Ангел Иванов: "Със света имаме тайна" и други стихотворения

10.09.2025
Снимка 1

Със света имаме тайна

Облегнала се е на колоната:
малка, красива и чуплива.
Като статуетка от захар.
А в краката ù — империи и василевси.

Но тя не знае.

Мълчи, свят, не ù казвай,
остави я да разстрелва
рутината, задимения бар,
сърцата, сърцето ми... 

Без умисъл,
по логиката на самото свое съществуване.

Нека някой ден, в последния ден,
когато заедно си тръгваме от теб,
аз да ù разкажа...

Как е малка, красива и чуплива.
Като статуетка от захар.
А в краката ù — империи и василевси.

И аз самият.

 

Крадецът

Наблюдава я как спи.
Как отпуснатото ù лице изобразява нова странна красота.
Устните ù издишат и тръпнат като на куче, което сънува.
Нишката от слюнка пои възглавницата.
(После дълго ще прегръща тази възглавница, когато е сам в леглото.)

После я наблюдава след баня.
Как нанася и втрива балсам върху настръхналото си тяло
като поредна експедиция сред опитомена планета.

После я наблюдава как се гримира
и вае дневната си обществена красота.
(Ревнува я от целия предстоящ корпоративен свят на делника.)

После я наблюдава през прозореца, подръпнал завесата.
Как обиграно изхвърля боклука 
(гривните на ръката ù се чуват като звънливи висулки в детска стая)
и се качва в колата към невидимото и неведомото.

А уикенда, до нея, като момче, което карат на неделно училище,
наблюдава как тя момчешки е разтворила любовния пергел на краката си
и пясъчните ù бедра крещят да бъдат помилвани.
(Страните ù ,  плът от плътта на бедрата, крещят да бъдат целувани.)
Тя проверява грима си в огледалото за обратно виждане
и потвърждава престъплението си.

През цялото време тя се преструва, че не забелязва,
докато наблюдава престъпника и жертвата с периферията на зрението си.
И с провинцията на сърцето си.

 

Нещата, които ни свързват

книгите, които имаме да си връщаме
чашите от кафе в мивката
плановете за предстоящите ни следобеди
посещенията при венеролога
албумите, в които съм те лепил
страниците, между които съм те хербаризирал
и тъканите, в които съм те живял
потиснатите желания
дългите мълчания
и въздишките от досада
моята вина в тебе
и любовта ти към мене
и всички останали неща

нещата, които ни свързаха
и същите, които ни разделиха.

 

Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев, "Рим"

 

Ангел Иванов: "Техническа проверка" – диалог между святото и светското

 

Ангел Иванов

Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г., където завършва Национална Априловска гимназия. Впоследствие завършва „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Бил е сценарист на различни телевизионни формати и сатирични шоупрограми в праймтайма на родния ефир като „Ку-Ку Презареждане“, „Господари на ефира“, „Шоуто на Николаос Цитиридис“, „Шоуто на Боби Ваклинов“ и др.

Работил е още като копирайтър, пазач в склад за хидро и топлоизолации в кв. „Люлин“, гардеробиер в НДК, рецепционист в старопланинска хижа и общ работник на строеж.

В момента е сценарист и водещ в youtube телевизията на Софийска света митрополия.

Негови текстове са публикувани в немалко печатни и интернет издания, сред които списание „Християнство и култура“, сп. „Култура“, сп. „Мениджър“, сп. „Стълбата“, Webcafe, actualno.com, kinematograf.bg и др.

Първата му книга – сборникът с разкази „Техническа проверка“ (изд. Scalino) – получава най-престижната награда за дебютна литература в България „Южна пролет“ през 2019 г.

Предстои излизането на втората му книга.

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.