Ерик Ритънбъри: Отшелникът от река Меримак

 Отшелник е този, който се отказва от фрагментирания свят, за да може да се наслаждава на света изцяло и без да го прекъсват.

Халил Джубран 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Местните го наричат „Ривър Дейв“. Човек, който просто се e оттеглил от дребнавия свят на удобство и култура заради топлата утроба на природата.

Дребният 81-годишен отшелник извън матрицата Дейвид Лидстоун живее сам в малка паянтова колиба в горите на щата Ню Хемпшир повече от три десетилетия. Живее само с най-необходимото и казва, че е по-щастлив от всички милиардери взети заедно в този изтрещял свят.

Дейв е един съвременен Торо, който никога не е пожелавал да се върне в града. С бялата си толстоистка брада, прикриващата усмивката му и овехтял бастун в старческата ръка, Ривър Дейл се шмугва в миг към малкото си жилище и не пречи на никого. Точно като Торо по-скоро би седнал върху някоя тиква, вглъбен в себе си, отколкото да го коронясат върху възглавница от кадифе.

Дейв е човек, който, според поетичните слова на Емерсън, “е запазил детския дух дори в епохата на мъжествеността. Взаимодействието му с небето и земята са неговата храна за деня. В присъствието на природата вместо истински тегоби в него се усеща диво задоволство.”

Сам, но никога самотен, той все е зает, една отмерена заетост, която се изисква от човек, който води самостоятелен живот и си прави всичко сам. Радва се на компанията на домашни любимци, пилета, медоносни пчели и понякога някой каякар, с когото се сприятелява на реката и го кани в дома си, за да му разказва истории от дългия си живот.

Страхотното жилище на Ривър Дейл

Дървената двуетажна постройка във формата на буквата „А“ на Ривър Дейл се намира в малка част на парцел земя от 74 акра по поречието на река Меримек. Той отглежда сам посеви за храната си, има соларни панели за електричество и си набавя вода от близкия поток.

“Сам си слагам кабелите, водопроводните тръби, абсолютно всичко. В къщата ми няма и един пирон, който да не съм забил собственоръчно“, гордо казва той на репортер от местен вестник, който идва да го интервюира преди няколко години.

В дългите летни следобеди човек може да го намери навън - цепи дърва, работи в градината си, или се разхожда нагоре по гористия хълм, за да седне на стар самотен стол с изглед към реката. “Ето къде си говоря с орлите,” казва Ривър.

- И защо живееш тук, Дейв, защо го правиш? - пита репортерът.

- За да избягам от хора като теб, отговаря Ривър Дейл, намига и се подсмихва.

- Само така, Дейв - само така, смеят се двамата и се потупват по рамото.

В средата на м. юли 2021 Ривър Дейл се натъква на огромен проблем, който застрашава цялото му имущество. Твърди се, че къщичката му е построена на частен парцел и 86-годишният собственик иска Дейл да се изнесе, въпреки че земята стои запусната неизползвана и без никакви бъдещи планове за развитие.

На 15ти юли мъже с шерифски значки и пушки пристигат в гората при Ривър Дейл и арестуват стареца по обвинение за проява на неуважение заради това, че отказва да напусне.

Когато се явява в съда, Дейв поглежда съдията в очите, процежда под нос няколко нецензурни думи по негов адрес и заявява, че при никакви обстоятелства няма да се подчини на заповедта за напускане. “Вие бяхте тия, които дойдохте с пушките си, вие ме арестувахте, доведохте ме тук, взехте ми всичко, което притежавам. Държите имуществото ми. Ще седя тук пред вас, докато изгния, сър. ”

Да стои сам самичък в малката затворническа килия не тревожи много Дейв. За разлика от повечето хора, той буквално цъфти в самотата си. В добра компания е, когато е сам, винаги е било така.

- Казах на оня съдия: може да тъпчете малките хора, аз пък ще ви захапя за глезена – споделя той.

В деня на изслушването му в съда Дейв получава лошата вест, че двуетажната му барака, която е построил с двете си ръце, бараката, която е наричал свой дом в продължение на 27 години, е изгорена до основи.

Дейв вярва, че са го направили нарочно. “Вътре нямаше нищо, което да предизвика пожар. Котките обикновено не пушат много.“

Излиза от затвора бездомен. Местната общност му се притичва на помощ. Правят „официална“ страница НАБЕРЕТЕ СРЕДСТВА ЗА МЕН за събиране на помощи за нов дом за Ривър Дейл. Той не може да намери достатъчно думи, за да изрази огромната си благодарност за цялата любов и загриженост, които получава.

Казва ни, че материалните неща идват и си отиват. Не са трайни, докато връзките с хората остават завинаги. Да се разбираш с хората има най-голямо значение.

Ривър Дейл е рядка порода сред нас, цивилизованите хора. Той избира бедността пред състоятелността, усамотението пред тълпите, да седи под дърветата вместо да е зад екрана. Дейл е човек с малко нужди, старец с детска душа, който просто си е изковал малко парче съществуване в безкрайния космос – място, където да живее автентично и без да се тормози от изискванията и капризите на един объркан и провален свят.

Непреднамерено, може би, Дейв проповядва за един нов начин на живот – живот, който се живее по-близо до земята, сред природата в солидарност с всички живи същества. Вероятно иска да разберем, че всички сме част от всичко – горите и небето, планините и реките, дори и листата, паднали вчера от дърветата, които хрущят под износените ни ботуши.

На Ривър Дейл не му остава много време на този свят. Но на неговата възраст времето не съществува. Както прекрасно го е казал поетът Райнер Мария Рилке: „Възприемайте времето единствено като малка стъпка в присъствието на безкрайността.“

Всеки ден е триумф. Всеки момент – чудо. Всяка глътка въздух – благослов.

Ривър Дейл няма желание за безкрайните окови и дрънкулки на изкуствения свят. Няма нужда да се забърква в прекомерната суматоха на модерността. Просто иска да живее остатъка от земния си живот, приютен на място, където „цветята гордо пръскат аромата си и всеки плод иска целувка.“ Уединено място сред природата, където „повикът на живота никога не умира.“

Място, което отново да нарече дом.

Актуализирана информация: Всичко това се случва през 2021. По последни данни Ривър Дейл е намерил нов дом в неизвестна част от щата Мейн на север.

22 февруари 2025

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.