Открито писмо: Предложение за вписване на професия „Комикс артист / Автор на графични романи/ Визуален разказвач“ в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД)

15.10.2025
Снимка 1

До:
Министерство на културата на Република България
Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“
Копие: Министерство на труда и социалната политика;
Комисия по култура и медии към Народното събрание

Относно:
Предложение за вписване на нова професия в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД):
„Комикс артист / Автор на графични романи/ Визуален разказвач“

Уважаеми дами и господа,

С настоящото писмо изразяваме гражданска и културна загриженост за липсата на призната професия „Комикс артист / Автор на графични романи/ Визуален разказвач“ в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД).

Тази липса създава дълбоки несъответствия между българското и европейското законодателство и поставя извън правна и социална защита редица творци, които развиват художествено и изследователско дело в областта на комикс изкуството.

1. Нарушени права и правни последици

В националния класификатор на професиите и длъжностите (НКПД), поддържан от Министерството на труда и социалната политика, няма отделна професия „комикс артист” или „автор на графични романи”, или по-общо казано – Визуален разказвач. Има само художник-илюстратор, карикатурист, аниматор, режисьор на анимация.
Техните кодове не покриват спецификата на комикс твореца, който е синкретичен автор – сценарист, художник, редактор, изследовател. Комиксът като изкуство е вид визуална литература, не просто илюстрация или забавна карикатура. Следователно изисква отделна професионална категория, както е в международните класификатори ESCO, където има категория Comic Artist/Graphic Storyteller.

Сред градовете с активна комикс култура са София, Русе, Варна и Пловдив. В тези градове  са регистрирани сдружения/НПО за комикс култура, частни образователни инициативи, които не са ргистрирани като юридическо лице с НПО – статут по културно изследователска мисия, творчески колективи/проекти, свързани с комикс и градска култура. Като общо дейносите са по-скоро неформални, проектни, организационно и юридически зависими от други институции (библиотеки, университети, читалища), а не суверенни юридически лица. В средата на 80-те години комиксът за първи път влиза в изложбена зала на СБХ в Пловдив. Тогава художественият съвет приема творби на Георги Чепилев, нарисувани за издателство „Чуден свят” в София. Но постановява, че комиксите не могат да бъдат част от секциите по живопис и графика, защото са отделно изкуство. Днес независими групи като „Проектът Дъга” са представени в рамките на събития, организирани от СБХ или частни галерии, но както се каза, през средата на 80-те години СБХ очерта първият институционален отказ да бъде признато новото изкуство в рамките на българската художествена култура.

Понастоящем дружество „Диаскоп“ – гр. Пловдив е най-ранното юридически и може би единствено със свой приет Устав като регистрирано комикс дружество в България (основано през 2013 г.), но се намира в неравноправно положение поради следните обстоятелства:

Невъзможност за вписване на реалната професионална дейност.

Понеже у нас липсва такава професия, при регистрация в регистрите за юридически лица с нестопанска цел, или при издаване на БУЛСТАТ, институциите търсят най-близката дейност. Пример е дружество „Диаскоп”, избрана е категорията „Производство на кино и видеофилми”, която се намира под икономическа група 59.11 от КИД – 2008 (класификация на икономическите дейности). Тази административна „приблизителност” е вредна по три причини:

1. Дейността се изкривява документално – комиксът не е нито кино, нито реклама, нито журналистика, но попада в тези рамка.
2. Авторските права са незащитени, защото НКПД и КИД не разпознават произведението като самостоятелен обект.
3. Не може да се кандидатства за целеви програми – нито по „Визуални изкуства”, нито по „Литература”, понеже комиксът попада между категориите.

Така се получава своеобразна културна сива зона, в която трудът на комикс твореца остава без правно покритие, а инициативи като тази на дружество „Диаскоп” – макар законни по дух и устав, формално се оказват „некоректно регистрирани”.

Пак ще се каже: при регистрация на дружеството с Булстат е бил принудително приложен код за „кинематографска и видео дейност“, тъй като професия „комикс артист“ не съществува в НКПД. Така дружеството е формално приравнено към кино дейности, които никога не е извършвало.

Липса на авторскоправна и социална защита.

