Свилен Огнянов: Научна фантастика, митология и религия

НОВИ КНИГИ В ДИАСКОП 

►

Вместо увод

Още като ученик, когато започнах да чета книги и да се опитвам да си обясня реалността, ми направи впечатление, че в книги, в които се говори по различни теми от различни области от човешкото познание – научна фантастика, митология и религия, всъщност се описват едни и същи неща макар и с различни думи. Не е възможно в интервал от няколкостотин или няколко хиляди години да се използват едни и същи думи или термини, за да се опишат едни и същи събития или явления. Още повече, че във всеки език думата, която се използва, за да се опише нещо, е различна от думата в друг език. Всяка дума от своя страна носи някакъв нюанс, някакъв подтекст и когато се наложи тази дума да се преведе на други езици, се оказва, че в повечето случаи няма дума, която да възпроизведе на другия език точно тези нюанси на сто процента. Винаги има някаква разлика особено когато става въпрос за редки явления. Освен това колкото повече време минава, толкова тези нюанси се губят и следващите поколения преводачи в неведението си започват да използват някакви други думи – заместители на първоначалните. При използването на заместващи думи обаче се променя в немалка степен и първоначалният смисъл на текста. А когато преводът мине през няколко езика, разликата става още по-голяма.

Първоначално реших, че само на мен така ми се струва и няма нищо подобно, тъй като любите ми теми в началото бяха астрофизиката и научната фантастика. А фантастиката, както знаем, се пише от хора с малко или повече развинтена фантазия. Затова и реших, че съм придобил подобни характеристики. Астрофизиката и по-точно астрономията обаче има връзка с митологията, тъй като имената на съзвездията произхождат от гръцката митология, и колкото повече четях митология, толкова повече аналогии виждах с фантастиката. Малко по-късно, за да ускоря придобиването на знания по различни теми, когато бях на 16 години, през 1986 г. реших да пробвам и за пръв път успях да се класирам и да участвам в телевизионно състезание за енциклопедични знания. Защо казвам да се класирам – защото това се случи през комунизма в България, когато нямаше частни телевизии. Имаше само една-единствена телевизия, която беше държавна и имаше строги критерии, за да бъде допуснат някой да застане пред камерите. Всеки желаещ да участва в предаването трябваше да попълни предварителен тест на живо в студиото за изключително кратко време пред редакторите на предаването. Право да участват придобиваха само онези, които получаваха най-много точки на този тест. Повечето от състезателите бяха много по-възрастни от мен, на по 30, 40, 50 и повече години. Аз самият бях доста изненадан, че успях да се преборя с тези хора – не само заради възрастта им, а и заради много по-големия им житейски опит. Ученици много рядко кандидатстваха за участие в предаването и още по-рядко успяваха да се класират. Предаването се казваше „Минута е много” и се излъчваше по Българската национална телевизия от 1980 г. до 2011 г. Поради тази причина реших, че може би ми се отдават нещата и реших да продължа да се занимавам с умствени дейности. В телевизията по-нататък се запознах с още много хора от различни градове в България, които като мен искаха да научат нещо ново. Редовно се виждахме по време на записите на предаването и обменяхме информация по различни теми. Благодарение на това, че телевизията допускаше многократни участия в предаването макар и през определен период от време, лека-полека придобих знания по различни теми и дори успях да стана шампион – трикратен победител.

По-късно участвах и в други и телевизионни, и нетелевизионни състезания, в това число и в най-голямата енциклопедична онлайн игра „Quiz up”, където участваха 75 милиона състезатели от 197 държави, и станах 40-кратен световен шампион. В исторически план не можах да открия данни за състезание, независимо дали спортно или умствено, което да е с по-голям брой противници и с по-дълга непрекъсната продължителност – играеше се точно един календарен месец, от 1-во до 1-во число, без никакво прекъсване, без никаква почивка. Това поставя на изпитание не само знанията, но и физическата и психическата издръжливост на състезателите. Затова е желателно да се практикува и някакъв вид спорт, за да се поддържа добра кондиция, добра физическа форма. Болно тяло не може да поддържа дълго време мозъка да работи на максимални обороти. Най-голям е ефектът от практикуването на бойни изкуства. Изборът на стил зависи от това в какъв регион живеете и кой стил е застъпен, но колкото е по-тежък стилът, толкова ефектът е по-голям. Аз например предпочитам стила Киокушинкай карате, основан от Масутацу Ояма. Бойните изкуства оказват благотворен ефект не само върху физиката, но и върху психиката на практикуващите ги.

