Съпротива срещу регистрирането на професията „комикс артист / автор на графични романи“

History of  Bulgarian comics

►

Съпротивата срещу регистрирането на професията „комикс артист / автор на графични романи“ не произтича от липса на традиция, а от съществуването на затворени практики без публични критерии и без равен достъп.

Дейността е съществувала и преди 1989 г. и през така наречен "преход" - включително чрез междудържавни културни спогодби, издателски договори и участия като подизпълнение в илюстрация, анимация, видеоигри и сродни, но без ясно професионално наименование. Тази неназованост е позволявала ограничен достъп и вътрешна легитимация, без публична отчетност.

Накратко: онези, които още през социализма и началото на прехода са имали възможност да учат или да се реализират в чужбина – чрез издателства, студия и международни канали – нямат лична необходимост от регистриране на професията в България. Това обаче не може да бъде основание същата възможност да бъде отказвана на останалите.

Регистрирането на професията би въвело ясни критерии, равнопоставеност и конкуренция по професионални качества, което неизбежно би прекратило практики, основани на неформални зависимости и изключване.

В този смисъл липсата на професионална регламентация не е неутрален пропуск, а фактор, който възпроизвежда неравнопоставеност и препятства развитието на Деветото изкуство в България в съответствие с принципите на правовата държава и европейските стандарти.

Неправомерно преподаване в учебните заведения

В българското законодателство към настоящия момент липсва призната професия „комикс артист“, както и съответстваща й професионална квалификация в националните класификатори. Ако евентуално някъде в средни или висши учебни заведения се преподават дисциплини, обозначавани като „комикс“, то не е налице нормативна връзка между обучението и призната професионална реализация. Преподавателите по тези дисциплини ще са с образование от други художествени области. Което поражда въпрос: приблизителните специалисти (плакат, илюстрация, анимация), без нормативно призната квалификация именно в областта на Деветото изкуство, на какво правно основание формират учебни програми, критерии и оценяване в област на друго изкуство?

При такова положение отсъства и яснота относно правната стойност на издаваните документи, след като не съществува професия, към която те да водят. В същото време независими изследователи и практици с доказан принос, сред които и специализираното дружество „Диаскоп“, остават възпрепятствани да развиват легална обучителна дейност, именно поради липсата на професионална регламентация. Това създава противоречие между образователна практика и действащото право, както и неравнопоставено третиране на субектите в областта на Деветото изкуство.

Бележки за авторските права в деветото изкуство

Авторските права върху комиксите принадлежат на сценариста, илюстратора и всяко друго лице, което може да се е намесило в творбата, като например художник с молив или туш (мастило), колорист, автор на текстове и т.н.

Комиксите, въпреки че са съставени от елементи от различно естество, в Европа са защитени като интелектуални произведения във всички отношения, защото е важно е да се определи творческия принос на всеки автор от ранните етапи на производството до завършената творба.

Авторът на творческо произведение има редица права, както от морален, така и от наследствен характер. Неимуществените права се отнасят до личността на автора, а правата на собственост се отнасят до икономическата експлоатация на произведението.

Авторските права възникват в момента на създаване на комикса, без да е необходимо регистрация или публикуване, но е препоръчително да се разполага с определено доказателство за време , за да докажете, в случай на спорове.

Авторското право защитава интелектуални оригинални произведения и има две основни положения: 1) Възможно е защита само на интелектуално произведение, плод на автора, 2) или само за изразена форма на идеята (в такъв случай е необходимо произведението да се прояви чрез думи, звуци, цветове и т.н.)

В случай на литературен сценарии, авторът трябва да развие сюжета, да очертае героите, да направи описание на обстановката и т.н.

Комиксите с всичките свои жанрове и видове, като художествена форма, която съчетава рисунка (или снимка) и думи, са сред произведенията, защитени с авторско право: роман в картини, графична новела, фотороман, периодични епизоди или рисувана лента от кратките форми (виж статията за жанровете на българските комикси от Георги Чепилев).

Никакво значение няма за професията на авторите на романи в картини и комикси, от членството им към някакъв творчески съюз или секция към друг вид изкуство. Затова се създават училища за романи в картини и комикси, както и школи, курсове и др.

Авторът, когато създаде произведение, автоматично придобива права и може да попречи на трети страни да присвоят произведението му.