Членовете на дружеството извършват системна творческа дейност – научни публикации, художествени цикли, изследвания и издания, но не могат да се осигуряват като творци, тъй като нямат професионален код. Това води до:
  • невъзможност за социално и здравно осигуряване чрез професията;
  • невъзможност за участие в програми на НФК, Министерството на културата и ЕС, които изискват професионален статут;
  • липса на право на авторски стаж, признат от държавата.

Нарушение на принципите на Европейската харта за основните права (чл. 15 и чл. 22) – които гарантират свободата на професионална дейност и уважението към културното многообразие.
Отказът на държавата да въведе професията „комикс артист“ представлява де факто пречка за упражняване на законен творчески труд и нарушава правото на свободна културна инициатива.

2. Европейски прецеденти

Комиксът е признат в международен мащаб от 1964 г. чрез съдействието на ЮНЕСКО и като Девето изкуство е синтез между литература и изобразително творчество. В България тази форма на изкуство има история от 1890 г., когато се отпечатва вестник „Таласъм” на Георги Данчов-Зографина и през годините до днес са работели в тази област утвърдени автори със свои публикации и изложби.

Във Франция, Белгия, Италия и всички културно развито държави по света - до Япония, комиксът е отдавна признат в класификациите с официален код. България не е възприела тази практика, макар да е член на ЕС и да използва същите стандарти за НКПД и ЕSCO. България остава единствената страна в ЕС, в която това изкуство няма определен професионален статус и се разчита единствено на лична инициатива, морал на творците или с юридическа регистрация за фирма ООД, която не съответства точно на културната дейност за комикс изкуство, а е частна културна инициатива. Липсата на ясна юридическа дефиниция е довела до това, че комиксът у нас се възприема като забавен жанр, а не като изкуство, каквото е от 1964 г. Стандартът не изисква съществена нормативна промяна, а само административно вписване и въвеждането на такава професия е в пълно съответствие с европейските трудови и културни стандарти.

Липсата на код в НКПД води до правна неяснота при данъчното третиране, социално осигуряване, достъп до проекти и културни програми. Докато признаването на професията би осигурило:

  • Правна защита на труда и авторството
  • Възможност за обучение и сертифициране
  • Достъп до европейски програми и образование
  • Признание на комикса като форма на художествено изкуство и култура

 

Липсата на призната професия и правна уредба на дейността води до системни затруднения за културна дейност за развиване на научноизследователска, художествена и издателска дейност. Дружества по ЗЗД като „Диаскоп” остават извън правната рамка, която би им осигурила законно съществуване и достъп до културни програми, субсидии и защита на авторски права. Банковата система не разпознава дейността като легитимно икономическо направление, защото в регистрите липсва професионален код. Затова банката оформя документа „приблизително”, което е грешка по същество. Поради тази липса не могат да се откриват банкови сметки и да се извършват финансови операции, свързани с реалната дейност на дружествата. Това затруднява дори възможността за получаване на дарения, хонорари или приходи от продажби и издания, и води до прекомерни административни такси и ограничения. Дружество „Диаскоп” систематично повече от десетилетие публикува художествени и научни материали, работи доброволно без финансова подкрепа и без институционална защита. Това представлява непряка административна пречка спрямо дейности, които по своята същност са обществено полезни и подпомагат културното наследство. В същото време авторскоправната защита не може да бъде приложена институционално. Дружеството не може да бъде страна по договори за интелектуална собственост, тъй като не фигурира в списъците на организациите с творчески статут (каквито са например издателските или продуцентските дружества, музикални и др.) Не могат да се обособят академични програми в университетите за научните изследвания в това изкуство. Дружеството не може да регистрира дейност, която да бъде призната за осигурителен стаж, нито да плаща социални осигуровки по съответния ред. Това води до социална несигурност на работещите в сектора, какъвто е случаят с редакторката на „Диаскоп”. Невъзможността за самоиздръжка е естествено следствие – не може да издава фактури по съответен код за художествена дейност; не може да отчита приходи от изложби, публикации и образователни програми, без да се „маскира” като кино или издателска дейност; не може да се възползва от грантове и европрограми, които изискват точен професионален код и банкова прозрачност. Въпрос не само на културна, а и на правна справедливост. Затварянето на банковата сметка на дружество „Диаскоп” е симптом, не причина. То показва, че българската банкова и данъчна система не е пригодена да обслужва културни субекти, чиято дейност е извън тясно търговската логика. Тази административна празнина може да се разглежда като структурна форма на неравенство спрямо авторите в областта на комикс изкуството и противоречи на:

