Георги Чепилев: Опит за възстановяване на изгубения български модел за сценарна разработка на Деветото изкуство

History of  Bulgarian comics

►

1. За изгубените архиви и редакционната практика при създаването на български комикси

За съжаление оригиналните сценарии и работни материали от периода на списание „Чуден свят“ не са запазени в архива на дружеството.

Причината е следната. Около 1990 г. един от сценаристите посещава редакцията, за да получи информация относно неизплатени възнаграждения за предадени още през 1982 г. сценарии за криминален роман в картини на прието художествено произведения и изплатено на художника. При посещението заварва служители и сътрудници да изнасят в чували архивни материали – готови комикси, ръкописи и други редакционни документи. На отправения въпрос за съдбата на произведенията е получил ироничния отговор: „Съдете ни“.

Този факт е оповестяван многократно с надеждата, че ако някога подобни материали се появят в частни колекции, архиви или международни аукциони, ще бъде възможно да се проследи техният произход.

Съществува и друго устно обяснение за изчезването на част от оригиналите. Според разпространявана версия значителна част от материалите на списание „Дъга“ са били съхранявани при неподходящи условия и впоследствие повредени. Независимо от това, липсват достатъчно данни, които да позволят подобно твърдение да бъде прието като окончателно установен факт.

Въпреки загубата на значителна част от архивите, в паметта на участниците е запазен начинът на работа при създаването на комикс сценарии в редакцията на „Чуден свят“.

Работният сценарий се изготвяше върху листове, използвани само от едната страна. Страницата беше разделена на две части.

В първата колона последователно се описваха указанията (ремарките) за всяко изображение според номера на кадъра. Посочваха се композицията, персонажите, действията, необходимите детайли и особеностите на визуалното решение. Това са второстепенните текстове.

Във втората колона се записваха главните текстовете, предназначени за съответния кадър – диалози, пояснителни надписи, мисли на персонажите или други словесни елементи, звукови зауми.

Особен интерес представляваше използването на обратната страна на предходния лист. Там се нанасяха бележки от художника, предложения за промени, композиционни решения, технически указания и други работни коментари. Тази практика се прилагаше дори когато сценаристът и художникът бяха едно и също лице.

Системата беше въведена по предложение на Георги Чепилев и обсъдена с литературния редактор Борис Крумов и председателя на художествената комисия Иван Стоилов. Целта бе да се осигури ясно разграничение между литературната, визуалната и редакционно-художествената част на произведението.

Така сценарият функционираше едновременно като литературен документ, визуален проект и работен инструмент за съвместна творческа дейност.

Днес, когато значителна част от архивните материали са изгубени, възстановяването на тази методика има не само мемоарна стойност. То представлява важен документ за историята на българското Девето изкуство и свидетелство за професионалните практики, използвани при създаването на български комикси през последните десетилетия на XX век.

Вместо да се копират готови западни модели, необходимо е да се възстанови българския опит от „Чуден свят“, „Дъга“, класическите издания от 40-те години и собствената практика на Диаскоп.

Това е по-ценно за бъдещите поколения. Защото една култура става зряла не когато само заема чужди правила, а когато успее да опише собствените си.

В езика има граматика, която определя как думите се съединяват, в комикса също има такава област: последователност на кадрите; преход между кадрите; големина на кадъра; ритъм на страницата; повторение на образ; смяна на гледната точка; движение на погледа и другите изразни средства от езика на Деветото изкуство.

Това са неща, които не принадлежат нито на литературата, нито на живописта сами по себе си.

В изследванията на Георги Чепилев публикувани през 1987-1994 г. се виждат зародишите на тази граматика. Например: асоциация по сходство; асоциация по контраст; асоциация по съседство; монтаж за опровержение; механична връзка на образите. Това всъщност са правила за свързване на значенията между изображенията.

2. Сравнение между професионалната западна практика и българския модел

В българския модел има следната схема: лява колона – описание на кадрите; дясна колона – текстове и диалози; отделно поле за бележки към художника; обратна страна за допълнителни указания.

Особено интересна е идеята за използването на гърба на предходната страница. На пръв поглед това изглежда дребна редакционна практика, но всъщност решава важен проблем – разделя окончателния сценарий от работния диалог между автор и художник.

Така се получават три различни нива: основен сценарий; диалози и текстове; работни бележки, поправки и уточнения.

Това практически съответства на т.нар. full script format, използван в американските издателства. Разликата е, че в САЩ обикновено бележките към художника стоят непосредствено под описанието на панела, а не на гърба на страницата.

Именно това е нещо много важно за историята на българския комикс.

При сравнение с американските практики се вижда сходство с т.нар. двуколонен сценарий, използван в редица издателства през втората половина на XX век. Във Франция и Белгия често се срещат отделни сценарни описания, придружени от скици и допълнителни бележки между сценариста и художника. Българският модел обаче се отличава с това, че отделя специално място за художническите бележки като самостоятелен слой от работния процес.

