригинални карикатури и комикси във вестник "Таласъм". До 1944 г. в града се печатат множество детски вестничета и списания, в някои от тях са публикувани и комикс-творби. Художници като Петър Григоров, Христо Брайков и други са сътрудници на специализирани комикс-издания в страната. После за дълги години пловдивската традиция прекъсва.
От 1980 основателят на издание "Диаскоп" Георги Чепилев е сътрудник на софийското списание за комикси "Чуден свят - Народна младеж". През 80-те години сътрудници на "Чуден свят" от Пловдив са и писателите Николай Близнаков, Илия Зайков, Тодор Трифонов.
Георги горещо обича комиксите и желанието му да бъде полезен на пловдивската общественост, както и това да се създадат условия за комикс творчество в Пловдив, е причина през началото на 80-те да започне опити за внедряване на комиксите в родния си град. По понятни причини през онези години, въпреки усилията на много пловдивски културни дейци в различни прояви, мечтаното не се постига. Макар и нескромно ще се каже, че Пловдив е от първите градове, защитил комиксите като изкуство. Това се случва и благодарение далновидността и отзивчивостта на Емил Стоянов, публикувал важна част от поредицата за Деветото изкуство, уточнява Чепилев.
Официалното представяне на пловдивското издание за комикси "Диаскоп" се състоя през годината на комикса - 2008 в Исторически музей, Пловдив, по време на комикс изложбата "Аспарухови прозрения". А първият брой на юбилеен лист "Диаскоп" излиза от печат на 17 декември 1991 г. в тираж 4000 броя.
Георги Чепилев е художник. Пловдивската публика го познава от изложбата, в която той показа работни скици от рисувания роман из живота на хан Аспарух "Камъкът на мъдреците" преди пет години. Неговата мечта е да възкреси комикс изкуството под тепетата. И чрез него и през погледа на съвременния творец да се покажат интересни исторически факти и сюжети. Самият той се занимава с комикси от години и е един от стожерите на рисуваните истории. Работи и в областта на приложните изкуства, умело съчетава иконописта с модерните течения. Той спасява от изчезване и първия български комикс от 1940 г., като го отпечатва във вестник "Артклуб" под заглавие "60 години комикси".
Благодарение на него пловдивският печат е ракетоносител на първите статии за историята и естетиката на комикса в българските медии през 80-те години на миналия век. За комикса се заговаря под тепетата от тогавашната интелигенция - Георги Райчевски, Емил Стоянов, Петър Анастасов, Веселин Христов, Николай Казанджиев, Тодор Биков, Жоржета Чолакова и много други. През 1985 г. комикс изкуството влиза в Годишната изложба на Пловдив благодарение на Георги Божилов, Йоан Левиев, тогава шеф на експертната комисия, и Петър Григоров, автор на комикси.
Виж и тук
----------------------------------
Фалшифицирана история на комиксите
Вестник "Марица", 14 ноември 2013
Интервю на Евелина Здравкова с Георги Чепилев, ръководител на проекта "Диаскоп-комикс"- Пловдив
Български комикси, събрани в “Първа национална пътуваща изложба”, пристигат в Пловдив. Експозицията от 146 пана ще гостува в Музеен център за съвременна история на Сахаттепе. Ще бъде представена и книгата на Антон Стайков “Кратка история на българския комикс”. Откриването е на 15 ноември от 18 ч. На следващия ден и на 30 ноември от 13 до 17 ч. ще се проведат съпътстващи срещи с художници на комикси и детски ателиета, в които младите посетители ще създават свои “приказливи картини”. Случайно или не, в тази изложба, дело на секция Комикс при Съюза на българските художници и екипа на “Проектът Дъга”, няма нито един пловдивски майстор на комикси.
Пропуск или колегиална завист е премълчаването на дейността на пловдивското комикс дружество?
Защо конкуренцията и между авторите на комикси е разрушаваща, а не градивна?
Авторите на “Първа национална комикс изложба” и “Кратка история на българския комикс” е желателно да отговорят за причините за премълчаване на дейността на пловдивското комикс дружество. В противен случай българските подрастващи ще се учат на лъжа от първите си крачки в деветото изкуство. Истината свързва човешкото общество и без нея настъпва анархия. Ако причината за фалшифициране са техни измислени критерии за художествено качество, защо не наименуваха книгата “Знаменити български автори на комикси” и др. подобни, а не заглавие, изискващо хронологичен обзор. Много са чуждестранните специалисти, които и в писма, и в книгите си изказват благодарност на “Диаскоп” за исторически справки относно българското развитие, и ние им благодарим за тяхното благородство, което е най-великото украшение. Жалко, че софийските автори не намериха място дори в два-три реда да отразят реалността.
