Георги Чепилев: Една творческа среща с Митрополит Иларион

Работници и ценители на Божествената красота.

Духовната бедност никога не може да бъде идеал. Духът на отрицанието, не е дух на творчество!

PRO-DEO

Може да се каже, че тези, които познаваха Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Иларион, са много щастливи хора. Аз също, по Божия промисъл, съм съпровождал понякога Дядо Владика Иларион. Но да си спомня и напиша факти за него, съм безпомощен. Мога само малки епизоди, защото се боя, че ще напиша много странични неща, между тях не ще покажа главното – какъв беше Негово Високопреосвещенство. А неговата доброжелателност особено действаше благотворно върху подрастващите – всеки според благородните стремежи, и не пропускаше в живота нищо, което би могло да зарадва, издигне и нахрани. Затова ще опиша първите си срещи с него.

Още от 40-те години на миналия век при Св. