Записки на художника: Какво видях и чух за рисунката с перо, драматургията на цвета и Деветото изкуство

Златната мина за пловдивското Девето изкуство все още не е разкрита.

С писателя Здравко Попов се познавах някъде около 1983/4 година. Но след края на 1984, когато илюстрирах за вестник "Литературен глас" негов хумористичен разказ, се виждахме почти всеки ден. Той имаше желание мястото на действие за илюстрацията за "В здрача" да е екстериор в градинка, аз обаче представих интериор. Защото редакторът ми беше възложил задача, да не става ясно какъв е главният персонаж, тъй като идеята се разкриваше в края на разказа.

Здравко ме покани на театрално представление по негов разказ в ПУ Паисий Хилендарски по случай настъпващата нова година. Там за първи път срещнах Емил Стоянов, който пръв публикува откъси от мои научни изследвания за комиксите.

През лятото на 1985 г бях в София при роднини, за да направя поправки по разказа в картини "АZ не отговаря" за списание "Чуден свят" към издателство Народна Младеж. По телефона ми се обадиха неочаквано Здравко и ДобромирТонев: "Бай Леонардо (така ми казваха заради различните ми интереси), ела си в Пловдив да ни направиш портрети, ще останеш много доволен". Рисунките им трябвали за някакво издание. Когато се върнах, Здравко ми позираше с каубойска шапка. Пусна ми Битълс от касетофон, покрит с найлон, прерови няколко джоба от дрехи в гардероба и отидохме в Клуба на културните дейци. Вечерта бяхме в ателие на колежка, там беше и Георги Божилов Слона - интервю с художника и лит. редактора на Диаскоп https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=164

Здравко ни запозна и постоянно повтаряше да направя портрет на именития художник. Стори ми се нескромно и му казах, че не правя концертно рисуване. Разговарях със Слона за комикс изкуството и той ми даде интересни съвети. Самият той обичал куклен театър, често следял представленията и ползвал снимки от тях. Аз му отвърнах, че Пол Клее е имал подобни сбирки в различни кутии по пиеси, събирал героите кукли. Той е виновника да направим откъс из куклената пиеса в поредица от 20 снимки "Лъв без опашка" за втори брой на Диаскоп. Наистина останах извънредно изненадан, защото Здравко освен насоките за подходящи бъдещи сценарий за романи в картини (по време на срещи), ми даде да работя по "Делниците на професор Алоев". За съжаление във вестник Отечествен глас казаха, че комиксите са буржоазно изкуство. След време аниматорът художник от Пловдив Николай Кичуков направи един епизод за пробния брой на Диаскоп от 1991 г. Здравко получи от този брой и каза, че има добър вид. Добромир също ми даде да ползвам каквото намеря за добре от негов сценарий за филм (с автобиографични мотиви), който не бил приет в Бояна. Освен това написа откъс и направихме фоторепортажни снимки "През Клуб за грош". Но Здравко казваше  Не си губи тук времето, имаше предвид ККД Кафене Кристал.

Един от портретите на Здравко е ползвал Георги Райчевски за Кафене Кристал. Не зная другите къде са, те бяха 6 бр. Два видях по-късно в издателство Христо Г. Данов, но вариантът на Здравко, тъй като беше опит за приятелски шарж, не се харесваше на редакторите — какво като е хуморист, трябвало ли да се изобразява така неуважително.

Важното е, че в гр. Пловдив имаме съхранена насока за подходящи текстове от Българската и Световната класика, дадени като съвет от именити пловдивски творци, някои споменати в интервюто "На земята ще останат само пет езика", в-к Марица, 2008 г.

За евентуалните Големи пловдивски герои на комиксите може да се напише поредица от спомени, за ориентир на подрастващите автори, които да не забравят българската старина в изкуството и паметниците на пловдивската култура от миналото. Само така ще имат уважение сред чуждестранните си колеги, а не да вдигат знамена на чужди сватби.

ПП Само да вметна, че криминалният роман в картини "АZ не отговаря", е рабòтен по текст на журналиста Тодор Трифонов, но аз в негово присъствие описвах някои поредици от картини. Началото бе по моя идея — започваше с панорамен кадър на преследване с коли и от прозореца на преследващата кола се показваше стреляща ръка с пистолет със заглушител. В два издължени по височина кадъра следваше падането на единия автомобил от висока скала в морето, а на следващия, чрез паралелен монтаж, красавица скача от високо, за да се гмурне в морето. Ставаше сравнение между автомобила и женското тяло. Оригиналите бяха в редакцията, но нямам копия от тях и не зная съдбата на рисунките. Това го казвам, защото в бъдеще е необходимо да се уточнява работата на всеки участник в творбата заради авторските права, които днес в България не се спазват заради законодателството в което все още няма класификация за Девето изкуство.

Автор: Георги Чепилев

Заглавна илюстрация: Георги Чепилев, "Когато се върнах, Здравко ми позираше с каубойска шапка".

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.