Мартина Стракова: Картички от невидими места

ПОЕЗИЯ 

►

Превод от словашки език: Димана Иванова

Етюди

I.
прегръдката ме притегли

към собствената си същност,
която изведнъж на допир
е съвсем мека
влизам в спомена
за лековития аромат
на лайка

скитам из полетата
на глухарче, жълт кантарион, къпина и цикория,
само за да се завърна

под нашия полилей
и отново да открия порцелана, дантелите
и чая.

II.
думите пускат нишки
– хромозоми,
разгръщащи се в живота
сокове

надига се вятърът
на ята от словесни превъплъщения
на твоите мисли
– паяжина от влакнести стъбла на сукуленти
свързва невидимото за погледа

а единствената орхидея в дневната
просто е
споделяне на всеобхватното присъствие
на живота

III.
в прилива на течението
отвъд времето
солта избистря камъчетата
и вълните ми просветляват
за да мога поне за миг
да дишам
с най-съкровените си хриле
и неусетно да се влея
в ятата
на невидимите създания

десет хиляди
метра
под
повърхността

IV.
остава ми да разшифровам
честотата на течението
движенията на водите
на океаните
на вътрешното ехо
на миди и спираловидни черупки
на подводното царство

където всичко е подсказано
сонарно
и доразказано с перки
почивам в най-дълбинната медитация
където нито думите, нито светлината
могат да достигнат по друг начин
освен чрез телепатични импулси

V.
сярата
докосва телата ни загорели от слънцето
на местата,
където са се очертали формите
на обли камъчета          ходим боси
за да проверим отново 
че усещането за живот
е истинско, а не престорено
тактилно
се вкореняваме в най-интимните места
където солта е самата същност
а водата — мътна и хладна

VI.
потапям се в озона на шумоленето
прераждам се от собствената си интимна пяна
в мида
ще бъда
красива сама по себе си
любими мой 
ще бъда само страст
ще бъда себе си

ще разцъфна
в светлината на аурата,
като Хилдегард фон Бинген.

Из стихосбирката „Картички от невидими места“ (изд. „Арс поетика“, Братислава, 2019)

Мартина Стракова

Мартина Стракова завършва културология в Университета „Коменски” в Братислава, а по-късно и докторантура по философия в университет в Германия. Дебютира със стихосбирката "Картички от невидими места" (изд. „Арс поетика“, 2019), за която получава като единствена дебютантка досега в историята на словашката поезия наградата „Мостове” за най-добър поетичен дебют за 2019 г., която се дава от журито на най-стария международния поетичен фестивал „Поетични вечери в Струга” в Северна Македония под патронажа на ЮНЕСКО през 2019 г. Под псевдонима Ирен Финдрих има издадени и три книжки с приказки за деца: „Как паячето Фрида си изтъка нова къщичка и кой ù помагаше във всичко това?“ (изд. „Младе тополе“, 2024), „Пунтидло и Пунтиделко – приказни облачета“ (книжна хармоника, изд. „Младе тополе“, 2021), „Четири сврачета и едно колибри или коледни изненади, каквито не сте имали досега“ (изд. „Младе тополе“, 2019).

Мартина Стракова е и номинант от Словакия за европейския проект за поезия „Версополис“.

Завършва и педагогическо образование с написана научна работа на тема: „Творческото писане като средство за естетическо образование“. Автор е и на електронната книга „Писането като медитация. Десет писмени упражнения за събуждане на креативността чрез проникване до вътрешното аз“ (2025).

Пише поезия, рисува и превежда художествени текстове от/на немски и английски езици. От 2013 г. до 2024 г. е съорганизатор на Международния поетичен фестивал „Арс поетика” в Братислава, където ръководи уъркшопи по творческо писане "Донеси своето стихотворение". 

Фотокредит: Дирк Скиба

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.