Това решение има значение не само за историята на българския комикс, но и за неговото бъдеще. В условията на съвременните дискусии относно авторските права, професионалния статут на комикс автора и административното признаване на Деветото изкуство, подобен образец би могъл да служи като практически инструмент за документиране на творческия принос на всеки участник.

Поради това възстановяването и осъвременяването на българския модел за комикс сценарий следва да се разглежда не само като архивна задача, а като принос към професионалното развитие на Деветото изкуство в България.

От казаното се вижда една голяма полза. Ако един ден се стигне до официални стандарти за работа в областта на комиксите и графичните романи,този модел може да служи като доказателство, че в България е съществувала собствена професионална традиция, а не само заимстване от чужди образци.

3. Възстановяване на българския модел за запис на комикс сценарий

Историята на българското Девето изкуство не се състои само от публикуваните творби, а и от творческите методи, чрез които те са били създавани. Наред с рисунките, сценариите и отпечатаните издания, съществува и една почти непозната област – организацията на работата между сценарист, художник и редакция.

Както се каза през 80-те години в редакционната практика на списание „Чуден свят“ постепенно се оформя работен модел за запис на комикс сценарий, предназначен да улеснява съвместната работа между авторите. Този модел се стреми да раздели ясно литературните и визуалните задачи, без да нарушава единството на произведението.

Страницата на сценария се разделя на две основни части.

В лявата част се записват поредните изображения по номера на кадрите. Описват се действието, композицията, персонажите, обстановката и необходимите визуални акценти.

В дясната част се записват всички словесни елементи – диалози, пояснителни текстове, надписи и звукови ефекти, предназначени да влязат в изображението.

Особен интерес представлява използването на обратната страна на листа. Там се записват бележки, предложения и уточнения от художника. Дори когато авторът на текста и художникът са едно и също лице, тази практика позволява отделянето на творческия замисъл от техническите и композиционните решения. По този начин се създава своеобразен трети слой на произведението – пространството на художественото обсъждане и редакционните решения.

Тази система има няколко важни предимства.

Първо, улеснява комуникацията между различните участници в създаването на произведението.

Второ, позволява ясно разграничаване на литературния и изобразителния принос.

Трето, създава архивен документ, чрез който може да бъде проследен творческият процес.

Четвърто, предоставя основа за по-точно определяне на авторските права и съавторството.

4. Български стандарт

Българската самостоятелна производствена методика за комикс сценарий е пригоден за колективна работа между: сценарист; художник; литературен редактор; художествен редактор на изданието, художествен съвет на изданието.

Това не е дребна подробност. Затова би било особено ценно да се възстанови във вида, в който е бил подаван подписан за работа на художниците и вида в който се връщал от художниците за консултации и разрешение при евентуални изменения.

За да се направи реконструкция на цялата схема, особено важно е да се отдели ясно:

Как е изглеждала страницата.

Какви сведения е вписвал сценаристът.

Какви сведения е добавял художникът.

Как е протичал обменът между тях, редакторите и художествения съвет.

Какво е било задължително и какво препоръчително.

Какви предимства е давала системата.

5. От практиката на редакцията „Чуден свят” се вижда съществуването на два начина за водене на ремарките, т.е. на второстепенния текст.

Първият може да бъде наречен професионален. При него действията се записват кратко и последователно, по кадри, с номерирани пунктове. Този подход наподобява монтажното мислене в киното и позволява по-лесно планиране на визуалния разказ.

Вторият може да бъде определен като емоционален. Вместо точна схема на действията той предлага общо настроение, образни внушения и психологическа атмосфера, предназначени да вдъхновят художника. Макар да създава богати асоциации, този вид сценарий често отслабва драматургичната яснота на произведението.

Преобладаващата част от постъпващите текстове били написани във формата на повест или разказ в сегашно време. Този подход давал непосредственост на действието, но често оставял неизяснени важни визуални преходи и особености на поведението на персонажите.

При дебютната работа на Георги Чепилев върху романа в картини „Приключения в залива Зелени нос“, публикуван впоследствие и отбелязан в международната енциклопедия за комикс изкуство Lambiek, литературният текст бил преработен в по-строга професионална форма. Например: Лява колона из сценарен машинописен лист:

1. Общ план. Улица. Покрай паркирани автомобили върви млада жена.

2. Среден план. Пред нея спира скъп автомобил. От него слизат двама костюмирани мъже.

3. Едър план. Жената се оглежда тревожно.

4. Едър план. Егмонд Голдман я гледа мрачно.

Дясна колона:

1. Пояснение за място и време на действието.

2. Егмонд Голдман: „Извинете, вие се казвате Ели Винерцайс, нали?“

3. Ели: „Да, но...“

4. Егмонд: „Завършили сте колеж и знаете пет езика...“

6. Български комплексен сценарий за роман в картини

Практиката показвала, че литературният сценарий рядко съдържа всички необходими данни за визуалното изграждане на сцената. Поради това се появява и допълнителна работна тетрадка, своеобразен албум с бележки, скици и композиционни решения.

