„Гръмовержецът“: Той не идва с гръм, а с шепот. Не с меч, а с истина

ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ, МНЕНИЯ

►

Гръмовержецът
Автор: Иерей Мирослав Николов
Издателство „Кармил” при храм „Св.Св. Козма и Дамян” с. Белащица, град Пловдив, 2026 г.

 „И оттогава, който търси Бога, знае: Той не идва с гръм, а с шепот. Не с меч, а с истина. И който Му служи, дори в пустинята, няма да остане незабелязан”

Получих книгата „Гръмовержецът“ с автограф от автора, може би първата бройка, и сърдечно му благодаря за вниманието. Поради извънредна ангажираност не можех веднага да я прочета задълбочено. Първоначалното ми впечатление като художник-оформител беше, че се смутих от следи на AI при художествената дейност. След внимателния прочит разбрах търсенията на свещеник Мирослав.

Познати са три основни изказа: богословски, поетичен и научен. Днешната цивилизация измества религиозния изказ с техническия. Този проблем много добре е изяснен в книгата на Георги Каприев „Символ срещу механика“. Авторът на „Гръмовержецът“ е направил опит да покаже на съвременния читател чрез неговия език вечните поуки от библейските разкази. Ето защо реших да направя нещо като либрето - текст-водач в книгата, за да се открият ясно важните поуки от разказаната в нея история.

Думата „пророк“ на гръцки език означава предсказвач, еврейски „наби“ - говорещ от името на някого, от името на Бога; „роех“ – ясновидец, прозорливец, и „цофе“ - стража. Пророк е избрано от Бога лице, за да извести Неговата воля и откровение на хората и да поддържа нравствеността между тях. Те са Божии пратеници, за да бъдат ръководители на религиозния, нравствения и политическия живот на богоизбрания народ, а чрез него и на езичниците. Оттук пророчеството е предаване на получените от Бога откровения на хората. Тези откровения се отнасят до бъдещи събития.

Свети пророк Илия е един от великите праведници на древността. Неговият живот е неизчерпаем извор за назидание и поука. Свети пророк Илия се е родил 800 години преди Р. Х. в град Тезвия. Родителите му са от свещенически род - племето Аароново, и го възпитали в твърда вяра и благочестие. Когато пораснал, той заживял като отшелник - строг ревнител за изповядване на правата вяра в единния истински Бог. Носел проста и груба дреха, подпасана с кожен пояс. Бил постоянно в труд, пост и молитва и с тия подвизи бил удостоен да стане избраник на Бога. На него се паднало да защитава вярата и правдата през най-мрачната епоха от историята на еврейския народ - епоха на безверие, идолослужение и морална поквара. Пример за това народът виждал в царския дворец.

Цар Амврий умрял и предал престола на сина си Ахав, който царувал 22 години и в политиката и безчестието подражавал и надминал баща си. С финикийците Ахав живял в мир и се оженил за дъщерята на Сидонския цар Етваал, известен с нечестивост и фанатична ненавист към поклонниците на Иехова. Цар Ахав и царица Иазавел отпаднали от вярата и открито се кланяли на идоли. Освен на египетските, на особена почит били сирийските божества – Ваал и Астарта. Идолите - ашерите - достигат разцвет на поклонение при цар Ахав. Пророците на Ашера, наред с пророците на Ваал, се свързват с името на финикийската Иазавел, съпруга на Ахав. Тя въвела и закрепила този култ.

Ахав и жена му Иазавел обичали великолепието и разкоша. Подчинен на фанатичната си жена езичница, Ахав чрез политиката отделял народа от правата религия и го правил езически. В Самария, за да угоди на жена си, построил капище в чест на Ваал и при него служили 450 храмови пророци. А близо до Израил - капище в чест на Астарта с 400 жреци-пророци. Астарта била богиня на плодовитостта у животните и човека, на произвеждането и раждането. Ваал бил божество на слънцето, небето и земното плодородие. Култът към Астарта по-късно станал покровител на любовния живот, сладострастието и разврата.

Цар Ахав построил няколко града за летни резиденции, великолепен дворец с обширна градина, както и знаменития дом от слонова кост. Народът бил прост и невеж, затова лесно се подавал на суеверие и поквара. Но това било съдбоносно, защото водело към духовна и национална гибел.

