Буковски: Тълпата е сборното място за най-слабите; истинското творчество е самотно занимание

Интервютата на Буковски

Poetic Outlaws

20 октомври 2024

За мен все още човекът е сам в стая, за да твори Изкуство или да се проваля в създаването на Изкуство. Всичко друго е глупост.

— Чарлс Буковски

Превод от английски език: Юлияна Тодорова
 

Чарлс Буковски е от този вид хора на изкуство, които или ненавиждаш с цялото си същество, или короноваш като монарха на ъндърграунда с прошарена коса.

Поезията му е коктейл от вулгарност, непристойност, остроумие, критикуване, елитарност и голяма доза себеомраза. От друга страна, Буковски е пишел с поразяваща красота за творческия процес и объркания, но чуден пейзаж на човешката душа. Човек може да го долови в превъзходното му стихотворение „Синя птица“, където авторът разтваря завесата, за да разкрие едновременно калта и поляните на собственото си сърце.

В свое интервю той казва: „Ако съществува мрак в творбите ми, то той е мрак, който се опитва да пробие в светлината или ако не мога да стигна до светлината, той е мрак, който по някакъв начин  живее вътре и въпреки всичко. Просто напук.“

Буковски е безстрашен писател, никога няма да се отдръпне срамежливо от възможността да осветли по-тъмните кътчета на човешката душа. Живеел е живота си по негови собствени правила, най-вече беден и изоставен, така че да може да вложи всичко в изкуството си. Пишел е почти всеки ден, с махмурлук и всичко останало, и е предпочел хаотичността на творческия живот пред притъпяващата ума сигурност или удобното предвидимо съществуване.

Лорънс Ферлингети казва:

„Ако ще ставаш писател, трябва да седнеш и да пишеш още от сутринта и да продължаваш през целия ден, всекидневно. Чарлс Буковски, независимо колко е пил предната вечер или без значение с какъв махмурлук се е събудил, на следващата сутрин е пред пишещата машина. Всяка сутрин. И в празничен ден. Винаги е имал бутилка уиски за закуска и в това е вярвал. Така се става писател: като пишеш. Когато не пишеш, просто не си писател.“

Буковски е бил също превъзходен за водене на разговор. Напоследък гледах някои от интервютата му. Не можех да не се замисля как някои от отговорите на зададените му въпроси биха могли да се превърнат в стихотворения. Никога не каза очевидното, никога не използва клише, винаги беше забавен.

В многото му интервюта през годините Буковски казва нещата с абсолютна точност, остроумие и чувство за хумор. Чувства се удобно пред публика и никога не изпитва липса на чар. Казват, че е развил до последно тези вербални умения като младо „пиянде“ по баровете, забавлявайки еднакво бармани и пияндурници, докато обикаля страната.

Възприемайте го като комик в бара с поетична нагласа – малко философ, малко стенд-ъп изпълнител, винаги готов да нанесе кроше или да го получи.

Това искам да споделя с вас днес – остроумието и мъдростта в интервютата, които е давал. Много от коментарите му могат да се прочетат в книгата „Чарлс Буковски: слънчева светлина, ето ме: интервюта и срещи 1953-1993“, издадена от Sun Dog Press, 2003. Прекрасна книга да си я имаш и четеш на спокойствие.

Повечето от нас са родени поети. Само когато по-възрастните ни докопат и започнат да ни учат на техните неща, поетът умира.

— Чарлс Буковски

Въпрос: Как става така, че сте толкова грозен?

Буковски: Предполагам, че говорите повече за лицето ми, отколкото за творчеството ми. Ами, лицето е продукт на 2 неща: това, с което се раждаш и това, което ти се случва, след като се родиш.

Животът ми въобще не е бил хубав – болници, затвори, работа, жени, пиене. Някои от критиците ми казват, че нарочно съм си причинявал болка. Де да можеш някои от тях да са били с мен на път. Вярно е, че не съм подбирал лесни житейски ситуации, но то е адски различно от това да кажеш, че съм скочил в ада и съм заключил вратата.

Махмурлук, електрическата игла, лоша пиячка, лоши жени, лудости в малки забутани стаи, недоимък и глад в земята на охолството, само бог знае как погрознях толкова. Предполагам, че просто става от това да се наливаш отново и отново и да не се отрязваш, пак да се опитваш да мислиш, да чувстваш, да се опитваш да върнеш пеперудите на място… все едно на лицето ми е изписана карта, която никой не би пожелал да окачи на стената си.

Понякога се виждам някъде… неочаквано… примерно в голямо огледало в супермаркет… очи като гадни буболечки… лице в белези, разкривено, да, приличам на луд, обезумял, развалина… да, като погледна „красивите“ мъже, си казвам, боже-боже, радвам се, че не съм като тях.

Въпрос: Мислите ли, че след сто години поезията, така да се каже, ще е валидна?

Буковски: Не, тя не е валидна и днес. По-скоро бих пил айрян. Поезията ме е отвратила повече от всяка друга форма на изкуството. Държат я прекалено нависоко, да му се не види, и прекалено свята. Тя е пасище за неистинското. Дори когато момчетата се опитват да говорят направо, се получава изкривено, по-скоро вземат назаем стих, което е толкова лошо, колкото розите и стиховете на лунна светлина, тъпия стих, умния стих, конкретния стих, всички стихове…

Да се очаква сила от боклука е все едно да очакваш прекалено много след сто години. Всъщност, поезията се е върнала назад.

