Ерик Ритънбъри: Ако ще ставаш писател...

Светът е долу-горе адско място и лошото писане разваля качеството на страданието ни.

Том Уейтс

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Ако пишеш заради овации, възхищение или кухия идол на одобрението, думите ти винаги ще са мъртви. Ще се пръкват мъртвородени, изпразнени от кръв и пулс, чуплива фасада на семпло изразяване. Истинското писане е екзорсизъм, размишление – не молба за валидиране, а изправяне пред собствените ти дълбини.

Буковски е бил на прага на нещо голямо, пишейки, че „когато писателят е воден от славата и парите, можеш да го пуснеш в реката ведно с лайната“. А Рей Бредбъри, имитирайки тази емоция, пише: „Лъжовно е да пишеш по такъв начин, че да те възнаграждават с пари на комерсиалния пазар. Лъжовно е да пишеш така, че да те възнаграждават със слава, която ти се предлага от някаква снобска квази-литературна група интелектуални вестници.“

Писането – истинското писане – трябва да се ражда от нуждата, от неотложността, която пробива като болка и търси да излезе на свобода. Не е някакъв спектакъл или шоу за тълпата, а освобождение от тихия затвор на собственото ти аз.

Според Лев Шестов: „Така много писатели, подобно на гладиатори, проливат кръвта си, за да възнаградят съвременния Цезар – тълпата.“

Обстоятелствата и житейските несгоди не са от значение за истинския писател. Ако съдбата ти е да пишеш, ще го правиш и в нещастие, и в глад, в отчаяние и в бавната ерозия на надеждата. Достоевски е написал някои от най-проникновените си творби, след като е оцелял от смъртна присъда и затвор. Хемингуей е пишел от първа линия по време на война и личен хаос. Жан Жьоне превръща живот на престъпления и затвор в сюрреалистично изкуство. В ранните си години на писател Буковски ражда стихотворения и разкази в стаи, пълни с хлебарки в мръсните ъгли на цивилизацията, оцелявайки с по едно барче на ден.

Истинският творец не чака идеалните условия. Не търси рая в удобството, нито мърмори срещу препятствия и пречки. Извиненията са убежище за онези, на които им липсва вътрешният огън, плахите души, които се страхуват от теглото на собствените си думи.

Но за онзи, който е истински призван да пише, изборът не съществува – има я само потребността. Великият писател от юга Хари Крус улавя тази емоция, пишейки:

Може да съм гладен, бездомен,
прогизнал, задлъжнял, прецакан;
но ако пиша - това
ми стига.

Да пишеш, означава да пръскаш смисъл върху скучната страница на съществуването, придавайки форма и стил на неизреченото. Не е достатъчно да насищаш света с още проядени от молците думи и клиширани емоции; светът вече е затънал до гуша в тях.

Ако ще ставаш писател, нека да е защото трябва да го направиш, защото имаш да кажеш нещо ново, защото нещо жизнено важно вътре в теб копнее за светлина, защото самият акт на писането е важен като глътката въздух.

Ф. Скот Фицджералд казва: „Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо; пишеш, защото имаш да кажеш нещо.“

Каквото и да имаш да казваш, махни от него ексхибиционизма и суетата, нека се появи сурово като последна изповед – едно последно излияние, хвърлено в бездната.

Събрал съм някои от любимите ми цитати за писането от писатели, които си струва да следваме. Надявам се да ви харесат.

“Между другото, за всичко в живота може да се пише, ако ти стиска да го направиш и имаш въображението да импровизираш. Най-лошият враг на творчеството са собствените ти съмнения.”
― Силвия Плат

 
“Писател, който отказва да изследва по-тъмните места на сърцето, никога няма да може да пише убедително за чудото, магията и радостта на любовта - точно както на доброто не може да се има вяра, освен ако не е дишало същия въздух като злото.“
― Ник Кейв

 „Ако ще ставаш писател, трябва да сядаш да пишеш сутринта и да продължаваш през деня, всеки ден. Чарлс Буковски, без значение колко много е пил предната вечер и колко махмурлук е имал, винаги сутрин сядал пред пишещата машина. Всяка божа сутрин. Включително и на празник. Събуждал се е с бутилка уиски и е вярвал в това. Така се става писател: с писане. Когато не пишеш, просто не си писател.
— Лорънс Ферлингети