Там кратката фраза „сервитьорката излиза“ се разгръща в подробна последователност от действия: улично кафене, сервитьорка с поднос и кафе, плащане на сметката с изваждане на пари от джоба до сърцето на дънково яке, прибиране на празни чаши и връщане в заведението. Така художникът постепенно изгражда зрителната логика на повествованието.

Натрупаният опит довежда до идеята да се работи не с окончателно литературно произведение, а със сценарий като работен документ. Вместо завършен текст за печат да се използва форма, допускаща постоянни уточнения, поправки и визуални разработки.

От тази необходимост възниква практиката да се използва и обратната страна на предходната страница. Там художникът записва свои наблюдения, прави скици, композиционни бележки и тълкувания на текста и го превежда в зрителна поликомпозиция върху страницата.

По този начин се оформя своеобразен комплексен сценарий – междинен жанр между литература, режисьорска книга и художествен проект. В него могат да се проследят не само думите на автора, но и процесът на превръщането им в образ.

Този тип работен документ има значение и за историята на авторското право, тъй като позволява по-точно разграничаване на литературния принос, визуалната интерпретация и съвместното творчество между писател и художник.

Особено показателен е примерът от романа в картини „AZ не отговаря“ по текст на Тодор Трифонов, където композицията е променена така, че след стрелба с пистолет от ръка в ръкавица из преследващ автомобил, падащия преследван автомобил от крайбрежна скала и скок на красавица по бански костюм в морето да бъдат поставени в зрително съпоставяне (сравнени в еднакви по големина кадри). Този пример показва как при романа в картини окончателният смисъл често възниква не само от текста, но и от монтажа между изображенията.

Представеното описание не претендира за изчерпателност. То е опит за възстановяване на една редакционна практика въз основа на свидетелства на непосредствени участници.

Обикновено в Европа и Америка сценарият се движи между два полюса:

Френско-белгийски модел страница; кадър; подробно описание; диалог.

Например: Страница 3; Кадър 1. Улично кафене. Млада жена става от масата и се оглежда. Диалогът се записва под всяко описание.

Американски модел По-близък до киносценария.

PAGE 1; Panel 1.; Panel 2.; Panel 3. После идват репликите.

Но в редакцията на „Чуден свят” към издателство Народна Младеж, се е родило нещо трето - Български комплексен сценарий за роман в картини, състоящ се от три равнища:

Първо равнище – литературен сценарий на Две колони.

Лява: действие; композиция; ремарки; планове.

Дясна: диалози; монолози; пояснения.

Второ равнище е работна книга на художника - „тетрадка-албум“.

Тук вече започва истинското превеждане на словото в образ.

Например:

Писателят: Сервитьорката излиза.

Художникът: Сребърен поднос. Дънково яке. Мраморни колони, саксии с цветя и плетени столове. Как точно става плащането на сметка. Прибиране на чашите… Влизане на сервитьорката в заведението и т.н..

Това вече не е литература.

Трето равнище, обратната страна на страницата е най-голямото нововъведение от българското Девето изкуство.

Плановете в графичните романи и комикси се подхвърлят винаги на съществено изменение от фазите на сценария и завършеното художествено произведение. Заради движението от замисъл към въплъщение.Така се роди идеята за писане и върху гърба на предходната страница. Получи се екземпляр, произведение от особен жанр - с първоначални ескизи на бъдещата творба, разработен картина след картина, сцена след сцена. Художествен ръкопис и машинописен текст.

Това трето равнище ражда пространство за: скици; бележки; промени; развитие на персонажи; уточняване на действия; визуални решения. Тоест сценарият става жив документ, става работна лаборатория, а не окончателен текст или книга. 

Точно тук се вижда и причината защо толкова трудно се определят авторските права при комикса. Защото в роман или пиеса авторът е ясен.

Но при романа в картини има непрекъснато преливане между литературно авторство; визуално авторство; режисьорско авторство и композиционно авторство.

В българския модел, предложен на „Чуден свят” през 1981 г., практически се документира кой какво е внесъл в произведението.

Днес това би било много полезно и за юридическа защита на авторските права, защото в Деветото изкуство образите и действията се търсят и напипват.

Това е същността на графичния роман. Писателят описва смисъла. Художникът открива формата. Нито един от двамата не притежава сам цялото произведение. То възниква между тях.

-----

От разказите за американските редакции през 60-те и 70-те години знаем два основни метода:

Пълен сценарий, когато сценаристът определя кадрите; художникът изпълнява; диалогът е готов предварително.

При Marvel сценаристът дава само сюжет; художникът измисля разпределението на кадрите; диалогът се пише след рисуването.

►

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.