"Тихи речи" на Полин Бодри и Ренате Лоренц в галерия Структура

Галерия Структура представя

Полин Бодри / Ренате Лоренц

Тихи речи

►

Полин Бодри / Ренате Лоренц работят заедно от 2007 г. В своите филми и инсталации те предизвикват традиционните норми на поведение чрез непривични действия, композиции и телесни пози. Хореографията на работите им е неочаквана и магична. Авторките се позовават на френския социолог и историк Едуар Глисан, който развива идеята за правото на непрозрачност, като противопоставяне срещу прекомерното разголване, водещо до унификация и подпомагащо лесното манипулиране. Те на практика се обявяват за връщането на фантазма като житейска категория, на неприкосновеността на личното, застрашена от прекаления натиск за прозрачност. Затова и работите им често ни оставят с вълнуващото усещане, че не всичко е разкрито докрай.

Видеото „Движение назад“, в което участват изпълнителите Джули Кънингам, Вернер Хирш, Латифа Лаабиси, Марбълс Джъмбо Рейдио и Нах, е основна част от инсталацията, показана в швейцарския павилион на Венецианското биенале през 2019 г. Камерата неуморно се движи от дясно наляво и от ляво надясно с една и съща скорост. Някои разходки, сола и групови танци се извършват в обратна посока, докато други са дигитално обърнати. Например, едната танцьорка научава танца си наобратно. След това заснетият материал отново е обърнат в постпродукцията. Понякога само музиката се обръща. Всичко това създава съмнения и времеви неясноти за цялостната инсталация. Трудно е да се разбере дали се вижда миналото или бъдещето на едно движение. Филмът е вдъхновен от жените в кюрдските партизански организации, които за заблуда на врага носели обувките си наобратно, когато прекосявали снежните планини. Тази тактика е спасявала живота им. Изглежда сякаш са вървели назад, но всъщност са вървели напред. И в обратната посока. „Движение назад“ съчетава постмодерна хореография и градски танц с оригинални техники и елементи от куиър ъндърграунд културата.

Полин Бодри / Ренате Лоренц често използват микрофони в техните творби. Видеото “Silent” от 2016 г. (показано на Sofia Art Projects Vol. 1, 2021, в Ларгото на София) представя безмълвна фигура пред редица от микрофони – символ на мълчанието, което може да бъде слабост, но и съпротива. Други инсталации с микрофони, наречени „Скулптури с микрофони“ наблягат на колективното усилие и творчество. В галерия Структура авторките представят няколко композиции, като една от тях е с микрофони, закупени в България, представящи следи от публичното говорене и пеене по времето на социализма.

Несигурният акт да застанеш пред микрофона и да излезеш на сцената дава обещание да бъдеш чут и видян, и същевременно може да разкрие крехкостта на човека. Изложбата на Полин Бодри / Ренате Лоренц „Тихи речи“ разглежда въпросите за властта, удоволствието и преживяването на политическия отпор.

Изложбата, която се занимава с композиции от обекти, танцови движения и човешки сътрудничества, изследва абстрактния потенциал за съпротива срещу реакционните политики.

– – –

Полин Бодри / Ренате Лоренц е базирано в Берлин дуо. Творбите им са показвани на 35-ото биенале на изкуствата в Сао Пауло, Crystal Palace/Reina Sofia Museum в Мадрид, Centre Pompidou в Париж, Hammer Museum в Лос Анджелис, Seoul Mediacity Biennale, Whitechapel Gallery в Лондон, New Museum в Ню Йорк, Coreana Museum of Art в Сеул, National Gallery of Victoria в Мелбърн, Kunstmuseum в Базел, Van Abbe Museum в Айндховен, Julia Stoschek Collection в Берлин и на 58-ото биенале във Венеция (Павилион на Швейцария).

Последните им самостоятелни изложби включват: Walk Silently In The Dark Until Your Feet Become Ears, Kunstnernes Hus, Осло (2023-2024), „ Portrait of a Movement“, Tensta Konstall Стокхолм (2023) „Il cristal es mi piel – Glass Is My Skin“ – в Crystal Palace Madrid / Museo Reina Sofia (2022), „Portrait of a Movement“ CA2M Museum Madrid (2022), „Silent Manifesto“ в Kunstraum Innsbruck (2021, „(No)Time“ във Frac Bretagne (2021), „Moving Backwards“ Swiss Pavillon, 58th Biennale di Venezia, „Ongoing Experiments with Strangeness“ в колекцията Julia Stoschek (2019), Берлин, „Telepathic Improvisation“ в Centre Culturel Suisse Paris (2018) и CAMH Houston (2017), „Portrait of an Eye“ в Kunsthalle Zürich (2015) “Loving, Repeating“ в Kunsthalle Wien (2015) „Patriarchal Poetry“ в Badischer Kunstverein (2013), „Aftershow“ в CAPC Bordeaux (2013), „Toxic Play in Two Acts“ в South London Gallery (2012), „Contagieux!Rapports contre la normalité“ в Centre d´Art Contemporain Geneva (2011).

Последният им каталог „Stages“ (2022) е публикуван от Spector Books.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на:

и със съдействието на Landis and Gyr Foudation,

галерия Marcelle Alix, Париж и галерия Ellen de Bruijne Projects, Амстердам