Клери Костова-Балцер: Джордж Оруел. По следите на пророка

НОВИ КНИГИ В ДИАСКОП 

►

Дали часовниците все още бият 13? Кой е Големия брат? Нима още ни наблюдава? Коя е Джулия от 1984? И още - как и защо младият бирмански полицай Ерик Блеър се превръща в световноизвестния писател Джордж Оруел? И как се е родил този прочут писателски псевдоним в света? Светец, пророк или грешник е бил Оруел? Коя е причината за ранната му кончина? Как се раждат гениите и умират ли наистина те?

На тези и още много други тайни и загадки от живота и творчеството на Джордж Оруел се опитва да отговори Клери Костова-Балцер. Мистериите, литературните мистификации и шаради от произведенията му я водят в малкото градче Саутуолд в Източна Англия. Тя е сред малкото писатели, на които е позволено да надникнат в къщата Монтегю хаус, там откъдето поемат към света и стигат чак до нас неговите герои. И тя тръгва заедно с тях.

Оруел се е консултирал за псевдонима си с приятели и с издатели, защото, за да направиш писателска кариера, трябва да имаш подходящ псевдоним. С избора на правилното име той ще започне изпълнението на неговата „Прометеева задача“ – да се превъплъти в друга личност. Тук трябва да вземем предвид и неговата природна срамежливост, вечната му липса на самочувствие, вродените му комплекси. Един негов съвременник, поетът и есеист Стивън Спендър, изказва друго съображение: „Блеър“ – пише той – си взе псевдоним предвид това, че ако книгите му нямаше да бъдат достатъчно добри, да не се посрами”. Той не е искал да преживее отново унижението, което е претърпял под името Ерик Артър Блеър. Един брилянтен биограф на Оруел, автор на „Разрешената биография“, Майкъл Шелдън, се съгласява с това. Той смята, че Оруел не би могъл да понесе името си на корицата, ако книгата му няма успех. Той се е страхувал от пореден провал. С помощта на псевдонима, според биографа, Оруел сякаш е искал да избегне отговорността за бъдещата съдба на книгата. Ако книгата се провали, това ще е провал на Джордж Оруел, а ако не – ще бъде успех на Блеър. Както знаем, книгата не се е провалила. Той получава първите си поздравления на Коледа от приятели и роднини и започва щастлив да раздава автографи.

Ангелина Василева представя Клери Костова-Балцер в Софийски литературен салон, 10.10.2025 

Както ще открием и по-нататък, животът на Оруел е пълен с парадокси и загадки, независимо от хилядите страници написани за него. Такава е и историята за избора на псевдонима му, който става може би най-известният псевдоним в света. Защо именно Джордж? Тук много изследователи се разминават. Джордж (свети Георги) е светията, покровител на Англия, който с копието си убива дракона. И до днес официално го празнуват като национален празник. Освен това Ерик е живял във времето на крал Джордж V, който е бил и последният император на Индия. Там където Блеърови, баща и син, са работили в полицията. Съвсем естествено те са пели, макар и по различно време, заедно с другите „Боже, царя пази“ и са го приемали за свой върховен ръководител. Също така любимият писател на Ерик Блеър, много популярен за своето време, се казва Джордж Гисинг. Оруел е черпил доста от неговите произведения като начинаещ писател. А може би причината е даже по-проста. Името Джордж е едно от най-разпространените имена в Англия и за младия социалист Ерик Блеър, решил да се отдаде на благото на народа, това може би е начин да се доближи до дъното, до низините, за които е писал. Той наистина изказва своето мнение, че това е едно добро народно име. Баща му пък, старият мистър Блеър, често е наричал с това име всички, на които не помни имената. „Абе оня, как беше, Джордж, нали?“. Така че  от краля до просяка Оруел постоянно се e натъквал на популярността и народността на името Джордж. Но новото име му изиграва и лоша шега. Когато в последните години на живота си Оруел с неистови усилия се е опитвал да завърши шедьовъра си „1984“, той се озовава на шотландския остров Джура, в компания та на сестра си Аврил и Сюзан – бавачката на сина му. Идеята е Аврил да се грижи за домакинството, а бавач ката – за детето, както е редно. Но съвсем неочаквано Оруел се оказва в центъра на конфликт. Двете жени не се понасят. И започват да се карат. Защо? Предимно заради псевдонима му. Бавачката се обръща към писателя с “Джордж“. Сестрата Аврил я поправя всеки път: „Не, името му е Ерик!“. Заради човека с двете имена малкият Ричард, който е загубил майка си, когато е бил на няколко месеца, ще остане без нежната грижа на млада тажена. Бавачката, ядосана, напуска. И леля Аврил до края на живота си ще се грижи за племенника си, тъй като скоро след това Джордж Оруел умира.

Съвсем друга е историята на произхода на името Оруел. Има няколко предположения. И всеки следващ изследовател взема отношение и отрича предишния. Най-популярното и може би най-невярното, казват някои, е, че това фамилно име идва от името на реката Оруел. Тя се намира на 40 мили от Саутуолд. Тече към съвсем друг град – Ипсуич. Ако е искал да се нарече на река – казва господин Бинс, автор на монография за Оруел – защо не е избрал друг вариант? Например –казва той – през Саутуолд минава една друга река, нарече на Блайт. Няма никакви доказателства, че реката Оруел е оставила в съзнанието му чак толкова голяма следа. Освен това наблизо има и известен мост, наречен Оруел, който често се случва да бъде затворен при наводнения, като най-скорошното е през февруари 2024 година. Съществува и селце, наречено Оруел, на 60 мили от Саутуолд, през което е минавал влакът от Кеймбридж до Бедфорд, където е бил домът на Бренда. Може би този маршрут, когато е пътувал, за да се срещне с срещне с любимата си, е оставил романтична следа в сърцето му. Друга възможност е, че по времето, когато е писал “На дъното в Париж и Лондон“, е имало конни състезания в Дерби и конят, който се казвал Оруел, е станал известен с това, че вместо да вземе първото място, което са очаквали всички, е завършил девети. Игра на съдбата и ирония, близка да сърцето на Ерик, който никога не е имал високо мнение за себе си, особено като млад. И отражение на неговото понякога горчиво чувство за хумор. А също, по неизвестни причини, фамилното име Оруел му се е въртяло в главата от много години. Според някои свидетелства, героят му Флори от „Бирмански дни“ се е казвал първоначално Оруел.

Книгите на Клери Костова-Балцер за Оруел и англичаните на неделен български базар в Лондон 

