Маргарит Жеков и „Утешения за кандидат-нобелисти“: Неутешително за кандидат-нобелисти

ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ, МНЕНИЯ

►

Христина Панджаридис за книгата на Маргарит Жеков "Утешения за кандидат-нобелисти", Изд. Ерго, 2026 

Спомените приличат на сито. Пресяваш, съпреживяваш, разсейваш се, поукрасяваш и ненадейно емоциите и разума ръка за ръка решават кое си го бива за оцеляване и кое да потъне вдън земя.

В най-новата си прозаична книга с документални записи и фрагменти, "Утешения за кандидат-нобелисти" на издателство "Ерго", Маргарит Жеков продължава своя трънлив, но светъл път на християнски писател. Всеки споделен ред, преживелиците с известни имена от сферата на изкуството ни приканват към лично преображение на собственото сърце и ни действат като словесно утешение за несбъднати мечти.

Заглавието е провокиращо и интригуващо, а след прочита сме наясно защо известни творци не са споходени от радостта по получаването на високото отличие. И все пак – необходимо ли е утешение за неспоходилите ги и тази година награждаване кандидат-нобелисти? Ако главите им още не са узрели – да, но помъдрели ли са, нужна ли им е мотивация, хъс и писане, писане до пълно удовлетворение или изтощение /по избор!/.

Скоро си говорих с монахиня, която е сам-самичка сред огромен, полуразрушен манастир и църква, далече от цивилизацията. Наивно я запитах не я ли е страх нощем. Гората беше буквално на метър от нейните прозорци. "Който се страхува от мечки не ходи в гората", разсмя се тя. В нашия случай, ако пишещият се бои от неуспехи и незабелязване, е препоръчително за физическото и емоционалното му здраве да си води дневник за лично ползване и да не показва сътвореното никому. Думите са енергия и променят, раздвижват тинята на рутината и безразличието. Писателят задължително ще се екипира със смелост и отговорност.

Сборникът е съставен от два раздела: документални записки за срещи с музиканти и писатели, преводачи, и втора част с фрагменти за исторически лица, национални събития, тълкувания на човешката природа от погледа на християнската ценностна система.

Документалните разкази ни отнасят в света на поети и писатели: Арпад Пап, Александър Геров, проф. Светлозар Игов, Атанас Далчев, Марин Георгиев, Борис Христов, певецът композитор Георги Станчев, Васил Найденов, пианистът и композитор Патрик Мораз.

Истина е, че изкушението на завистта и раздорничеството навестява всеки един човек, но ние, пишещите не сме някакви вечни съперници, а сме хора от един отбор, в който всеки един би трябвало да гледа на успеха... като на успех на цялото съсловие, като триумф на Духа. Из "Един телефонен разговор с композитора и музиканта Александър Бахаров".

Разпознаването на времето, в което живеем, и на присъствието на Бога в живота ни, както и самосъзнанието ни като пришълци на света, е едно от най-важните духовни качества на личността четем в "Моята среща с автора на "Вечерен тромпет"".

Голяма част от персонажите във фрагментите са хора на словото – напълно разбираемо и обяснимо. Темите се редуват, без да натежават и доскучават, допълват се, водят ни към размисъл: "За литературните конкурси", "Правото да публикуваш", "За поета Георги Заркин", "Преводимост и непреводимост".

Немалка част от публицистиката е насочена към духовната борба за повече нравственост и човещина. С граждански усет, фактология, чувство за хумор, закачка и майсторство авторът надниква в настоящия обществено-политически пейзаж през прочита на библейските закони: "За десните и либералите в Европейския парламент", "Кадърността и мъдростта са дар от Бога”, "Причината за огорчението", "Безквасният хляб и плодът на лозата", "Влизането на комунисти в християнска църква", "Увещанието към безбожния писател, който той отминава с мълчание", "За една българска поговорка", "Причината за хроничната непродаваемост на българската литература".

Кандидат-нобелисти бол, ала едва ли е дълга опашката за кандидат-човеци, за люде, готови за промяна отвътре навън, а не просто за преобличане с модерни дрехи?

Завършвам с цитат от спомена за проф. Светлозар Игов "Европейският литературовед, който ме сравни с Далчев", където насърчаващо и оптимистично си припомняме Божието слово "Живеем ли, умираме ли, Господни сме", аз си позволявам да го перифразирам: "Пишем ли, превеждаме ли, четем ли…Господни сме!". Жизнеутвърждаваща констатация, напълно подходяща и в хармония с творбите на "най-добрият християнски поет в българската литература" Маргарит Жеков.

Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Маргарит Жеков в Диаскоп

Маргарит Жеков, писател, преводач и литературен критик, е роден през 1963 г. в Хасково. Завършва немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно и теология в Германия. Автор е на 13 стихосбирки на български език, както и на стихосбирка на испански език под заглавие „Поетически размисъл“ (Reflexión poética), излязла през 2018 г. в САЩ в издателство IMS, три литературоведски книги и три пиеси. Носител е на наградата „Светлоструй“ за книгата си „Разговор със собственото сърце“ през 1993 г., на наградата „Петър Ковачев“ за есе през 2010 г., както и на втора награда в конкурса „Биньо Иванов“ за поезия и трета награда в първия български конкурс за танка поезия през 2023 г. Участва в хайку антологиите „Огледала“ (София, 2005), „Más-más csönd / Различна тишина“ (Будапеща, 2012) и „Shining Wind / Сияен вятър“ (Лондон, 2024). Превежда поезия от и на немски, както и от английски, испански, унгарски и шведски. Член е на българския ПЕН-център и литературния кръг „Европа“ в Капфенберг, Австрия.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.