Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

History of  Bulgarian comics

►

Тези текстове предхождат с години систематичните академични изследвания на комикс изкуството в Европа и САЩ. Още преди утвърждаването на термина „Девето изкуство“ в научната употреба, преди трудовете на Маклауд, Грьонстийн и другите водещи теоретици, тук – в България – се формулира основният въпрос: Комиксът като самостоятелно изкуство, със собствен език, време и образна граматика.

Това е подход, който днес бихме нарекли интердисциплинарен, но тогава е бил акт на интелектуална смелост. Фактът, че този текст остава недигитализиран повече от три десетилетия, е част от по-широката съдба на българското Девето изкуство – прекъсвано, маргинализирано, често лишавано от архив и приемственост. 

След 1989 г. е било напълно редно и дори необходимо административната система да преразгледа и актуализира професионалните регистри и класификации по същество, а не формално. Социализмът умишлено е маргинализирал цели културни области, определяни като „буржоазни“ или „несериозни“, сред които и комиксът. След признаването му от ЮНЕСКО през 1964 г. обаче романите в картини представляват пълноценна художествена и теоретична система – Девето изкуство, което поражда административно задължение за неговото институционално отразяване.

Защо след промените през 1989 г. в България много регистри, кодове и класификации са оставени „както са“, без експертен преглед? 

Тук има три възможни обяснения – и е важно да се прави разлика между тях: 

1. Не са знаели. Това не е оправдание. Липсата на познание в поверена експертна сфера е форма на институционална некомпетентност. Ако служител или структура отговаря за професионални кодове, тя е длъжна да следи международни стандарти, признания на ЮНЕСКО, ЕС и културни практики. В този смисъл „не знаехме“ е признание за провал.

2. Знаели са, но не са считали за важно. Това вече е ценностен избор, несъвместим с принципите на културна държава и с европейските норми. Тук не става дума за вкус, а за равнопоставеност на културния труд.

3. Знаели са и съзнателно са оставили празнината. Това е най-тежката хипотеза, защото предполага запазване на стари идеологически нагласи или удобни институционални зависимости (допуска се, когато десетилетия наред има сигнали, а няма реакция).

Във всички случаи отговорността е в институците и тяхното бездействие относно българското културно наследство, заради десетилетия липса на подходящи условия за творчество и научни изследвания.

Представяме подбрана поредица от статии, публикувани в периода 1987–1994 г., които очертават ранна българска теоретична линия в изследването на Деветото изкуство (комикса).

Текстовете са създадени в условия на отсъствие на институционално признание за това изкуство и съдържат синтезирано формулиране на основни понятия като „комиксов език“, „комиксово мислене“ и структурен подход към визуалния разказ.

Приложените линкове са във връзка с доклада за формирането на българските жанрове, като свидетелство за последователност и приемственост в развитието на тази област.

Публикацията има за цел да представи документална основа, достъпна за изследователи, културни институции и всички, които проявяват интерес към историческото и теоретичното развитие на комикса в България.

Дигитализиране на статиите на Георги Чепилев,

публикувани в периодичния печат през 80те и 90те години на 20 век:

„Изкуство ли е комиксът” в-к „Комсомолска искра” 30.11. 1987 г.

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6858

„Комикси, комикси”, в-к "Комсомолска искра", 18 януари 1988

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=7019

„Отново за комикса”, в-к „Комсомолска искра”, 12 декември 1988

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6874

„Последно за комикса. Ритъм”, в-к „Пловдивски университет”, 2 март 1989 

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=7008

Музиката в комикса, в-к „Пловдивски университет”, година VII, брой 3 (63), 11 февруари 1989 

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=7046

Големите герои на комиксите – по повод юбилейната 60 годишнина на комиксите (1934-1994)

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=2697

„КОМИКСИ, КОМИКСИ”, Из юбилеен лист за графични романи и комикс изкуство „Диаскоп”, Пловдив, Декември 1991 г., тираж 4000 бр.

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=7047

Георги Чепилев: Формиране на българските жанрове в Деветото изкуство през периода 1890-1990

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6988

Фотографии от документалната изложба на Дружество Диаскоп ноември 2020 - януари 2021 г. Специални гости на събитието: Здравко Димитров, кмет на Пловдив и други официални представители.

►

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.