Драматургът Едуард Олби за преподаването

ПРОФИЛИ В ДИАСКОП

►

"Причината да продължавам да чета и задавам въпроси е, за да научавам повече за живота като цяло и този в пиесите ми. А и за мен самия." (Е.О.)

Автор: Джеймс Грисъм

3 ноември 2025

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

През 1995 г. в апартамента на актрисата Мериан Селдис и  Гарсън Кейнън (автор, музикант и продуцент) попитах Едуард Олби дали вярва, че може да преподава творческо писане. Когато му зададох въпроса, Олби вече преподаваше в Университета на Хюстън от 1989 г.

ДГ: Мериан е казвала, че не може да преподава актьорско майсторство, но го прави. Вие можете ли да преподавате творческо писане?

ЕДУАРД ОЛБИ: Въпросът е некоректен. Предлагам да не използвате думата „преподавам“. Мисля, че Мериан би се съгласила с мен дотолкова, доколкото се отнася до актьорското майсторство. И не, никой от нас не може да „преподава“ актьорско майсторство или писане. То не се преподава или предава, не се подразбира или пък да увещаваш някого за него. Човек или може да играе на сцена или да пише, или не. Иска ми се да мисля, че съзирам някаква податка или частица талант в предложенията, които одобрявам, но дали е така? Не, не смятам. Надявам се, така да го кажа. Също така търся сериозност в намеренията. Колко отдаден е студентът на ученето, под което имам предвид четене, анализиране, обсъждане на творби и писатели? Колко са отдадени да казват истината и да редактират до степен разкриване на истината? Няма как да го разбера, докато не получим възможността да работим и четем заедно.

Това, което искам да мисля, че бих могъл да направя, е да ги насърчавам да четат и мислят правилно. Настървено и критично. Също така им напомням, както и на себе си, че съм грешал за творчеството си не само на младини, но и сега, винаги. Причината, поради която все още чета и задавам въпроси, е за да научавам повече за живота като цяло и този в пиесите ми. А и за мен самия.

 Едуард Олби, фотография на Грег Смит

Кой знае какво е талантът? Кой го решава? Различава? Виждам нещо добро в нещо, предложено от обещаващ студент и решавам да работя с него. Не мога да променя житейската му история. Тя си е негова. Може да съм в състояние да променя как той възприема себе си и света, като го напътствам към творчеството на други писатели, които са постъпвали по същия начин. Преди всичко искам да му помогна винаги да казват истината, а основната пречка пред добрата работа е невъзможността да се прави това – страхът да го правиш.

 Мериан Селдис и Гарсън Кейнън

ДГ: Как разбирате, че не казват истината?

ЕДУАРД ОЛБИ: Обикновено защото нещо е хубаво и качествено, а после не е. Класът чете нещо, което действително ни докосва и ангажира, а после пиесата буквално клюмва и пада като ветрилото на уморен танцьор, само че в този случай нищо не се разкрива освен провала на писателя да завърши пиесата, да завърши танца. Чувствал съм се виновен за това. Аз самият съм знаел какво зная, знаел съм какво искам да напиша и какво да кажа, но съм се страхувал и съм започвал да се тревожа какво ще си помислят хората…

ДГ: …Кои хора?

ЕДУАРД ОЛБИ: Които и да са. Приятели, първи читатели, продуценти, публика, критици. Всички освен мен. Важно е само какво аз чувствам и какво споделям. Може да е нестойностно, но е това, което съм възнамерявал и е истина. Не съм против това да се правят промени, за да превърна творбата си в по-качествена, но сега мога да кажа, че каквото и да пиша, е това, в което вярвам и искам да кажа. То е истинско и не е разкрасено. Точно каквото съм искал да напиша. Основните ми цели и отговорности като преподавател са същите като основните ми цели и отговорности като писател: да чета колкото се може повече за хората, за които трябва да го правя; да анализирам и проучвам какво са направили; да влагам стандарти, подобни на техните в творчеството си; да казвам цялата истина в писанията си. Точно това правя винаги и се надявам, че и студентите ми ще го правят винаги.

Заглавно изображение: 2 май 1967 г. драматургът Едуард Олби, носител на наградата „Пулицър“ за пиесата си „Деликатен баланс“, разговаря с репортери по време на пресконференция в театър „Чери Лейн“ в квартал Гринуич Вилидж в Ню Йорк. (АП)

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.