Значи е фалшифицирана историята на комиксите у нас?
Софийските автори на комикси фалшифицират естественото развитие, премълчават за съществуването на пловдивските комикс изследвания, а същевременно ги цитират, сякаш са техни. Многократно сме предупреждавали, че тези научни трудове са дарени на град Пловдив. Може би сме конкурентни врагове в състезанието за културна столица, но този факт не би трябвало да е причина за случаен подбор при едно историческо развитие. С тази постъпка софийският кръг от автори приличат на нацупено дете, което грабва от морето вода в една мидена черупка и като се обръща с гръб към морето, злъчно заявява, че морето е това, което е в мидената черупка, а зад гърба му е пустинята Сахара. Нещо повече: с тази своя философия разделят българските комикси на художествени и шлагерни.
Ако комиксът е деветото изкуство, защо не ви обединява?
Изкуството въплъщава “красивото”, “прекрасното”, а нравствеността - “доброто”. Това са два близнака, които на пръв поглед трудно се разпознават. Две прилагателни, които се употребяват едно вместо друго, макар че между тях има разлика.
Всички големи творци са били образец на скромност и благородство в личния си и в обществения живот. Те са били и активни борци за общочовешки идеали, смело са реагирали на неправдите, и същевременно са били добродушни до наивност и достъпни за всички.
Наред с художественото изкуство се шири и т.нар. шлагерно изкуство. Съществен елемент при него е баналното - простата и скучна еднообразност, в която няма нищо съществено. Не всички творци на шлагерното изкуство, но повечето не изразяват възвишени стремежи. Такова изкуство е едно зло, защото не подбужда към нравствени деяния. Нравственото чувство е буден страж на човешката душа, то дава насока, активизира волята и възпитава човека. Истинското изкуство е тайнство и чрез него се приобщават към прозренията на вдъхновените, големият брой души, загубени в делнични грижи, но все пак способни за вътрешно издигане от магията на изкуството. И колкото едно изкуство е по- абстрактно, толкова по-силно е неговото въздействие върху човешкия морал.
Защо Комикс дружество “Диаскоп”-Пловдив не е издало проучванията си досега?
Пловдивското дружество “Диаскоп” е издавало проучванията си в резюме близо 30 години като научнопопулярни статии из пловдивски официални вестници - “Комсомолска искра”, “Пловдивски университетски вестник”, “Отечествен глас”, “Арт Клуб”... Те са налични в библиотеките и интернет като документи. Подробно разработените в ръкопис изследвания започнахме да публикуваме веднага след комикс изложбата в Исторически музей в Пловдив през 2008 г., годината на комикса като дар за българските деца, което е споменато в първоначалния вариант на сайта Диаскоп-комикс, т.е. в едноименния блог. Защото, когато в онези ранни за теорията на комиксите години софиянци считаха деветото изкуство за шлагерна проява, халтура или чалга, в Пловдив търсихме думи за означаване на необходими понятия, термини и чувства за новото изкуство, но още не бе дошло времето. Със заимстване от други изкуства се получаваше куриозна и нелогична бъркотия. Трябваше да се обработи езикът, но тази трудно разрешима задача не приема себични мнения, а иска помощ от едно учено общество. Ето защо искахме да приобщим повече творци от различни изкуства и затова постепенно внедрявахме идеята за новото изкуство. Измислени термини от отделни умни глави е мъртва основа за изграждането на новото модерно изкуство, което е един международен език. Това са причините дружество “Диаскоп” и приятелите му да не прибързват да ги публикуват в сборници, това сме споделяли като възглед със софийските и варненските автори, имаме писмата заснети. И днес има още много нерешени проблеми, най-важният от тях е названието им. Имахме и обещание, че в Пловдив ще се съберем за обсъждане, тъй като оттук тръгва теорията и историята, едно такова писмо сме показали в статията “Плашещи и наплашени” в сайта на Диаскоп-комикс. В Италия деветото изкуство се нарича fumetti (облакът, който излиза от говора), във Франция - банда десине (рисувана лента), в Англия - комикс (от комично). Списание “Дъга” навремето подходящо се определяше у нас като “разкази в картинки”, по подобие на комиксите от 40-те години - “романи в картини”. Още в първата статия в Пловдив ние ги нарекохме “комикси”, като едно предчувствие за глобализиране в бъдещето и за препратка към основоположника на това изкуство, както казва Пушкин, но имаше с основание възражение. Съществуват и некомични творби в този стил. Ето защо, по подобие на френската рисувана лента, в Пловдив временно се наричат диаскоп-комикс. Затова с основание питаме: От къде съставителят на “Кратка история на българския комикс” е взел елементи за своята книга? Ние не сме срещали отпреди 2011 г. името му по публикации за това изкуство. Ние изискваме да покаже комикс изследвания, напечатани отпреди 1994 година, за да го признаем за изследовател, дори и преди 2008 г., нека покаже такава статия и темата є. Антон Стайков е добър писател, има статии за художници и марки, но не сме срещали негови изследвания за комикси, освен през последните 2-3 години. В София не са обръщали внимание на теорията и историята на комиксите до стартиране на пловдивските електронни публикации.
