Музикалната поема "Рилският пустинник" се посвещава на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия

19.07.2024
Снимка 1

Рилският пустинник
Музикална поема в две действия и десет картини

„Всички велегласно ти пеем: радвай се, преподобни отче наш Йоане!“

 

Площадът пред "Св. Александър Невски" се превръща в декор за операта "Рилският пустинник".

Премиерата ще се състои на 26, 27 и 28 юли от 21 ч. с благословията на патриарх Даниил и с нея се отдава почит на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", както и 555 години от пренасянето на мощите на св. Йван Рилски от Търново в Рилския манастир.


През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение, докато през 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов (р. 1955г.) я намира в своя личен архив и получава музикално вдъхновение.

Нека достойно да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той винаги бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога.

Синопсис

Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е златният век на България, при управлението на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Това е епоха и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи. Всичко това е в пълен контраст с категоричния отказ на младия и дивен Йоан от всичко земно. След смъртта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуска „лъжовний мир“, в който вече са тръгнали първите разделения и боричкания за надмощие. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.
 

Източник: Софийска опера

Откъс от поемата "Рилският пустинник" на Тихомир Павлов прочетете в Диаскоп


Отец Кирил Попов

Енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Неделя“ – София, композитор, диригент, педагог

Източник dveri.bg

Иконом д-р Кирил Попов е роден през 1955 г. Завършва през 1975 г. Софийската духовна семинария, а през 1981 г. и Духовната академия. През лятото на 1982 г. преминава Национален курс за хорови диригенти, проведен във Велинград под ръководството на проф. Васил Арнаудов. От 1 септември на същата година, по решение на Светия Синод на Българската православна църква, е изпратен като аспирант в Московската духовна академия. Тук той специализира хорово дирижиране, индивидуално учи хармония и композиция при изтъкнатия руски композитор, музиковед и педагог Владимир Мартинов и защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Развитие на осмогласието в Руската и Българската православни църкви“. В края на 1984 г. завършва диригентския клас при Московската духовна академия с голям концерт на смесения хор при класа и присъдено отличие „Златен камертон“. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя“ – София (помощник-диригент 1985-1990 г. и диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 г. работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1987-1988 г. преминава следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. Това негово обучение завършва с едночасов изпит-концерт на 11.11.1988 г. в голямата зала на консерваторията с изпълнение на църковни песнопения от смесения хор при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ (в разширен състав, който за първи път излиза извън храма). От 17.03.1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор. През лятото на 2000 г. приема духовен сан, като е ръкоположен за дякон на 8 юли и за свещеник на 9 юли от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит (сега патриарх) Неофит. Отначало е назначен за енорийски свещеник в храм „Св. Николай Мирликийски” – кв. Горна баня, а по-късно (от 01.02.2004 г. до 01.11.2013 г.) за предстоятел на храм „Св. Николай Мирликийски” в София. На 09.05.2009 г. в същия храм с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим е удостоен с офикия „протойерей” на Българската православна църква отново от Русенския митрополит Неофит, а на 02.02.2016 г. в храм „Св. Неделя” получава офикия „иконом” от Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. От 01.11.2013 г. е енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Неделя” в София.
Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и общо осем компактдиска със Софийския свещенически хор (1992, 1999, 2010 и 2012 г.), мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя“ (1999 и 2002 г.), мъжкия хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (1994) и мъжкия хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ (1997). В много от тези и записи на други хорове звучат негови композиции и обработки на църковни песнопения. Концертира у нас и в чужбина с различни хорови състави. Занимава се и с музиковедска и редакторска дейност. Има множество участия като музикален продуцент, музикален оформител и изпълнител в записи за CD и DVD на църковна тематика. През 2012 г. излиза сборник с негови композиции „Православни хорови творби”. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. Участва като член на жури на наши и международни хорови фестивали и конкурси. В края на 2012 г. е приет за член на Съюза на българските композитори.

Носител е на ордена на Руската православна църква „Преподобни Сергий Радонежски” – трета степен (2014 г.) и ордена на Българската православна църква „Свети Климент Охридски“ – първа степен (2016 г.).


За неговото творчество можете да прочтете на сайта на СБК

 

Източник: в-к Уикенд и сайт на СБК

Снимки: Софийска опера

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.