Десислава Стоянова: Стълб от сол
20.10.2024
След всяка крачка напред се превръщах в минало,
а бъдещето ми назад остава, там някъде в нищото,
безвремие ми трябва в тяло на блуждаещо кандило,
където илюзията е очертала границите на нормалното.
Колко пъти бях жената на Лот и се обръщах назад,
после се превръщах в стълб от сол и раждах нищо,
моят личен Содом ме разпъваше с дяволски глад,
а аз със кървави длани търсех зарево лъчисто.
Тръгвах след светли миражи и вяра в дъгата,
която клеймо е, че древното зло вечно ще спи,
Божия милост търсех сред дневна позлата,
а виждах как моята същност с мечтите лети.
Думите нижеха пътища криви в тъмите,
сляпа опипвах ги с длани глухи за тишината,
много от тях за живота ми бяха невнятни,
изкуствено цвете в пустиня бе дори свободата.
Много празни мисли флиртуваха с моето его,
обличаха върху устните ми фрази на суетата,
днес е, а аз анхилирам[1] след срещите с времето,
бягам от Содом, изоставила на Лот жената.
[1] Анхилирам -‑аш, несв. и св., непрех. Физ. За елементарна частица — изчезвам, превръщам се при среща с античастица в друга частица.
Илюстрация: © Георги Чепилев
Десислава Стоянова в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.