Виж и тук
------------------------------------------
На земята ще останат само пет езика
Вестник "Марица", петък, 4 юли 2008, отдел "Култура"
Интервю на Евелина Величкова с Георги Чепилев, художник на комикси
Уникална изложба на картини от комикси подготвя пловдивският зограф Георги Чепилев. В експозиция, подредена в Държавен архив, той ще покаже работни скици от рисувания роман из живота на хан Аспарух „Камъкът на мъдреците”. Вернисажът е на 26 октомври 2008 година в зала „Съединение” на Историческия музей. Освен картините в експозицията ще бъде представен и новият „Диаскоп” – уникално пловдивско издание в комикси, подкрепено от бизнесмена Димитър Язов.
Идеята на твореца е да възкреси комикс изкуството под тепетата. И чрез него и през погледа на съвременния творец да се покажат интересни исторически факти и сюжети. Затова художникът, автор на първия „Диаскоп”, е обединил усилията на своя екип, галерия „Жорж Папазов” и Исторически музей – Пловдив. Заедно ще организират конкурс, в Нощта на галериите и музеите деца ще рисуват комикси и ще се прожектира филм за процеса на създаване на „Диаскоп”.
Георги Чепилев, който умело съчетава иконописта с модерните течения и работи в областта на приложните изкуства, се занимава с комикси от години. Той е един от стожерите на рисуваните истории.
Първата статия, в която защитава комикса като изкуство с кадри от неговия първи комикс от 1980 година за списание „Чуден свят”, излиза в пловдивския вестник „Комсомолска искра”. Главен герой е пловдивски художник, като за случая са правени специални снимки. Маестрото спасява от изчезване и първия български комикс от 1940 година, като го отпечатва във вестник „Артклуб” под заглавие „60 години комикси”.
Благодарение на него пловдивският печат е ракетоносител на първите статии за историята и естетиката на комикса в българските медии през 80-те години на миналия век.
За комикса се заговаря под тепетата от тогавашната интелигенция – Георги Райчевски, Емил Стоянов, Петър Анастасов, Веселин Христов, Николай Казанджиев, Тодор Биков, Жоржета Чолакова и много други.
През 1985 г. комикс изкуството влиза в Годишната изложба на Пловдив благодарение на Георги Божилов, Йоан Левиев, тогава шеф на експертната комисия, и Петър Григоров, автор на комикси. През 1991 г. излиза първият роман в картини на известни произведения от именити писатели. Юбилейният брой с комикс анализ послучай „40 години Рахан” – отпечатан преди дни, се връща с комикс творба в праисторията по българските земи - „Някога край Искъра”, както и с изследването "Скалните рисунки" и възобновява пловдивската традиция.
---------------------------------------------------
Защо се прави изданието "Диаскоп"?
Г.Ч.: Ленин е казал: Ако искаш да владееш един народ, отрежи му езика. Походите на Александър Велики са повече научни, отколкото военни – чрез тях бил разпространяван гръцкият език сред покорените. Но тъй като езикът е продукт на манталитета, той трудно се насажда сред чужд народ. По тази причина учените изоставят мечтата за възстановяване единния език, на който праотец Адам е давал имена на животните. Днес специалистите предполагат, че в близко бъдеще на Земята ще останат не повече от пет езика, всеки от които ще е общ за значително число хора.
Езикът на всяка епоха ражда нови понятия. Понастоящем успешно се използват няколко мета езика, основани на универсална писменост – математиката, пиктографията и пр. В пиктографията влизат информационните пиктограми и пътни знаци, символите, създадени от Пикасо – гълъбът на мира, и изкуството на комикса.