Въпрос: Как го чувствате, каква трябва да е целта на поета във времена на революция?

Буковски: Да пие и да чука, да яде и да сере, да спи, да стои с дрехите, да остане жив, да се държи настрана от оръжия, масови идеали и масова история, и да открие едничката истина, която може да се намери в отделния човек, така че когато т. нар. масови истини, идеали и идеи отново отмрат, той поетът и те измамените да могат да имат повече на какво да се опрат, отколкото чакъл, гнилоч, надгробни камъни, предателство, ненужна истерия и Време.

Въпрос: Как изобщо сте поет, всъщност?

Буковски: Как изобщо задавате такива глупави въпроси?

Въпрос: Някои хора все още смятат, че да ви четат е загуба на време.

Буковски: Кое не е загуба на време? Някои събират марки или убиват майките си. Ние просто си чакаме, правим малки неща и чакаме да умрем.

Въпрос: Джон Ленън е казал: „Изкуството е живот. Въпросът с повечето прохождащи хора на изкуството е, че са прекалено заети с изкуството, за да имат време да живеят.“ Как ще го коментирате?

Буковски: От това, което зная, Джон Ленън никога не е направил нещо истинско или стойностно, нито пък си струва начинът, по който е живял.

Въпрос: Гор Видал казва, че с едно или две изключения, всички американски писатели са пияници. Прав ли е бил?

Буковски: Няколко човека са го казвали. Джеймс Дики казва, че двете неща, които вървят с поезията, са алкохолизмът и самоубийството. Познавам много писатели и доколкото знам, всички пият с изключение на един. Повечето с някакъв талант са пияници, като се замисля. Истина е.

Пиенето е нещо емоционално. Изважда ви от стандартното на всекидневието, от всичко, което се повтаря едно и също. Изкарва ви от тялото и ума и ви захвърля към стената. Имам чувството, че пиенето е форма на самоубийство, в която ви се позволява да се върнете към живота и да започнете отначало от утре. Все едно да се убиеш и после да се преродиш. Предполагам, че съм живял десет или петнайсет хиляди животи досега.

Въпрос: Убийството на Кенеди и съпътстващите го явления отново са в новините. Вие за някоя от появилите се конспиративни теории ли сте? Въобще, интересувате ли се от тях?

Буковски: Смятам, че се досетихте. Просто не се интересувам. Историята, разбира се, прави от президента важни новини, камо ли убийството на президент.

Обаче, виждам да убиват хора наоколо всеки ден. Вървя през стаи с мъртъвци, улици с мъртъвци, градове с мъртви хора; хора без очи, хора без гласове; хора с произведени чувства и стандартни реакции; хора с мозъци от вестниците, души от телевизията и идеи от гимназиите.

Самият Кенеди беше 9/10ти денем и нощем, иначе не би приел такава изнервяща и енергоемка работа – имам предвид да си Президент на Съединените американски щати. Как да ме е грижа убийството на един човек, когато почти всички хора, вкл. жените, ги вземат от люлката още бебета и почти веднага ги хвърлят в мелачката?

Въпрос: Като цяло мразите ли хората?

Буковски: О, не. Точно обратното. Но, както казах, мразя тълпите. Тълпите са лайна и колкото по-голяма е тълпата, толкова повече вонят лайната. Вземете дванайсет човека в някой бар, пият и се майтапят. Отвращават ме, нямат нито идентичност, нито живец.

Обаче вземете само един от тия хора, вслушайте се какво има да каже, вижте какво го тревожи – и вече имате уникално човешко същество. Ето за какво е моето писане.

А също и за това, че трябва да има и още нещо.

Аз съм мечтател, искам светът да е по-добър. Но не зная как да го направя такъв. Политиката не е начинът. Нито правителството. Не зная кой е начинът. Просто съм обезкуражен, че мъжете и жените трябва да живеят живота си по такъв начин. Болезнено е за тях, болезнено е и за мен, но не зная друг начин. Затова мога само да пиша за болката от такъв живот.

Въпрос: В стихотворението ви „приятелски съвет за много млади хора“ се казва, че човек е много по-добре да живее в буре, отколкото да пише поезия. Бихте ли дали същия съвет днес?

Буковски: Предполагам, че съм имал предвид, че е по-добре да не правите нищо, отколкото да правите нещо зле. Но проблемът е, че лошите писатели като цяло имат самочувствие, а добрите, общо-взето, се съмняват в себе си.

Така че лошите писатели по-скоро продължават да пишат глупости и да дават колкото е възможно повече четения на малки аудитории.

Тези малки аудитории се състоят предимно от други лоши писатели, които си чакат реда да продължат, да се качат на подиума и да си излеят словата след час, другата седмица, другия месец, другото някога.

Чувството на такива четения е убийствено, задушаващо и противоестествено. Когато провалите се обединят в опит да се самопоздравят, това води само до повече и по-големи провали. Тълпата е сборното място за най-слабите; истинското творчество е самотно занимание.

Въпрос: Какво според вас има нужда да научи най-много един начинаещ поет днес?

Буковски: Трябва да осъзнае, че ако пише нещо и то го отегчава, то ще отегчи също и много други хора. Няма нищо лошо една поезия да е забавна и лесна за разбиране. Гениалното може да е способността да казваш нещо дълбоко по прост начин. Начинаещият поет трябва да стои адски далеч от семинари по писане и да разбере какво се случва зад ъгъла. Лош късмет за него би било да има богат татко, ранен брак, ранен успех или умението да прави нещо много добре.

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.