  • Член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз – гарантиращ свободата на изкуството и научните изследвания.
  • Член 19 и 21 от Всеобщата декларация за правата на човека – защитаващи свободното творческо изразяване и равно третиране.
  • Член 23 и 24 от Европейската конвенция за културно наследство – задължаващи държавите членки да съдействат на творческите индустрии за развитие на националната култура.

 

Напълно основателно е да се настоява за промяна на НКПД, за да се включи професията комикс артист/графичен или визуален разказвач. Това би позволило на дружества като „Диаскоп” да има законосъобразен Булстат според реалната си мисия, а не формално „кино-производствен”. В настоящия вид законът поставя пречки пред регистрация на дружества и затруднява прилагането на авторски права, препятства достъпа до културни програми. Редно е Министерството на културата съвместно с Министерството на труда, да добави нов код в НКПД, по примера на европейските практики. Това би било не само административен акт, а възстановяване справедливостта спрямо цялата българска традиция в това изкуство.

В европейската класификация ESCO (European Skills, Competences, Qualifications and Occupations) професията Comic artist / Graphic storyteller е официално призната под код ESCO 2651.3, в групата на визуалните артисти.

Същият статут съществува във Франция (Auteur de bande dessinée), Белгия, Италия, Испания, Германия и навсякъде по света при напреднали културно държави  от САЩ до  Япония (Manga-ka).

Тези държави предоставят правна и социална защита, възможност за културно финансиране, пенсионен стаж и обучение за авторите на комикси и графични романи.

3. Предложение

1. Да се въведе в националната класификация на професиите и длъжностите нов раздел, включващ  професионални категории при Деветото изкуство.
2. Да се актуализира системата на кодовете за културни дейности в БУЛСТАТ, така че дружествата с културно и образователна цел, които не са търговски, да могат да извършват законна дейност и да откриват банкови сметки без да бъдат класифицирани погрешно.
3. Да се създаде подпрограма към Министерството на културата за регистрация и подпомагане на комикс автори и дружества, сходно с практиките в Италия, Франция и Белгия, където комиксът е признат като част от националното културно наследство.

Един поглед върху „Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите”, дава ясна представа за парадоксите у нас:

Code 2166.11 
Специалисти по природни и технически науки
Архитекти, проектанти, земемери и дизайнери
Графични и мултимедийни дизайнери
Илюстратор

Алтернативен етикет: дизайнер,  дизайнерка на комикси, дизайнер на комикси. 
2651.3  - Карикатурист
2166.10 - Илюстратор

Алтернативен етикет: илюстратор,  илюстраторка на комикси,  илюстратор на комикси, художничка на комикси, художник на комикс.

По ЕSCO в България, „Илюстратор” е с точно съответствие ( код – 2166 3007) и професията „Карикатурист” е с точно съответствие (код 2651  8007)

Не включва код 265  ”творци и  изпълнители”: напр.”Художник” – код 2651 и т.н.

При код 2651 „Скулптори, художници и сродни на тях”, който не влиза в групата при професията „Илюстратор”, са класифицирани  „Карикатуристите” (2651  8007):” те създават карикатури, изобразяващи хора и събития”.

Първата грешка е в тази размяна на местата: бащата на българската карикатура Александър Божинов след две години, прекарани в Държавното рисувално училище е изключен след острото реагиране на професор Мърквичка за творческите му карикатурни прояви. Критериите на художествената академия за изящно изкуство не допускат комичното и карикатурното.

Втората грешка е в различното разбиране на професията „Илюстратор” у нас и в чужбина. Подобна трудност имаше с изясняване същността на термина „артист-изпълнител”. В българския език „артист” е синоним на „актьор”, а не на художник (в смисъл на творец), както е във френския, така че словосъчетанието стеснява и насочва в погрешна посока на тълкуването и съдържанието на термина. Българските илюстрации през социализма се различават извънредно много по стил от западните, особено тези на масовата култура, които са предимно реалистични.