Както е да е, може би никога не ще узнаем точната истина. Но дали ни е толкова необходима? Най-важно то за него и света е, че се е родил писателят Джордж Оруел, заедно с първата си издадена книга „На дъното в Париж и Лондон“. Оруел продължава да подписва много от своите журналистически произведения като Ерик Блеър. Така е известен и в работата си в Би Би Си по време на Вто рата световна война. Подписва с рожденото си име и документите си, а също и десетки писма, включително и до своите любими момичета. Първите му автографи също са подписани с Ерик Блеър. Дали не е чувствал някакво особено удоволствие от това да води двойствен живот? Ненапразно е англичанин. С всичките предимства и недостатъци на нацията. Двойственото поведение може грубо да се определи като двуличие или направо лицемерие. Но няма как да го обвиним в това, защото той има славата на „кристално честен“, както го определя неговият шеф във Би Би Си. Но да не забравяме, че е писател. А писателите, както знаем, имат много и различни идентичности – тези на своите герои. „Да станеш писател е сложен процес“ – пишат Пи тър Стански и Уилям Ейбрахамс в книгата си „Непознатият Оруел” от 1972 година. „И кой може да каже със сигурност откъде и кога започва – от първата книга или в първия ден в училище, в деня на неговото раждане или поколения преди него, в мрежата на родословието? Отначало – пишат те – Оруел беше псевдоним, след това, по-късно, той намира в Оруел своето второ Аз, средство да се реализира като художник и моралист, и да стане един от най-значимите английски писатели на този век. Да стане Джордж Оруел е неговият начин да се превърне в писател и в същото време да се раз дели със себе си като джентълмен, да напусне благородническата, дали долна, горна или средна класа, към която принадлежеше… Но най-важният резултат беше, че позволи на Ерик Блеър да се „примири“ с неговия свят“. Малкълм Магъридж потвърждава по свой начин това, дискутирайки с Оруел тяхното общо минало в колониите: „Имаше двама Оруел. Или по-скоро имаше оригиналния Ерик Блеър и Джордж Оруел, в когото той се превърна, след като прие този псевдоним. Оруел се опита упорито да заличи Блеър, но така и не успя на пълно да се освободи от него. Блеър, който надничаше иззад суровата критична физиономия на Оруел, обичаше много Англия: нейната природа, нейните червени стълбове и нейния героизъм …“. И днес, ако потърсите гроба на Оруел ще го на мерите като гроб на Ерик Блеър. Първата му жена се е казвала Айлийн Блеър. Синът му, жив и досега, се казва Ричард Блеър. Втората му съпруга е Соня Оруел. И така нататък… Двойствеността ще бъде отличителна черта в целия му живот. „Двумислието“, термин наложен от него в „1984“, често отразява неговото поведение и променяща се гражданска позиция. Убеден атеист, пропагандиращ срещу заблудите на религията, той е кръстен в църква, като малък е искал да бъде свещеник като дядо си, пише за църкви, има много приятели свещеници и, естествено, ги посещава на работното им място – църквата, и им помага като добър приятел. Има значение и това, че според него те са едни от най-образованите хора, които познава, и че имат прекрасни лични библиотеки, в които той, умиращ от скука, може да се задълбочи. В предсмъртното си желание Оруел пожелава да бъде погребан според ритуалите на англиканската религия.Така и става – гробът му е в двора на църквата „Вси светии“ в село Сътън Котън, Оксфордшайър. Убеден социалист, той е ненавиждал Сталин и социализма на Съветския съюз. Той е яростен пацифист и от друга страна – пропагандатор на справедливите каузи на Втората световна война, когато работи като журналист в Би Би Си. Обичал е по няколко жени едно временно и почти в един и същи ден им е писал съвсем искрени любовни писма. Оруел е бил Дон Кихот и Санчо Панса едновременно. Но изтъкан от противоречия, той все пак ни е оставил великите си произведения. И това ни е достатъчно. Официално „На дъното в Париж и Лондон“ е публикувана на 9 януари 1933 година. Оттук нататък никой и нищо не може да спре пътя към славата на Джордж Оруел, завършваща с гениалната „1984“. Той има да преживее още много неща. Ще иде да се бие срещу фашистите в Испания. Ще го прострелят. Ще лежи в болница, борейки се с туберкулозата. Ще се ожени и ще остане вдовец. Ще осинови дете. И ще пише, ли пише произведенията си, които едва се побират в 20 тома, докато към края на краткия си живот създаде двата си несравними шедьовъра „Фермата на животните“ и „1984“. Но на тази Коледа той изобщо не подозира това. Именно незнанието го прави от щастлив по-щастлив. „Невежеството е сила“ – ще напише по-късно той. Той е видял изпълнена детската си мечта – станал е писател. Официално се е появил писателят Джордж Оруел. И това му е най-съкровеният подарък за Коледа. Истинско чудо! 

Откъс от книгата на Клери Костова-Балцер "Джордж Оруел. По следите на пророка"

Изд. Фама 1, 2025
Корица и оформление: Галя Кръстева
Страници: 363
Цена: 25 лв.

Публикува се със съдействието на авторката.

