Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Последно за комикса" от 2 март 1989 година

History of  Bulgarian comics

►

Последно за комикса

Георги Чепилев

Из поредица статии, специално написани по покана за „Пловдивски университетски вестник”, бр. 4, 2 март 1989 год.

Зараждане на българската теория на Деветото изкуство (самостойна българска теоретична традиция)

В Пловдив – най-древният жив европейски град, се родиха едни от първите научни изследвания на Деветото изкуство.

Още в края на 80-те години в България възникват първи опити за теоретично осмисляне езика на Деветото изкуство (комикс езика), които поставят основите на самостойна национална традиция. Началото трябва да бъде назовано точно, за да не бъде забравено. В тези първи български изследвания се преминава от образ към мисъл за образа, не само разказ, а пояснения как се създава разказът.

Поредицата статии публикувани в официални медии през периода 1987-1994 г.) са интелектуално насочени и теоретично обосновани изследвания на Деветото изкуство, защото правят опит да осмислят езика, да създадат понятия и структура на изкуството. В тях се съдържа – теория, терминология, метод, философия.

Предлаганият текст  „Ритъм” е публикация от 1989 година — време, в което самото понятие за Деветото изкуство все още не намира свободно място в културния и научния език. Публикуван първоначално в условията на ограничена публичност, той достига до нас днес като свидетелство за ранно и самостойно българско теоретично мислене в областта на комикса.

Текстът се представя в своя автентичен вид, с характерния за времето изказ, в който на места се усещат както особеностите на тогавашния печат, така и ограниченията на средата. Пак ще се каже, че още в края на 80-те години в поредицата статии „Изкуството на комикса”  са формулирани принципи, които днес се разпознават като основни за анализа на визуалния разказ: ритъм, монтаж, пространствена организация, взаимодействие между текст и изображение. Това поставя текста сред ранните опити за системно осмисляне на комикса като самостоятелно изкуство.

Публикуването му днес е с цел възстановяване на прекъсната нишка — възможност да се види, че българската теория има свое начало, своя вътрешна логика и свое място в по-широкия европейски контекст.

Предлагаме текста като част от това усилие по съхраняване и осмисляне на едно знание, което, макар и създадено в трудни условия, продължава да говори със своята яснота и последователност.

Редакцията на Диаскоп

Оригинална публикация. „Пловдивски университетски вестник”, бр. 4, 2 март 1989 год.

РИТЪМ. ПОСЛЕДНО ЗА КОМИКСА

Из поредица статии, специално написани по покана за „Пловдивски университетски вестник”, бр. 4, 2 март 1989 год.

Въз основа на поетично музикалното повествование искам да дам и следните puтмични нива на комикса:

1. Ритъм на постоянна смяна на мотивите,
2. Ритъм на хоризонталните и вертикални разчленения, с класическия облик на многогласната партитура, имащ допирни точки с търсенията на Мондриан и неговите последователи,
3. Ритъм на графичната линия на очертанията.
4. Ритъм на преминаването от едно към друго, на принципа на монтажа.
5. Ритъм на плановете.
6. Ритъм на тоналните плоскости.
7. Ритъм на тъмните плоскости.
8. Ритъм на обем и пространство
9. Ритъм на близко и далече
10. Ритъм на светло и тъмно.
11. Ритъм на дължина на кадрите.
12. Ритъм на движението, т. е. на направлението на предметите и хората.
13. Ритъм между обемни късове, решени плоскостно.
14. Ритъм на цветовете, ако комиксът е цветен.

Единството на отделните компоненти  ce постига не чрез перспективно пространствено обединение, а по музикално поетичен начин, като всичките те се ориентират около оста на регулираната линия. В плана на геометрично равновесие регулираните линии идват да внесат ред и яснота, и да осъществяват акцент на компизицията в страницата.
Рисунката и схемата, поместени тук, потвърждават значението на тези линии. Читателят може да установи наличието на математически съотношения - композициите в кадрите са разположени в ред, образуващ логаритмична спирала. На илюстрацията регулиращата линия подсказва и темата - до нея е добавена персонажа фигура, която с излизащата си част подсказва опасна и наивна постъпка на героинята. Интересен е и въпросът за задължителността при очертаването на кадрите. Принципно аз съм за очертаването. Необходима е рамка, която да свърже разнородните пространства. Текст без рамка е нежелателен, защото самият той е затворено пространствено цяло. Разбира се, има случаи, в които е възможно на рушаването на рамката в кадъра и на балона или кутията при текста. Рамката се нарушава, когато искаме действието да протече много бързо. Всяко прилепване на големи текстове към монтирани кадри увеличава тяхната инерция и самостоятелната им значимост,
което е във вреда на комикса. Защото комиксът не борави с отделни кадри, а със съпоставянето им. В тези случаи необрамчването е оправдано.

При монтирането на съседни кадри графичната линия, посредством очертанията cu води до аглутинация, което всъщност е своеобразна и нова метафора. Изучавайки картините на Хуан Гри и кубизма, аз се опитвам да разработя този похват, който още е случайно явление в комикса. Например, в една своя картина Хуан Гри превръща крилата на вятърна мелница в криле на птица. Ще дам пример и от своята практика. Самолети бомбардират объркани и ужасени хора, между които тича майка с дете. В кадър под този е изобразена разрушена фреска от църква. В горния край се виждат само прикованите за кръста нозе на Христос, които са продължение на майката от горния кадър. Така тя, прегръщайки детето, сякаш прегръща Христос или самата тя се оказва прикована. В долния кадър, под кръста, римляните хвърлят жребий за дрехите на Христос, а в горния - с контурите си самолетът допълва липсващата част от кръста. Още едно изискване към комикса е предметите да се изобразяват в ракурс поради неевклидовия характер на пространството в страницата. В нея подвижната точка увеличава информацията и затова композициите имат стремеж към незакриване на обектите и йерархични съображения при монтажа. Стремежът към "незакриването" в композицията задължава броят на обектите между персонажите ритмично
да отговаря на състоянията.

Така че важен е не само броят на персонажите в кадрите, а и интервалът между тях, който може да се нарича "Духовна перспектива". При такава постановка на нещата ритъмът на комик са придобива мелодичната ритмика на стиха.

Георги Чепилев

Дигитализиране на статиите на Георги Чепилев, публикувани в периодичния печат през 80те и 90те години на 20 век:

Изкуство ли е комиксът: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис на първата статия от Георги Чепилев от 30.11.1987 година

Is Comics an Art: Presenting to the readers of Diaskop a transcript of the first article by Georgi Chepilev from 30 November 1987

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Отново за комикса" от 12 декември 1988

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.