Времето и двойният кадър в Деветото изкуство

History of  Bulgarian comics 

►

©Урок №1. Приложение

За да възникне факторът време в изобразителното изкуство, е необходимо най-малко двойка от данни, за която може да се каже "преди" и "след".  Едва тогава се явява последователност, а с нея — повествование. Така се ражда първата форма на композиционно мислене в Деветото изкуство. Подреждането на отделните изображения в поредица е съзнателен акт на автора. Той взема предвид логическите съответствия, аналогии, вероятностни връзки и оценка на причинно-следствени отношения.

Произведенията на Деветото изкуство, изградени в два кадъра със завършен смисъл, могат да се подредят в няколко основни групи:

1. Свързване по контраст
Противопоставяне на два образа или състояния.
Примери: „Контрастите в живота“, „Старо и ново“.

2. Свързване по сходство (сравнение)
Съпоставяне чрез аналогия или „огледало“.
Примери: „Преселение на душите“, „Човек–куче“ (т.нар. „нескромно огледало“), „Кентаврите на прогреса“.

3. Свързване чрез опровержение
Втори кадър разрушава или коригира очакването от първия.
Примери: „Какво се очакваше, а какво стана“, „Горделива маца“.

4. Механична връзка
Движение или изменение, показано като непосредствена трансформация.
Пример: „Все по-бързо“.

Обобщено, свързването на два кадъра в Деветото изкуство може да се основава на контраст, сравнение, опровержение и механична връзка.

Свързването на два образа в единна композиционна идея има корени още в портретните медали на Пизанело. В неговите творби се открива съчетаване на лице и обратна страна — портрет и символ, личност и пространство. Под влияние на тази традиция Пиеро дела Франческо създава фреската със Свети Сигизмунд и владетеля Сиджизмондо Малатеста. Профилът е пренесен от медал на Матео де Пасти, а крепостта от обратната страна на медала намира място в композицията като изглед през кръгъл прозорец. Така в едно произведение се съединяват два образа — портретът на владетеля и портретът на неговото дело. Това е ранна форма на двукадрово мислене — лице и пространство, личност и история.

Познавaнето на пластичните закони на медалното изкуство помага да се разбере основата на композицията в Деветото изкуство: пространството и времето могат да бъдат разкрити чрез съпоставяне.

Диптихът — двучастната композиция

Диптихът в изобразителното изкуство означава двойна сглобка. В античния Рим съществуват консулски диптихи, във Византия — съединени икони. През Средновековието и Ренесанса в живописта на  Нидерландия двучастната композиция става широко разпространена форма. Две картини, свързани от общ замисъл — това е пряк предшественик на двойния кадър.

Кадърът като граматическа единица

Самостоятелният кадър-клетка е елементарната единица на повествованието в картини. Подобно на литературното произведение, комиксът се изгражда на степени: кадри, фрази (няколко кадъра, епизоди и глави. Няколко кадъра образуват смислова фраза. Няколко фрази изграждат епизод – по-голяма смислова част. Различно е свързването на кадри вътре във фразата и свързването между два епизода. Затова възниква необходимост от композиционна „пунктуация“.

Кадър–точка

Подобно на граматическата точка, в композицията съществува „кадър–точка“, който завършва фразата или епизода. Обикновено това е общ план или фронтална композиция. Докато композициите в движение често са диагонални, „кадърът–точка“ носи статично равновесие.
Понякога последните два–три кадъра изграждат визуална рима, която придава завършеност.

Рязък преход

Съществуват и съзнателни нарушения на „точката“. Когато липсва плавен преход, контрастът става взривен — от стремително движение към внезапна тишина, от хаос към неподвижност. Това е композиционен риск, но и силен художествен похват.

Единичен кадър върху цяла страница

 Съществуват книги с романи в картини в джобен формат, при които страниците са само от редуващи се два кадъра, свързани вертикално и понякога от един разположен на цяла страница. Тук е мястото да се каже, подходящо ли е самостоятелен кадър, разположен на цяла страница, когато преобладават страници, изградени от много кадри и изданието е по-голям формат от джобния? Забелязва се, че образцовите майстори или започват с такъв голям единичен кадър, или завършват произведението по този начин.

Ето защо може да се каже, че кадърът, разположен на цяла страница, поради своя мащаб и статичност, често изпълнява ролята на „кадър–точка“. Затова неговото място обикновено е в началото на произведението, в края на епизод, или като финал на цялата творба.
Той отбелязва граница и създава усещане за завършеност.

Заключение

Двойният кадър е първата крачка към разбирането на времето в Деветото изкуство. От него започва композиционната граматика.
А там, където има граматика, вече има и език.

Подготвено от творческия екип на ДЗЗД „Диаскоп“
Материалът се основава на научни разработки на Георги Чепилев
Утвърдено от Управителния съвет

Заглавно изображение: Пиеро дела Франческо, Свети Сигизмунд и владетеля Сиджизмондо Малатеста, фреска

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.