Клери Костова-Балцер: Извинете! Аз съм англичанин!

С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ù. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ù (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: "Ние пием не само чай!" Появиха се и отговори в Туитър: "Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам."

После се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете.

Все пак са останали много други, още по-забавни. Надяваме се, че ще ви разсмеят, и смеейки се, ще научите нещо повече за английския начин на живот.

Нека посетим някой от най-скъпите хотели в Лондон. Позлатени и посребрени кранчета. И о, блаженство… Отваряш едното и направо се сваряваш. Че даже и си го пише за идиотите като нас. Внимание, гореща вода! Е, мерси, че ми казахте. Ама как да си измия ръцете, без да ги попаря? Отварям другото. На него най-нахално, пак като за идиоти, пише „студено” и от кранчето излиза вода, сякаш идва от току-що разтопените ледници на Северния полюс. Е, хайде пък сега, глезотии. Виж, ето ти вана. Хоп, скачаш там, като се насапунисваш и я напълваш, като пускаш ту горещата, ту студената. Ей, вие на мене ли? Знам аз как да се къпя, да не съм вчерашен? Накисваш се хубаво. Ами сега как да си измия косата? Колкото по-дълга е, по-голям е проблемът. Дали да си сваря главата или да я потопя в ледника? Не става, нали? Единственият изход е да се потопиш и полуудавиш в сапунената пяна, но тя ще си остане завинаги по тебе и твоите къдрици, слепени, ще миришат божествено на фантастично скъпи шампоани. Е, хайде пък, не можеш да имаш всичко на света. Ами, мислейки по въпроса, поне да имаше нещо като кофичка, легенче, купичка, канче, тасче, където да смесиш водата от двата чучура? Ама, моля ви се, какво говорите, 5-6-звезден хотел и купички. Варвари такива! Но това е, ако искаш. Така е било едно време, така и ще си остане. Традиция. Добре, че напоследък повечето хотели, пък и къщи взеха да се приспособяват към „варварския” навик за чешми и бани със смесители. Но не са много. Айде, както и да е, човешкото тяло ще понесе туй-онуй, като да си миеш лицето и косата с водата от дупето и краката ти, но какво да кажем за хигиената при храненето? Да, няма съмнения, приборите ти блестят. Да ти е драго да се храниш. В някои ресторанти има миялни машини. Но в някои няма. И в много къщи няма. Тогава, щеш-не щеш, трябва да си измиеш чиниите ръчно. Отговорникът за тази работа запретва ръкави и пълни един леген с вода ту от единия, ту от другия кран. Грабва бодро приборите и се запътва към легена. Всички чинии, естествено, с остатъците от храна, и, извинете ме, слюнки и повръщания се натъпкват във въпросния леген, пълен с топла вода и веро в произволни съотношения. Топват се по принципа на спукания балон на Мечо Пух, който той си пуска и изважда от изяденото гърне с мед. Сигурно са си взели пример от него – той си е техен герой. След това в същата вода отиват чашите с остатъци от вино и кафе. Топиш и изваждаш. И после пак и пак. Е, добре, до теб може да стои някой с кърпа, за да ги избърше. Ама от какво ги бърше, не е ясно. И кърпата може да е малко по-мръсничка от чиниите. Няма значение обаче, тъй като те лъщят ли, лъщят от тоновете веро. Слава на химическата промишленост! Не напразно прочутата министър-председателка на Англия Маргарет Тачър е била химик по образование. Работела е по проектите за сладоледи. Моля ви, колкото и да го обичате, никога не яжте сладолед в Англия. Той е върховният продукт на тяхната химическата промишленост. После помията от легена се изсипва в мивката. Просто и икономично. Златни правила, които ще те направят истински англичанин. Всяка кухненска работничка, чистачка и домакиня е усвоила този великолепен начин на миене и така си карат от векове.

Улицата и досега се счита част от дома. И рядко ще намериш дом, където да ти предложат домашни пантофи. Май никой не е чувал, пък и не иска да чуе за тях. О, това не било по английски. Пристъпваш едва-едва от притеснение, особено ако си българин, но любезните домакини не мигват с око. Така че гостите си влизат направо с обувките. Е, има и семейства, които те канят да се събуваш, но това е толкова рядко, колкото вероятността да ти падне тухла на главата.

Английската традиция е да не се мият ръцете. Било горещо, било студено, е пък и какво толкова. Някой да ти дойде на гости и да поиска първо да си измие ръцете, че идва от улицата? Ама, моля ви се, това само варварите го правят, дето по улиците им има какви ли не бактерии и вируси. Ние, знаете ли, сме цивилизована страна. Такива филми няма. Ръцете, ако изобщо се мият, то е също толкова  формално, колкото и измиването на чиниите. Топваш върховете на пръстчетата си в малко водичка и гледаш много да не се измокриш. Това е обичайна гледка в женската тоалетна, независимо дали е в дворец или обществена. Освен това и мъжете нямат този лош навик, тоест, като излизат от тоалетната, да си измият ръцете, след като са пипали знаете какво. И така,  с обувки и неизмити ръце всички сядат на масата. И да, много неща се ядат с ръце. Например плодовете. И те никога не се мият, щото, знаете ли, за това бил отговорен магазинът. Зелената салата също по принцип не се мие. И не само тя. Може би, за да не изчезнат витамините? Те само това чакат, нали? А си намокрил листата и те фют – през комина. Вероятно по тази причина не се и режат. А може би е просто мързел, а? При тези интересни навици и традиции се чудиш как твоите мили приятели въобще са живи. По време на пандемията от ковид най-голямото предпазно средство беше да научат англичаните да си мият ръцете. Самият Джонсън призоваваше нацията от трибуната на телевизията да го правят по-често. 

