Стоян Терзиев: Това е история за младежката любов – чиста като белотата на летни облаци над океана

Разговор на Христина Мирчева със Стоян Терзиев по повод неговата нова книга "Рицарят на Жълтата принцеса".

Войната в приказката ми е в името на любовта.

Обичам да подчертавам в книгите си, да си водя бележки в полето, да си драскам.

Мястото на Пловдив на културната карта не го отреждаме ние. Само може да сме доволни, че живеем в този град.

Не досаждай на хората, когато пишеш!

Шест  години след последната ти поетична книга "По коридорите на моята есенна будност" правиш представяне на прозаичен текст - "Рицарят на Жълтата принцеса", по твоите думи приказка фентъзи. Какво е чувството?

Като да смениш кораб с подводница. Чувството на друга среда, в която обаче не се чувствам дискомфортно. Белетристиката не ми е чужда – имам няколко къси разказа, които човек може да намери в интернет. Но не прозата ме предизвика – исках непременно да излезе този текст, защото съм с претенцията, че имам  какво да кажа на тийнейджъри и техните родители. В моята история думите достойнство, чест, храброст не са празни балони. Лека е само фантазията, която се рее свободно в пространството.

Още в самото начало на приказката за себе си разбрах, че е история за Любовта. Войната и Любовта - това ли са двете любими теми за писателите и, ако наистина е така, коя надделява?

Това е история за младежката любов – чиста като белотата на летни облаци над океана. А войната в приказката ми е в името на любовта, а не за преразпределение на материално богатство, както обикновено е в действителност. Ще ми се в тази битка да надделее рицарят, който защитава своята любов не на всяка цена, а с етичните човешки норми. Макар в тази част на историята Синият рицар да не надделява, въпросът че воюва, е много по-важен. Малко източна философия – нещо от рода, че пътят е по-важен от целта, особено когато е придружен с благородството. Неслучайно принцесата е от Изтока. Има и други неслучайности в тази история. Мои кодировки, които не е добре да разкривам така лековато.

Можем ли да надникнем в кухнята на "Рицарят на Жълтата принцеса"? Нещо необичайно, което би искал да споделиш.

Повярвайте ми – не е лесно да измислиш герои и да си господар на тяхната съдба. В традиционните приказки ясно е разграничено доброто от злото. Не исках да създавам изцяло положителни или отрицателни персонажи. Идеята ми беше героите да търпят развитие, вземайки си поуки от житейските уроци. Намекнах в текста, че в следващото ниво на играта всеки получава онова, което е заслужил в предишния си живот. Друг мой код от Изтока – вярата в прераждането.

На премиерата на книгата в Радио Пловдив редом до теб беше и Стилиана Георгиева - автор на оформлението и на шестте илюстрации на приказката. Какво е да видиш героите си, нарисувани от някой друг - лица, дрехи, излъчване, избрани моменти...

Стилиана изцяло се е потопила в текста. Личи си от илюстрациите, че тя го преживява, което е най-важното за мен като автор. Като видях какво ми предложи като образност – казах си: „Това е моят художник!“. Старая се да разчитам знаците, които ми поднася Съдбата и вярвам, че Стилиана е такъв благодатен знак за тази книга.

В една от илюстрациите на заден план художничката е нарисувала копие на картината на Рафаело "Сънят на рицаря", която от своя страна интерпретира древногъцкия мит за Херкулес. Херкулес е на кръстопът, все още не е решил накъде да тръгне - към доброто или към злото. Затова ли твърдиш, че твоите герои не са нито добри, нито лоши. Възможна ли е в реалния живот тази категория на нито топлото, нито студеното?

„Сънят на рицаря“ – какво хубаво заглавие, ако тази история може да бъде продължена с него. А относно реалната действителност, нека като възрастни направим равносметка на живота си – ние не сме нито добри, нито лоши. Вероятно сме се старали да бъдем добри, но не винаги сме успявали – а в други случаи определено сме постъпвали по лош начин, нали? Тази история е подчинена на стремежа към добродетели, колкото и клиширано да звучи това. А и клишето в една детска история си остава добра методика за възпитание.