Когато за първи път атакувах световна титла в „Quiz up” и станах шампион, един ден ми се наложи да играя над 20 часа срещу двукратен световен шампион от Германия. Но човекът нямаше как да знае, че аз се занимавам с енциклопедични състезания от много дълго време, много преди него. Така че опитът също е от решаващо значение. Всяка игра в „Quiz up” е срещу различен противник на случаен принцип от различна държава или континент и се състои от седем въпроса. Всяко забавяне на верните отговори дори със стотни от секундата води до загуба на играта. В телевизията също се налагаше да се отговаря веднага на въпросите, около 10-15 въпроса за 1 минута. Световен шампион в „Quiz up” става онзи, който натрупа най-много точки в рамките на календарния месец. Който не успее да натрупа максимален брой точки и да стане световен шампион, става шампион на държавата от която играе. На това ниво най-добрите в света имаха около 8000-9000 титли. От там нататък само няколко човека в света имахме повече – аз имах 13 343 титли по над 400 теми, точно преди играта да бъде закрита. Вследствие на тези ми постижения стигнах до извода, че няма смисъл да продължавам да се състезавам повече, и прекратих активната си състезателна дейност.

В даден момент, макар и не в началото на моите умствени занимания, започнах да се интересувам и от темата за религиите. Първоначално, да си призная, почти нищо не разбирах от тази материя и едва по-късно осъзнах, че това не може да се случи, преди човек да е навършил 28 години. Впоследствие обаче започна да ми прави впечатление, че наблюденията, които имах за връзките между научната фантастика и митологията, започнах да ги откривам и в религията. Като казвам религия, нямам впредвид само християнство, но и всякакви други религии. Чудех се дали наистина е възможно това – вместо по две теми да има аналогии по три теми. Когато настъпи т.нар. демокрация в България и започнаха да се издават книги от западни автори и да се излъчват западни телевизии, разбрах, че не съм единственият, който е открил взаимовръзки между научната фантастика, митологията и религията. Една идея, която ми беше хрумнала като ученик, е, че пирамидите в Гиза (Египет) са построени по трите звезди от пояса на Орион. И по-късно разбрах, че и на друг човек, Роберт Бювал, му е хрумнала същата идея и той дори е написал книга – „Загадката на Орион”, с която е станал световно известен. Но ученик да говори подобни неща, и то по времето на комунизма, е пълен абсурд. Не че сега е кой знае колко по-различно.

Вземайки предвид около 40-годишния ми опит като състезател и натрупаните знания по стотици теми, както и наличието на свободно време, реших да изложа някои свои разсъждения под формата на книга. Почти непрекъснато обаче през тези близо 40 години ми се е налагало да обяснявам на най-различни хора всякакви неща по множество теми от човешкото познание, особено след излъчване на поредното предаване по телевизията, където сме говорили по тема, която е била интересна на някого. И благодарение на тези свои обяснения се научих да излагам различни факти по разбираем за хората начин. Точно този опит реших да използвам, за да напиша тази книга. Така че това е първият ми опит да напиша книга.