Откъс от книгата на Клери Костова-Балцер "Извинете! Аз съм англичанин!"

Изд. Гея-Либрис, 2023
Корица и оформление: Галя Кръстева
Страници: 216
Цена: 15 лв.

Публикува се със съдействието на авторката.

Клери Костова-Балцер

Клери Костова -Балцер е родена в София Завършва българска и руска филология в СУ “Климент Охридски”. Доктор на филологическите науки от 1982 година. Защитава една от първите докторантури в областта на радиото в България. Работи последователно в БТА, в-к “Кооперативно село”, Редакция “Култура” на Българското радио. Завежда отдел “Масови комуникации” в БАН. Член е на СБЖ. Превела е произведения от руски автори като “Затворникът от Петропавловската крепост” от Юрий Давидов, 1980г., Партиздат” и др.

Във Великобритания живее от 1992 година. Преподава в престижни английски колежи: Грешъмз скуул, Хол, Лангли скуул, Норич, Бийстън хол, Шерингхам. Съдейства на десетки български ученици да завършат образованието си в Англия. Представя британското образование в България и Русия. Всеотдайно пропагандира и популяризира българската култура в Англия. Представя успешно България на английската общественост. Участвува в благотворителни акции с цел да подпомага своите сънародници. През  2011 година основава българското дружество в град Норич и интернетната страница “Българите в Норич и Норфолк”. През 2012 създава и е директор на първото българско училище в областта “Петър Берон”. Публикува десетки статии в български, английски и американски издания. Първата й книга “Извинете! Аз съм англичанин!”, издателство Гея-Либрис, 2023 г. е хумористичен сборник с разкази и фейлетони, плод на  нейните повече от 30-годишни наблюдения върху живота в  Англия. Тя беше посрещната с интерес в България и Англия и допечатана няколко пъти. Рецензии и откъси бяха публикувани във вестниците  “Стършел”, “Дума”, “Словото днес”, излъчени радиопредавания по “Classic FM“, програма “Хоризонт“ и др.

Втората й книга ” Джордж Оруел: По следите на пророка”, издателство “ФАМА1“, 2025 г. е посветена на забележителни, понякога таинствени и загадъчни, все още неизвестни за широката публика епизоди и събития от живота и творчеството на Джордж Оруел, признат за най-влиятелния писател в политиката и литературата на 20-ти век. Много от разказаните истории са от първо лице, поради рядката възможност на авторката  да посети  местата, където Оруел е започнал и завършил своя жизнен и творчески път. Книгата доби широка известност в България и в чужбина. Откъси, рецензии и интервюта бях отпечатани във вестниците “Словото днес”, “Меридиан 27”, “Дневник, “БГ Бен”, Лондон, сп. “Везни”, интернетната страница на СБЖ в рубриката “Представяме ви”, ФБ страницата на Конфедерацията на българските културни дружества по света със седалище Чикаго, телевизия Евронюз, Радио “Христо Ботев” и др. Презентации на книгата бяха осъществени на Алеята на книгата през септември 2025 г., в Клуба на СБЖ в София със съдействието на  Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Софийски литературен салон в Народно читалище “Пенчо П. Славейков 21“. Наскоро  излезе публикация на авторката  под название “Оруел на български“ в интернетната платформа на Обществото на Оруел с патрон синът на Оруел- Ричард Блеър. Там бе пубикувана и снимка, представяща книгата на Световния панаир на книгата във Франкфурт.

Като единствен представител на българската литература произведението влезе в световната  класация на книгите за Оруел. Тя е всеотдайно дело на четвъртвековното проучване на австралийския писател и изследовател Дарси Мур, носител на наградата на Обществото на Оруел (Orwell society) за 2024 година и е публикувана на неговата иформационна стена.

Клери Балцер има честта да се познава лично със сина на Джордж Оруел. Тя е единствената българска писателка, член на Обществото на Оруел и носител на значката му.

“Вярвам , че за българския читател, както беше и за мен, казва Клери Костова-Балцер в предговора на книгата си, това ще бъде една доста непозната, но любопитна територия, която излиза извън границите на обикновените биографии и ни пренася към вълнуващи светове. Както като в мъничка капка вода огледално, макар и частично, се отразява вселената, така и в тази книга ще проблесне светът на писателя. И местата, от които Оруел е тръгнал, за да стигне там, където е сега – в пантеона на човечеството. И които са спомогнали за превръщането му в Оруел“.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.