Клери Костова-Балцер

Клери Костова -Балцер е родена в София Завършва българска и руска филология в СУ “Климент Охридски”. Доктор на филологическите науки от 1982 година. Защитава една от първите докторантури в областта на радиото в България. Работи последователно в БТА, в-к “Кооперативно село”, Редакция “Култура” на Българското радио. Завежда отдел “Масови комуникации” в БАН. Член е на СБЖ. Превела е произведения от руски автори като “Затворникът от Петропавловската крепост” от Юрий Давидов, 1980г., Партиздат” и др.

Във Великобритания живее от 1992 година. Преподава в престижни английски колежи: Грешъмз скуул, Хол, Лангли скуул, Норич, Бийстън хол, Шерингхам. Съдейства на десетки български ученици да завършат образованието си в Англия. Представя британското образование в България и Русия. Всеотдайно пропагандира и популяризира българската култура в Англия. Представя успешно България на английската общественост. Участвува в благотворителни акции с цел да подпомага своите сънародници. През  2011 година основава българското дружество в град Норич и интернетната страница “Българите в Норич и Норфолк”. През 2012 създава и е директор на първото българско училище в областта “Петър Берон”. Публикува десетки статии в български, английски и американски издания. Първата й книга “Извинете! Аз съм англичанин!”, издателство Гея-Либрис, 2023 г. е хумористичен сборник с разкази и фейлетони, плод на  нейните повече от 30-годишни наблюдения върху живота в  Англия. Тя беше посрещната с интерес в България и Англия и допечатана няколко пъти. Рецензии и откъси бяха публикувани във вестниците  “Стършел”, “Дума”, “Словото днес”, излъчени радиопредавания по “Classic FM“, програма “Хоризонт“ и др.

Втората й книга ” Джордж Оруел: По следите на пророка”, издателство “ФАМА1“, 2025 г. е посветена на забележителни, понякога таинствени и загадъчни, все още неизвестни за широката публика епизоди и събития от живота и творчеството на Джордж Оруел, признат за най-влиятелния писател в политиката и литературата на 20-ти век. Много от разказаните истории са от първо лице, поради рядката възможност на авторката  да посети  местата, където Оруел е започнал и завършил своя жизнен и творчески път. Книгата доби широка известност в България и в чужбина. Откъси, рецензии и интервюта бях отпечатани във вестниците “Словото днес”, “Меридиан 27”, “Дневник, “БГ Бен”, Лондон, сп. “Везни”, интернетната страница на СБЖ в рубриката “Представяме ви”, ФБ страницата на Конфедерацията на българските културни дружества по света със седалище Чикаго, телевизия Евронюз, Радио “Христо Ботев” и др. Презентации на книгата бяха осъществени на Алеята на книгата през септември 2025 г., в Клуба на СБЖ в София със съдействието на  Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Софийски литературен салон в Народно читалище “Пенчо П. Славейков 21“. Наскоро  излезе публикация на авторката  под название “Оруел на български“ в интернетната платформа на Обществото на Оруел с патрон синът на Оруел- Ричард Блеър. Там бе пубикувана и снимка, представяща книгата на Световния панаир на книгата във Франкфурт.

Като единствен представител на българската литература произведението влезе в световната  класация на книгите за Оруел. Тя е всеотдайно дело на четвъртвековното проучване на австралийския писател и изследовател Дарси Мур, носител на наградата на Обществото на Оруел (Orwell society) за 2024 година и е публикувана на неговата иформационна стена.

Клери Балцер има честта да се познава лично със сина на Джордж Оруел. Тя е единствената българска писателка, член на Обществото на Оруел и носител на значката му.

“Вярвам , че за българския читател, както беше и за мен, казва Клери Костова-Балцер в предговора на книгата си, това ще бъде една доста непозната, но любопитна територия, която излиза извън границите на обикновените биографии и ни пренася към вълнуващи светове. Както като в мъничка капка вода огледално, макар и частично, се отразява вселената, така и в тази книга ще проблесне светът на писателя. И местата, от които Оруел е тръгнал, за да стигне там, където е сега – в пантеона на човечеството. И които са спомогнали за превръщането му в Оруел“.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.