Надявам се уважаемите читатели да се абстрахират от художествените недостойнства на книгата и да се концентрират върху информацията, особено върху идеите, които съм решил да споделя с тях. За разлика от енциклопедичните състезания обаче, където се набляга на всеки един детайл, на всеки един факт, реших да не затормозявам читателите с прекалено много информация и да пропусна много детайли. Спестил съм например коментари за жанровете на творбите – дали става въпрос за роман, новела или разказ на даден автор. Спестил съм и имената на главните герои. Концентрирал съм се преди всичко върху идеята на съответния автор, развита в някое от произведенията му. При излагането на лично моите идеи също съм се въздържал от даване на прекалено много информация, за да не затормозявам уважаемите читатели. Когато обемът на информацията в главата на някого нарастне многократно, то тогава става много трудно да се анализира и да се осмисли тази информация. В такава ситуация мозъкът обикновено „зацикля“, не може да се ориентира в големия обем информация и става пълна каша. Става много трудно и да се възпроизведе всеки един факт, който някога е минал през главата на такъв човек. Много по-добре е такава обемна информация да се осмисли и организира по някакъв начин. А още по-добре е, ако се направят взаимовръзки между отделните теми. Това е много трудно постижимо и не всеки може да направи такива анализи, особено между теми, които на пръв поглед изглежда, че нямат никаква връзка помежду си. Тогава дори и да се забрави някаква информация, тя може да се възстанови логически, стига да се знае мястото й в реалността.

Можем да си представим реалността като огромна картина, която е съставена от много чекмеджета. Това, образно казано, са темите, на които сме я разделили, за да можем по-лесно да я изучим. Но познаването само на една или няколко теми далеч не е достатъчно, за да можем да разберем реалността. Колкото повече теми изучим и разберем взаимовръзките между тях, толкова по-добре. Тогава вероятността нашите представи да отразяват по-правилно реалността, става по-голяма. Както казват основателите на религии, особено на източните, в съзнанието на хората преобладава илюзията. Това, на което те ни учат, е как да разсеем илюзията, отвъд която се намира друга реалност – много по-реална от тази, която ние възприемаме с петте си сетива. Петте сетива, с които разполагаме, или петте скандхи, са крайно недостатъчни, за да прозрем какво има оттатък илюзията. А това, което е там, е много по-важно от това, което ние знаем за реалността и което можем да доловим. Но тук вече говорим за занимания за много напреднали в умствено отношение. Дали не е възможно да има някакъв начин, който да ни помогне да видим какво има оттатък илюзията? До отговора на този въпрос ще се доближим донякъде, постепенно, в известна степен, доколкото е възможно. След много дълъг и изморителен процес, някой ден в далечното бъдеще всеки, който е стигнал до него, ще има правото подобно на галилейския пророк да каже за себе си „Аз съм Пътят и Истината, и Животът”. 

Свилен Огнянов

Авторът на книгата е дългогодишен участник в различни видове енциклопедични състезания. За пръв път участва като ученик през 1986 г. след най-добре попълнен предварителен тест в студиото на телевизионното състезание „Минута е много”, излъчвано по Българската национална телевизия. По-късно става и трикратен победител в предаването.

Свилен Огнянов е 40-кратен световен шампион в най-голямата енциклопедична онлайн игра „Quiz up” с над 75 милиона състезатели от 197 държави. В класирането по държави той има 13 343 титли по над 400 теми.

След дълги години разсъждения авторът на книгата е установил множество сходни елементи между научната фантастика, митологиите и религиите. Разликата е единствено в термините, с които се описват събитията и феномените през различните етапи от развитието на човешката цивилизация.

В книгата се разглеждат произведенията и идеите на повече от 100 писатели на научна фантастика от зараждането на жанра до наши дни. Авторът предлага и два нови закона, които да допълнят трите закона на роботиката на Айзък Азимов.

Използват се и знания по различни дисциплини – астрофизика, химия, биология (палеонтология, антропология, криптозоология, психология), древна история, география, технологии, изобразително изкуство, кино, бойни изкуства, философия и езотерика.

При разглеждането на темата Религия се използват термини на санскрит, китайски, тибетски, японски, древноеврейски, древногръцки, скандинавски, латински. Споменават се и множество съобщения за пътувания във времето, телепортация, левитация и други чудеса, извършени от реално съществували хора.

Анализът продължава и във втория том на книгата.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.