Васил Кичуков: Далечен край

Достойна постъпка

Вече разсъмваше, когато пръв се събуди Нико. Погледна към Ида, която спокойно си доспиваше след бурната нощ. По всичко личеше, че няма намерение да става скоро. Той излезе на терасата, протегна се и се загледа в сутрешния небосклон. Червена ивица свързваше къщите с купола на комините. Тя постепенно избледняваше в светложълто под напора на слънцето. Светът за него беше същия и не беше същия. Дълбоки бръчки се появиха по челото му и предадоха изключителна строгост на лицето.

Върна се в стаята и реши да направи по едно кафе. Имаше джезве, имаше малко кафе и бучки захар. Включи котлона и докато чакаше да загрее отново, се надвеси над спящата Ида.  „Какво стана, момиче? Докъде я докарахме! Спиш си спокойно, а аз съм на кръстопът!”. Дъхът му ли или телепатията я накара да се разшава и отвори очи. Потърка ги, загледа се в лицето на Нико. Придърпа чаршафа, за да покрие едната горда, която волно се беше възкачила върху него.

– Не се завивай, ами ставай, защото кафето ще изстине – строгостта на лицето му изчезна така, както се беше появила.

– Остави ме да си полежа, а ти си пий кафето.

– Не! Ще ставаш вече, я кое е време. Май работата днес ще почака!

Той хвана чаршафа да я отвие, но тя го задържа. Единият дърпа и другият дърпа, докато се засмяха и двамата, тя сама го отметна и лъсна както майка я родила. Нико се изправи, за да може да я обхване цяла и слепоочията му пак започнаха да пулсират. Сякаш ослепя, но под Ида имаше червено петно, което го отрезви.

– Какво! Да не би да …….! – тихо с нотки на загриженост каза Нико

– Да! Твоят грях е толкова голям, че не знам как ще го изплатиш.

Не може да се определи от гласа й дали съжалява или е доволна от резултата. Обърканият Нико седна до нея на леглото и я гледа в очите както никога до сега, с очите на дете, което пълни очите със сълзи без да издава глас. Ида се оказа по-спокойна от него, подигна се и седна до него. Посегна, прегърна го и му пошепна в ухото:

– Е, какво направи, взе ми честта, нали! Сега твоя ли съм или не?

Нико мълчеше, защото нощта беше толкова красива, а сега на светлината на деня се заплете в мрежа от неизвестни решения и отговори. Докато Нико остана на леглото, Ида стана, облече се, отиде до банята. Изкъпа се и с хавлията се върна при Нико. От нея лъхаше на свежест и аромат на детелинки от шампоана.

Напълни чашите с изстиналото кафе:

– Хайде, господарю, заповядайте на кафе! – гласът й звучеше така, сякаш е доволна от всичко, което се е случило.

Той бавно се изправи, отиде до маса и седна на стола без да я поглежда. Ида посегна и повдигна брадата му като го гледаше с искрящи очи. Подаде му чашата, взе своята и го подкани да си изпие кафето. Ида също седна в очакване на неотложния разговор за техните бъдещи  взаимоотношения. И да мълчат и да мислят много, изходът от положението за Нико е един, а за Ида надеждата, че той е взел правилното решение.

– Какво толкова си се замислил! – започна първа тя с нотки на сигурност в гласа.

– Какво каза? – събуди Нико от нежелания сън.

– Казах, че не е необходимо много да мислиш. Станалото станало, сега и по-късно то трябваше да стане!

Не е ли за нея проблем моминската честност? Това беше против неговите патриархални разбирания. Така беше възпитан и така мислеше да постъпи.

– Хайде кажи нещо! – нетърпеливо каза Ида в очакване на неговите разбирания най-после да се чуят.

– Знаеш ли Ида, много неща в живота се появяват без да са планирани. Ако човек е добре възпитан и най-вече християнин, трябва да спази народните разбирания и да постъпи по най-правилния и подходящ за двамата край.

– Хайде, стига си умувал! Кажи най-после какво мислиш да правиш? – каза го така, той да разбере, че на нея не й пука за бъдещето.

Нико я гледа и се чуди, вярно ли е това, което говори, с такова безразличие или просто го подвежда да вземе по-скоро решение. Това, последното, му се вида най-вярно и за това повече на се бави с отговора.

– Моите разбирания за случая са само в една посока – женитба и толкоз!

– Чакай, аз не те принуждавам, макар да ми е мъчно, че това се случи без да имам брак. Ако не ме харесваш и не ме желаеш, ще се опитам някак да го преживея. Но ти ще останеш този, което е отнел моминската ми чест.

– Това никога няма да го допусна, каквото и да ми струва, ще се оженя за теб и толкоз. Колкото до това дали те харесвам, ще кажа, че винаги си ме запленявала с красивите си привлекателни форми, тези овални извивки, които те приканват да ги погалиш. Не мога да не отбележа и духовитостта ти, умението да владееш хората – тук се усмихна – и аз съм от тях.

Откъс от новия роман на Васил Кичуков "Далечен край".

Илюстрация: @Георги Чепилев

Васил Кичуков в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.