Свети пророк Илия виждал това и като голям родолюбец излязъл, за да предпази народа от опасността. Той напуснал отшелническото уединение и се явил между народа с огнена проповед. Смело и безпощадно бичувал богоотстъпниците, на първо място царя и царицата. И на двамата предрича най-позорна смърт - псета ше лочат кръвта им, защото са оскърбили Бога и развратили народа.

Малцина се вслушали в страшните пророчества. Мнозинството било увлечено в служба на идолите, които позволявали да се върши всичко отвратително и безнравствено. В ревността си да спаси народа си свети пророк Илия коленичил и помолил Бога за известно време да не се праща дъжд на земята. Молитвата на праведника била чута - три години и шест месеца небето останало заключено. Нито капка дъжд не падала на земята. Тя престанала да дава плодове и настанал страшен глад - хора и животни, гадове и птици, всички страдали, измъчвали се от глад и мрели. Израилският народ бил изложен на смъртоносна опасност.

Пророк Илия казал на цар Ахав да събере Вааловите жреци на планината Кармил, за да принесат жертва на своето божество, а той след тях ще принесе жертва на истинския Бог. И на когото жертвата бъде запалена с огън от небето, неговият Бог ще бъде считан за истински. Ахав се съгласил. Тогава великият пророк събрал народа на Кармилската планина, за да му покаже Божието всемогъщество и безсилието на идолите. Пред очите на всички свети пророк Илия измолил да падне от небето огън и да изгори приготвената жертва. Вааловите жреци не могли да сторят подобно чудо. От сутринта до късен следобед те викали и скачали край своите жертвеници. Клирът Ваалов почитал своето божество чрез танци около олтара му и чрез наранявания до леене на кръв с копия и мечове. Пророк Илия им се надсмивал, че божеството на слънцето не чувало целодневната им молитва. Нямало отговор чрез огън, дори никакъв шум.

Настъпило времето за вечерното жертвоприношение по закона на Иехова. Свети пророк Илия поискал да се направи окоп край жертвеника и да бъде напълнен с вода, за да се види, че няма прикритост и измама в неговите постъпки. Помолил се на глас и огън паднал от небето - жертвата изгоряла. След това пророкът избил жреците при потока Кисон. Казал на Ахав бързо да бяга, защото задалото се облаче откъм морето ще докара обилен дъжд и ще напои земята. Пророк Илия усърдно се молил да се прости на Израиля и да се оплоди земята с изобилен дъжд. Още не довършил молитвата и третото чудо се извършило – небето се отворило и благодатен дъжд напоил земята. Тя отново дала преизобилни плодове за хората и животните, поляни и гори отново се облекли в цветя и зеленина. Планини и долини отново се оросявали от извори и потоци. Това предизвикало радост и доволство сред народа.

Но цар Ахав не могъл да направи нищо без волята на фанатичната езичница Иазавел. Когато ѝ съобщил за погубването на Вааловите жреци, тя поискала да отмъсти. Пророк Илия избягал далеч в свещената Хоривска планина. Въпреки чудесата мнозинството от народа скоро забравило благодеянието и възстанало срещу великия пророк. Илия бил измъчен и отчаян, задето народът се отклонявал към гибелния път, и молел Бога да му вземе душата, за да не гледа провала на народа си.

Но не бил дошъл още часът да загине Израил. Между него имало седем хиляди човека, които не се прекланяли пред Ваал и Астарта. И все пак, ако народът не се изправи, съдбата му щяла да бъде ужасна. Низките страсти създават едни или други идоли и ако народът не се изправя, не ще избяга съдбата си.

И в наше време има идолослужение, макар не по египетски и сирийски образци. Сега има два главни идола: алчността за богатства и жаждата за чувствените наслади. Влечението към чувствените наслади предизвиква луд стремеж към притежание на пари и богатство, придобити с позволени и непозволени средства.

Срам, позор, низост и мерзост, когато налагат присъствието си, притъпяват съвестите и се отива към мрак и престъпност. Тогава чужди завоеватели идват и слагат край на свободата, разрушават градове, унищожават държавата, избиват половината от народа, а другата се разпръсва по целия свят.

Това е поуката, която историята на свети пророк Илия оставя не само на своето време, но и на нашето.

Общество, което е неспособно да гради отношенията между членовете си върху любовта, а поставя своите основи на технологиите, самопрослава и задоволяване на лични потребности с вреда за останалите - е обречено на разпад, пише митр. Калистос Уеър.

Георги Чепилев

Книгата може да бъде закупена тук

Фотокредит: Протойерей Васил Василев и семейство, гр. Шумен

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.