Комиксът може да бъде създаден от един човек (който се грижи както за историята, така и за рисунките) – в този случай моралните и имуществени права принадлежат на автора (т.е. сценариста и художника). Ако комикса е създаден от множество субекти: автор на композиции, художник с молив, с туш (мастило), колорист, автор на сценарии или текстове и т.н. В такъв случай е необходимо всеки път да се оценява вида на приноса, предоставен от всеки индивид. Ако приносът, даден за създаването на комикса, има творчески характер, тогава лицето, което е сътрудничило, може да се счита за съавтор наравно със сценариста и илюстратора.

Оригиналният автор е лицето, което е измислило и създало художествен герой.

Съществуват понякога и автори на отделни истории.

Ако комиксът е резултат от творческия процес на множество съавтори, препоръчително е да се подпише споразумение или договор за сътрудничество и съвместна дейност, където да се посочи:

• ролята на всеки автор: например кой се е погрижил за рисунките, кой за литературната част и т.н.;

• процентът на собственост върху произведението;

• какви права принадлежат на други професионалисти, които са се намесили в създаването на.

Обикновено авторът на комикс, дава на издател правото да публикува произведението, което става със задължителен издателски договор . Преди подписването обаче е важно да се обърне голямо внимание на договорните условия.

Що се отнася до възнаграждението на художника, възможностите за плащания са:

• с процент от продадените екземпляри: в този случай говорим за лицензионни възнаграждения

• с еднократна фиксирана сума. При получаване на хонорар, както бе през социализма в издателствата „Дъга” и „Чуден свят на народна младеж”, не се полагат авторски права. За целта се издаваше „Талон за хонорарна сметка” която да послужи пред МВР.

Когато автора е утвърден, може да се получи аванс при подписване на договора.

Ако издателският договор предвижда прехвърляне на вторични права на издателя (например филмова адаптация, превод на други езици и т.н.), необходимо е да се изчисли допълнителен процент.

За проекти на комикси, създадени по поръчка , обаче, правата за икономическо използване принадлежат на Възложителя, в съответствие с предмета и целите, посочени в договора.

При лицензиране, когато авторът упълномощи трета страна да използва произведението му (например измислен герой), за създаване на тениски, чаши и други търговски продукти, се посочва в договора, уточнения за възпроизвеждане в определени категории продукти и определения период от време.

 

Още по темата тук

--------

Коментари във фейсбук:

Г.Ч.: Така дейността е съществувала, но професията не е била назована. А неназованото не може да бъде претендирано от други – което се оказва удобно.

G.C.: Когато изкуството се разглежда единствено като техника, инструмент и пазарна реализация, действително не е необходима професионална рамка. Но когато то се мисли като културен език, носител на памет, смисъл и традиция, отсъствието на призната професия го оставя без глас – чуждо в собствената си страна и невидимо за институциите.

 

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

„Не знаехме“ е признание за провал

Манифест и Позиция на „Диаскоп“

Декларация на Диаскоп: Нашата цел не е пазар, а култура

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Отново за комикса" от 12 декември 1988

НАУЧНО СЪОБЩЕНИЕ относно съществуването, самобитността и културната стойност на ранни български изследвания върху Деветото изкуство (комикса) в сравнителен контекст с труда на Скот Макклауд, подготвено за изпращане до български институции

Is Comics an Art: Presenting to the readers of Diaskop a transcript of the first article by Georgi Chepilev from 30 November 1987

Изкуство ли е комиксът: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис на първата статия от Георги Чепилев от 30.11.1987 година

Етичен кодекс на комикс изкуството. Жанровото разграничение и мястото на идеологическите разкази в картинки в Каталога на българското Девето изкуство

Идеята за Салон на Деветото изкуство бе публично заявена от дружество „Диаскоп“ още за 2019 г. като логична и необходима стъпка към институционализиране на комикс изкуството в България

Дружество „Диаскоп“ подготвя образователна поредица за Деветото изкуство

Дружество за романи в картини и комикс изкуство „Диаскоп“ учредява национална награда–медал „Свети Методий Образописец“

Зимен културен празник Диаскоп и българското девето изкуство

Изкуство ли е комиксът или за необходимостта от регистриране на професията "комикс артист" в законодателството

Открито писмо: Предложение за вписване на професия „Комикс артист / Автор на графични романи/ Визуален разказвач“ в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД)

 

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.