Институт за романи в картини и комикси "Диаскоп": От приказката и баснята към комиксовия персонаж

History of  Bulgarian comics

►

Българската линия и примерът на Мики Мустер

Изследването на ранния български комикс показва, че неговата история не може да бъде разглеждана само като поредица от издания, художници и отделни произведения. Зад тях постепенно се оформя една своеобразна жанрова физиономия.

Още при проучването на българското издание „Илюстровано четиво“ се откроява особено място на приказката. Във фонда от 113 броя народната приказка се среща многократно - при Стоян Венев, Александър Денков и Любен Зидаров, наред с исторически повествования, литературни адаптации и други разкази. Това позволява да се види как през 40-те години приказният разказ се превръща в една от важните основи за развитието на българския комикс.

Но приказката не е единствената важна форма.

Сред кратките повествователни жанрове особено място заема баснята. В по-старото ни изследване https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=2912 тя беше разгледана като едно от първите упражнения, чрез които може да се разбере езикът на комикса. Причината е проста: баснята не само разказва случка, а превръща образа в носител на човешки нрав.

Приказката за животни и баснята са близки, но не са едно и също.

В приказката животните могат да бъдат участници във фантастичен свят. Те говорят, действат, пътуват, срещат чудеса и преодоляват изпитания. При баснята същите животински образи придобиват по-силно алегорично значение. Те представят човешки отношения и нрави.

Така лисицата може да стане образ на хитростта, вълкът - на грубата сила или хищността, магарето - на простодушието, костенурката - на бавността и устойчивостта.

Това не означава, че всеки образ трябва да бъде заключен в една-единствена характеристика. Именно развитието от приказката към комикса показва как един общ тип постепенно може да се превърне в индивидуален характер.

В „Илюстровано четиво“ това движение се вижда в многообразието от народни и литературни сюжети. Стоян Венев, Александър Денков и Любен Зидаров работят с приказния материал, но всеки го преобразява по различен начин. Затова приказката не е просто източник на сюжети - тя се превръща в художествено пространство, в което българският комикс изгражда собствения си език.

Баснята като принцип е образен паралелизъм, защото особеното при нея е съпоставянето на два свята - животинския и човешкия.

Животните, растенията или предметите се превръщат в действащи лица. Те говорят и постъпват според най-характерните свойства, които традицията свързва с тях. Така видимото животно се превръща в знак на невидим човешки нрав.

Човекът наблюдава животинския свят и открива в него подобие на човешкото поведение. После обратно - чрез животното започва да вижда самия себе си.

Тъкмо затова баснята е толкова подходяща за комикса.

Комиксът също работи чрез видимото, за да направи видима една невидима връзка - между действие и последица, между характер и постъпка, между очакване и резултат.

В българската комиксова традиция един от най-ясните примери е „Кумчо Вълчо и магарето“ на Стоян Венев в „Чуден свят“. Там баснята придобива съвременна комиксова форма, докато при Александър Денков алегоричният принцип намира друго развитие - например във философската приказка „Короната на смъртта“.

Тук се появява един въпрос, който е особено важен за деветото изкуство:

Как се изобразява сравнението?

В баснята сравнението може да бъде изказано с думи. В комикса то може да бъде поставено пред очите на читателя.

Два самостоятелни кадъра могат да бъдат свързани чрез: сходна композиция; сходен жест; подобно действие; близка мимика; еднакъв или близък мащаб; сходен композиционен център; контраст между два образа; разположение ляво–дясно или долу–горе; едновременност или разновременност.

Така между два кадъра възниква трети смисъл, който не принадлежи изцяло нито на единия, нито на другия.

Сравнението може да бъде аналогия - когато се подчертава приликата; може да бъде съпоставка - когато се подчертават различията; може да се основава и върху подобие между различни действия или явления.

Това е съществено за комиксовото мислене, защото кадърът не съществува само като картина. Той съществува в отношение към друг кадър.

И тук баснята се оказва не само литературен жанр, а своеобразно училище по комиксова композиция.

Баснята често има начало, развитие и край, но комиксът може да я съкрати или разшири.

При съкратения вариант от два кадъра идеята може да бъде изведена бързо и ударно. При разширяването се появява пряката реч. Диалогът превръща баснята в малка драма.

Това е важен момент в изграждането на персонажа. Един герой вече не е само знак. Той говори. После започва да действа. После реагира по свой начин. И когато същият герой се появи отново в друга история, читателят вече очаква определено поведение от него.

Тук започва преходът: алегоричен образ - действащо лице - характер - персонаж.

И именно на това място примерът с Мики Мустер става особено интересен.

Словенският художник, скулптор, илюстратор и аниматор Мики Мастър принадлежи към пионерите на словенския комикс и анимация. Най-известното му произведение е поредицата за Звиторепец, Трдоня и Лакотник, която се развива в продължение на повече от две десетилетия. Официалният архив на автора посочва повече от 40 истории, а библиографията показва огромно жанрово разнообразие - от Каменната ера и Дивия Запад до Африка, космоса, детективския разказ, Средновековието, гладиаторите и бъдещето.

Мустер е особено подходящ пример за разглеждането на връзката между баснята и комикса. Самият художник разказва, че е търсил словенски герой от приказките и е избрал лисицата - животно, което има силно присъствие в народните приказки. От този традиционен образ той създава Звиторепец. По-късно към него се присъединяват Лакотник и Трдоня. Тук можем да видим същия принцип, който познаваме от баснята: животно - характерова черта - човешки образ. Но Мустер прави още една крачка. Той превръща този образ в постоянен комиксов персонаж, например Звиторепец - от хитра лисица в индивидуален герой.

Звиторепец е лисица. Той е най-хитрият и най-съобразителният от тримата. Бори се на страната на доброто и справедливостта, няма постоянна професия и е привлечен от красивите жени. Самият архив на Мустер отбелязва, че авторът най-лесно се идентифицира именно със Звиторепец и му е предал много от собствените си човешки качества.

Но Звиторепец вече не е просто „хитрата лисица“. Той има приятели. Има минало. Има навици. Има собствено поведение. Попада в различни жанрови светове. И остава разпознаваем. Това е голямата промяна: баснята дава на животното нрав; комиксовата поредица дава на нрава време.

И при Лакотник характерът се променя, за това е още по-интересен.

Той е вълк - едър, лаком, ленив и физически силен. В началото образът му е по-отрицателен, но постепенно характерът се изменя и той се превръща в любим и положителен герой. В архива на Мустер е отбелязано и значително пластично изменение на образа му през годините.

Това показва нещо важно: комиксовият персонаж не е задължен да остане неподвижен алегоричен знак. В баснята вълкът може да бъде знак за определен нрав. В продължителния комикс вълкът може да стане личност. Той може да бъде смешен, слаб, силен, лаком, добродушен, страхлив или смел - и тези качества да се появяват в различни съотношения. Така типът се превръща в характер.

Третият герой е костенурката Трдоня. Той е най-нисък и най-възрастен от тримата, а съответно е представен като най-мъдър, предпазлив, твърдоглав и приспособим. Той също участва в приключенията на страната на доброто и справедливостта. Тук традиционният символ на костенурката - бавност, устойчивост, защитеност - отново е превърнат в човешки характер.

Но Мустер добавя противоречие. Трдоня е мъдър, но твърдоглав. Предпазлив е, но се впуска в приключения. Възрастен е, но остава участник в света на младостта и приключението. Тъкмо тези вътрешни напрежения правят от него персонаж, а не просто алегория. Тримата като една композиция Звиторепец, Лакотник и Трдоня могат да бъдат разглеждани не само поотделно. Заедно те образуват система на характерите. Звиторепец внася хитростта и изобретателността. Лакотник - непосредственото действие и физическата сила. Трдоня - опита, предпазливостта и размисъла.

Това не са строго фиксирани формули, а начин да се види драматургичната функция на тримата.

Една ситуация, преживяна от тримата, вече има вътрешен диалог: един измисля; друг действа; трети преценява.Така персонажите започват да създават помежду си не само сюжет, но и психологическо време.

Тук в психологическото време се срещат баснята, комиксът и по-широкото разбиране на дружество "Диаскоп" за времето в изобразителното изкуство.

При скулптурата фигурата съществува в пространството. При комикса тя се появява в последователност.

Но тази последователност не е само механично движение от един кадър към друг. В нея се променя състоянието на персонажа. Следователно пространството на кадъра може да бъде носител на психологическо време.

Това се вижда особено интересно при Мустер, защото неговата подготовка е в скулптурата. Официалният архив на автора отбелязва, че той е виждал връзката между скулптурата и анимацията именно чрез третото измерение и движението на фигурата.

Така можем да проследим една необикновена последователност: скулптура - тяло в пространство - движение - анимация - последователност - комиксово време.

Тук се връщаме към едно от основните положения в изследванията на „Диаскоп“: жанрът може да бъде разглеждан двустранно - чрез неговата външна предметна форма и чрез неговата вътрешна форма.

При Мустер външната форма може да се сменя почти безкрайно.

Тримата герои могат да бъдат: в Дивия Запад; в Африка; в космоса; в Средновековието; в детективска история; сред пирати; при гладиаторите; на Луната; в бъдещето. Библиографията на Мустер действително показва тази забележителна жанрова подвижност. Но вътрешната форма на персонажите остава разпознаваема. Така жанрът може да промени света, без да унищожи характера. Именно тук се откроява разликата между алегоричния образ и развитата комиксова личност.

Можем да обобщим развитието така:

Приказката създава фантастичен свят.

Приказката за животни въвежда животното като действащо лице.

Баснята превръща животното в алегоричен образ на човешки нрав.

Краткият комикс превръща нравствената ситуация в образно действие.

Комиксовата поредица може да превърне алегоричния образ в индивидуален персонаж.

А когато персонажът се развива в поредица от истории, към характера се прибавят: памет, навик, взаимоотношения, промяна и време.

Тогава вече не четем само: „лисицата е хитра“. Но и „Как постъпва този конкретен герой, когато попадне в тази конкретна ситуация?“ Това е границата между типа и личността.

В този смисъл старите български комикси, основани върху приказки и басни, не трябва да бъдат разглеждани като детска предистория на „истинския“ комикс.

Тъкмо обратното: те съдържат ранни упражнения по най-съществените проблеми на деветото изкуство - как образът носи идея; как характерът се разпознава чрез действие; как жестът заменя обяснението; как диалогът превръща образа в действащо лице; как два кадъра създават трети смисъл; как аналогията и контрастът организират композицията; как една кратка история може да бъде съкратена или разгърната; как нравствената идея може да бъде изобразена, вместо само да бъде изказана.

Именно затова баснята е толкова подходящо първо упражнение за комиксовия художник. Тя го заставя да мисли едновременно за образ, характер, действие и последица. В старото изследване на „Диаскоп“ това е формулирано и практически чрез последователност от упражнения - от „Човек-куче“, „Двете козлета“ и „Горделива маца“ до „Кумчо Вълчо и магарето“ и философската приказка „Короната на смъртта“.

Най-съществената разлика между класическата басня и зрелия комиксов персонаж е, че: баснята иска от читателя да разбере, а комиксовият персонаж иска от него и да преживее. Поуката може да бъде изказана с едно изречение. Но характерът се разкрива чрез поредица от постъпки. Затова комиксът може да съхрани нравствената сила на баснята, без непременно да завършва с пряко поучение. Поуката вече може да бъде в самото поведение.

Това е и причината героите на Мики Мустер да бъдат толкова подходящ пример за продължаване на българското изследване на баснята. Те започват от традиционни животински образи, но постепенно получават собствен живот. Звиторепец е лисица, но не остава само „лисицата“. Лакотник е вълк, но не остава само „вълкът“. Трдоня е костенурка, но не остава само „костенурката“. Те стават личности в последователността на действията.

Изследването на приказката и баснята в българския комикс ни отвежда към един по-общ въпрос: Как образът се превръща в характер? Отговорът не се намира само в рисунката. Необходима е връзката между образа и действието, между действието и кадъра, между кадрите и времето, между характера и неговите отношения с другите персонажи. Тъкмо затова историята на баснята в комикса е едновременно история на образа, характера и повествователното време.

Българската традиция, видима в приказните и басноподобните произведения на „Илюстровано четиво“ и „Чуден свят“, показва един важен път: нравствената идея се търси чрез образа, а образът се превръща в действие. Стоян Венев, Александър Денков и Любен Зидаров дават различни художествени решения на този принцип.

Мики Мустер показва как този принцип може да продължи още по-далеч: животното става човешки тип - типът става характер - характерът става персонаж - персонажът получава време.

И тогава комиксът вече не просто разказва басня, той превръща басноподобния образ в живо лице, което се движи през времето.

Заглавно изображение: Николай Мустер, 1925–2018 - словенски художник, скулптор, карикатурист, автор на комикси и аниматор.

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.