Още не са включени и много други професии, практично необходими за направата на комикс: напр. Художествен редактор (2651 6003), художник сценични костюми (2651 8014), художник гримьор (2651 8011), сценарист (2641 6007), редактор, книги (2641 6008), художник на декори, печатари, издателства и пр.
Поради това неподобаващо класифициране се установяват съществуващи противоречия. Напр. няма регламент за съавторство между писател и художник и мн.др. подобни.

Личностите, професионално участващи за създаване произведение на изкуството, така наречените творчески работници, условно се разделят в три групи. Към първата се отнасят тези, които непосредствено и изцяло осъществяват творческия акт: от авторския замисъл до завършъка, от първоначалната едва оформена идея в съзнанието художествен образ до окончателното изразяване в специфичните за вида изкуство изразни средства. Към тази група се отнасят писатели и поети, художници и скулптори и др., на които не е необходим посредник, за да достигне произведението до зрител или слушател.

Във втората група се намират тези, които се нуждаят при творческия труд от други лица, за да достигне резултата до потребителя – това са композитори, театрални и кино драматурзи и др. посредници.

В третата група се отнасят творчески работници – посредници, които тълкуват чужда идея и донасят до потребителите първичното произведение създадено от автора. Това са музикалните изпълнители, драматичните, балетни, оперни и кино артисти, режисьори, оператори и пр.

Но положението на авторите на художествени произведения от Деветото изкуство е особено сложно, той рязко се различава от останалите работници на изкуството – в неговия творчески труд са умения от професиите в трите групи. Той е посредник между автора писател и изпълнителите от всички родове, като тълкува авторската мисъл.
В България има правна закрила за видео и електронните игри като обект на интелектуална собственост и оттук възможности за подпомагане – няколко вида финансови схеми за подпомагане и стимулиране, данъчно правни аспекти, данъчен кредит и държавна помощ, фондове за безвъзмездно финансиране, инициативи и програми. 

Предлага се въвеждането на нова професия в Националната класификация на професиите и длъжностите, със следното наименование:
 – Визуален разказвач (Автор/художник на роман в картини, графична новела, комикс, фотороман).

Подпрофесии:
• Сценарист на роман в картини / комикс / графична новела, роман и др.
• Художник на комикс / графична новела, роман и др.
• Илюстратор на роман в картини / визуален разказ
• Колорист и дизайнер на панелна композиция
• Автор на фотороман / фоторепортажен разказ и т.н.

Наименование: Визуален разказвач: илюстратор на графични романи, новели, разкази и др., които са по чужд сценарий; карикатурист на комикси; автор на графични романи и др., когато изображенията са по собствен текст; Художник на графични романи и др., когато текстът е съвместна дейност с писател; фотограф, режисьор на фото новела или фотороман и т.н.

Описание: Създава последователни визуални разкази чрез рисунки или фотографии и текст, разработва персонажи, композиция, сценарий и страница, използвайки изразните средства на комикс изкуството.

4. Цели на предложението

1. Да се узакони реалното съществуване на комикс изкуството в България.
2. Да се осигури социална, професионална и авторска защита за работещите в тази област.
3. Да се отвори достъп до национални и европейски културни програми.
4. Да се възстанови справедливостта спрямо дългогодишния труд на български автори и изследователи, като тези от дружество „Диаскоп“.

5. Заключение

Комиксът не е просто развлечение, а форма на визуална философия и културна памет – изкуство, което съчетава слово и образ, история и дух.

Признаването на тази професия би било акт на културна зрялост и уважение към труда на българските творци, които – въпреки липсата на правна подкрепа – продължават да градят духовната култура и образ на нашето време.

Призоваваме Министерството на културата и Министерството на труда и социалната политика да създадат експертна комисия за въвеждане на новата професия, както и за хармонизиране на българската класификация с европейските стандарти. Така ще се даде възможност на българските творци да упражняват своето изкуство в законова рамка, с признати авторски и социални права.


С уважение,
Георги Чепилев, председател на дружество по ЗЗД „Диаскоп”, специализирано за Девето изкуство
Дата: 15.10. 2025
Контакти: diaskop@abv.bg

 

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.