 “Знаете ли колко ужасно е да си „известен“ писател; пиша новия си роман и се страхувам, защото всички ще прочетат всяка моя тъпа дума и вече няма да съм самия себе си…“
― Джак Керуак

 “Човек трябва да е две личности, когато пише… Големият проблем е да се преведе какво чувстваш в това, което искаш другите да чувстват. Казваме, че някой е лош писател, когато той изразява себе си по отношение на някакъв вътрешен контекст, който читателя няма как да познава. Така посредственият писател се подвежда да каже всичко, което му хрумне.“
— Албер Камю

 “Писането и четенето намаляват усещането ни за изолираност. Задълбочават и разширяват усещането ни за живот: подхранват душата. Когато писателите ни карат да се замислим с точността и истинността на прозата си, и дори да се надсмеем над себе си или самия живот, тогава възвръщаме своята духовната енергия и жизнерадост.

Все едно ни се дава шанса за един танц, или поне да пляскаме в такт, с абсурдността на живота вместо тя да ни смачква до без край.“
— Ан Ламот

 “За човек като мен, чиято единствена неугасваща амбиция е да пише, колежът е безполезен след първата година. Тогава човек разбира, че ще стане по-умен от четенето на писатели като Платон или Монтен – а не проповедника Котън Мадър – и от това просто да се впусне да живее самия живот.“

— Уилям Стайрън

 “Пиша единствено, за да открия какво мисля, какво гледам, какво виждам и какво означава то. Какво искам и от какво се страхувам.“
— Джоан Дидиън

 “Писането е вид терапия; понякога се чудя как всички онези хора, които не пишат, не композират или не рисуват, успяват да избягат от лудостта, меланхолията, паниката и страха, които са присъщи на всяка човешка ситуация.“
— Греъм Грийн

 “Най-добрата творба, която някой някога пише, е тази, която е на ръба да го изложи, винаги е така.“
― Артър Милър

 “Ако не успееш да изкажеш страданието си в добре направена структура, си прецакан. Страданието ще те изяде жив изотвътре, докато намериш времето да го запишеш, каквото и да е то.

Структурата е единственият начин да се избегне самоубийството. А то не решава нищо. Представете си Бодлер да беше сполучил с опита си за самоубийство, когато е бил на двадесет и четири.

Вярвайте в структурата. Вярвайте и в старите метрични форми.  Разнообразието е мощно средство за освобождаване на вътрешния ни живот…“
— Мишел Уелбек

 “Писането, както и самият живот, е пътуване за откриването на нещо. Пътешествието е метафизично: то е начин да подходим към живота индиректно, да придобием цялостен, а не частичен поглед към вселената. Писателят живее между горния и долния свят: поема по пътеката, за да може накрая самият той да стане тази пътека.“
— Хенри Милър

 “Единственото нещо, съизмеримо с писателя, е следващият ред, който ще напише. Нищо отминало няма никакво значение. Ако не можеш да напишеш следващия ред, значи като човек си мъртъв. Само следващият ред, онзи, който идва, след като се завърти лоста на пишещата машина, в него е магията, това е викът, това е красотата. Само той побеждава смъртта. Следващият ред.“
— Буковски

 “Ако ще ставаш писател, за Бога, опитай се да се разголиш. Опитай се да пишеш истината. Опитай се да стигнеш под всичко фалшиво, всички извинения, всички лъжи, които са ти наговорили.“
— Хари Крус

 “Писането е тъмна и неясна работа: никога не си напълно сигурен какво точно правиш или кога ще приключиш, дали ще е добре и как ще се приеме месеци, години или десетилетия, след като приключиш. До какво води писането, ако въобще води до нещо, е доста неуловима работа, която се случва в ума на хора, които най-вероятно никога няма да видиш и никога няма да чуеш нищо от тях (освен ако не искат да спорят с теб).

Като писател, ти всъщност се оттегляш и откъсваш от света, за да се свържеш с него по един странен далечен начин, който е други хора на друго място да четат думите,  които са се пръкнали в това състояние на размишления. Това, което е живо в писането, не е как то докосва сетивата, а какво причинява във въображението; можеш да опишеш бойно поле, раждане, разкалян път или миризма.“

— Ребека Солнит

26 март 2025

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.