Може да се твърди, че комиксът е сред изкуствата, които с най-енергично темпо участват в строителството на общочовешката култура. Той е интернационален език, но трябва да служи за изразяване на индивидуалността на всеки регион и автор.
Често свързваме комикса с карикатурата.
Г.Ч.: Комиксът говори на достъпен и понятен език, формулиран столетия, защото е информация, език и изкуство. Той носи нови идеи и в него живее душата на народа. Карикатурата е демократично изкуство, формирано от „народните картинки” през Великата френска революция. А тези „народни картинки” са предшественици на съвременния комикс.
Демократична култура не може да се внесе отвън, защото това вече е тирания. Културата на даден регион, расата му, религията и степента на развитие се въоръжават с демокрацията, като я приспособяват към собствените условия и традиции.
Може ли комиксът да влезе в училище?
Г.Ч.: Комиксът поднася информацията във вълнуваща, интригуваща и развлекателна форма, колкото и сериозно да е съдържанието. В напрегнатото време, в което живеем, той може да привлече вниманието и на учащите със своите динамични форми. Децата днес не търпят скучни нравоучения, нито абстрактни понятия. Абстракцията, както е казал Кандински, е духовното в изкуството, то е път към съвършенство, но е по-късен етап, за който децата трябва да бъдат възпитавани, за да не се чувстват неудобно като в тесни дрехи.
Има ли наука за комикса?
Г.Ч.: Той е част от науката за книгата, печатното слово и читателят трябва да е подготвен за срещата с него. Изкуството на комикса е дете на масовата преса и масовото книгоиздаване, но е тясно свързано с киното. Още в първата кинопрограма на откривателите на това изкуство – братя Люмиер, се появява комическата сценка ”Полетият поливач” – тя е оживяла в движение комикс история. Изследователите на киното признават, че авторите на филми често, вместо да си блъскат главите в търсене на сюжети и трикове, отварят някой комикс. И днес Холивуд закупува от издателство „Марвел” - т.нар. „къща за идеи”, основата за свои филми. Киното се реваншира като обогати културата на комикса.
Това се случва в края на 19-и век, времето на окончателния прелом, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. С „Жълтия малчуган” на Ричард Ауткот започва историята на съвременния комикс и доказва връзката между тиражираната преса и киното. И така: комиксът се ражда едновременно с киното. Подобно на него границите му се размиват между видовете изкуства.
Вестникът не е ли комикс също?
Г.Ч.: Вестникът и киното са помощни изкуства на комикса. Например текстът във вестника може да има отношение към рисунката, но се отличава с по-голяма повествователност и е водещ. Вестникът разчита преди всичко на читателя, а комиксът – на зрителя. А разликата между комикса и филма е подобна на разликата между писмения и говоримия език. Близостта им е подсказана от френското название – рисувана лента, но комиксът не е само режисьорска разкадровка и затова се е наложило английското наименование, макар произлизащо от думата „комично”.
Техниката на комикса ни връща във времето, когато между графиката и фотографията е ставала своеобразна размяна на ролите – фотографии, конкуриращи се с художествени картини и графики по вестници, даващи зрителна информация за текущи събития. Живописта и графиката притежават свои средства за придаване на движения – сглобяват различни фази в един зрителен образ. Тъй като фотографията не притежава тези средства за движение, тя не се нуждае от илюзия за движение, а от реално такова и подхожда повече за направата на кино-филм.
Какво се случва с българския комикс?
Г.Ч.: През последните 50 години това изкуство на мечтите се развиваше почти като нелегално. Макар с положена традиция. Едва през 80-те тази традиция се възобнови от специализираните издания „Чуден свят” на Народна младеж, София, в списание „Дъга” на издателство „Септември”, София. Тогава и Пловдив беше съпричастен в опитите за внедряване. През декември 1985 г. на Годишната окръжна приложна изложба експертната комисия на пловдивските художници прие в експозицията образци, съкратен вариант на творбата, от работата ми като сътрудник към специализираните издания в периода 1981-1984 г. Може да се каже, че тогава в България за първи път комиксът влезе официално в градска художествена галерия. Като резултат последваха: илюстрации в стил комикс за пловдивските вестници и издателства, 30 статии за изкуството на комикса, дори цяла последна страница на вестник с комикс „поучителна почти документална история”.
За връзка с Lambiek натиснете тук.
---------------------------------------------------------------------------
©Георги Чепилев - основател на издание "Диаскоп"
©Христина Мирчева - литературен редактор на издание "Диаскоп"
©Стилиана Георгиева - Stella - секретар-кореспондент на Комикс дружество "Диаскоп"