Смяташ ли твоето творчество да има продължение в този жанр?

Честно казано, не зная. Не съм автор, който пише на всяка цена. Неведнъж съм казвал, че с прозата няма какво да кажа на възрастните. А вчера си мислех, че ако не мога  до предложа текст като „Махалото на Фуко“, примерно, няма да имам свое удовлетворение. Нека не звучи претенциозно, просто намеквам за собствения си литературен вкус.

По отношение на издателството напълно си се доверил на решенията на издателката Екатерина Костова и К ПР 1 (КeePReading1). Авторът винаги има тревоги до появата на книгата, а и след това...

Вече казах, че вярвам в знаците, които ни поднася Съдбата. Екатерина Костова беше такъв знак за този текст, който дълги години си стоеше мирно и тихо в литературното небитие. Именно този издател безрезервно повярва в книгата и отприщи пътя й към читателите. Костова един вид каза: „Да бъде светлина!“ и в тази светлина блесна мечът на Синия Рицар, който защитава своя любовен блян. Как човек да не се усмихне!

Как виждаш бъдещето на хартиената книга, ще бъде ли изместена от електронната, отразява ли се тази промяна на духовната култура? Или се повяват нови възможности за достигане при по-широка група от читатели?

По този въпрос се изказват филолози, социолози, психолози, футуристи и дори може да бъде попитан и Изкуствения интелект. Ще кажа за себе си, че обожавам хартиения носител на книгата, като съществена част от нейната сакралност. Обичам да подчертавам в книгите си, да си водя бележки в полето, да си драскам. Нещо, което електронният вариант не позволява.

В книгата сполучливо са съчетани герои от два свята - реален живот и виртуален свят. Ще споделиш ли, ако не е творческа тайна, как си постигнал това? Има ли значение избора на сюжета?

Истината е, че се забавлявах, когато измислях сюжета. А за това ми трябваше и скромен опит в компютърните игри – особено стратегиите. Ако трябва да разкажеш една история добре – значи си добър писател. Когато измисляш приказка обаче, си е висша фикция, която не те числи задължително в редиците на добрите писатели.

Ти си известна личност - дългогодишен журналист в Радио Пловдив. Спомням си добре и предаването за култура "Колаж" по телевизия Евроком, което създадохте съвместно с Влади Севов и бяхте в ефир 10 години. Какво е да дълбаеш в културата на фона на постоянно променяща се политическа картина?

Слава богу, с Влади Севов все още си действаме на културния фронт. Сега си давам сметка, че от стотици часове, прекарани в обща компания с него, никога не сме си говорили за политика. Иначе обичаме да „бракониерстваме“ в различни сфери на изкуството. Преди време с него записахме една песен – „Портокал и лимон“, може да се намери в Ютюб.

На културната карта на България, където всичко е централизирано, какво е мястото на Пловдив?

Мястото на Пловдив на културната карта не го отреждаме ние. Само може да сме доволни, че живеем в този град. Май той сам създава хората си в сферата на изкуството. Както казва поетът Секулов – „град Итака, град за завръщане“.

Носител си на престижни награди - наградата "Пловдив", наградата "Добромир Тонев", наградата "Орфей"... Какво е отношението ти към наградите? Какво носят и какво отнемат на наградените автори?

Бих се радвал повече на наградите си, ако бях по-млад. Сега обаче зная, че наградите не са всичко. И че призовете носят както позитиви, така и негативи. И аз като моя Син Рицар трупам своите житейски уроци.

Твоето творческо кредо.

Не досаждай на хората, когато пишеш!

Твоето послание към читателите на Диаскоп.

Вярвайте, че диаскопът може да побира цяла една вселена, че и повече дори...

20 — 22 ноември 2024
Пловдив

Фотокредит: @Диаскоп

Стоян Терзиев в Диаскоп

Екатерина Костова в Диаскоп

Стилиана Георгиева в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.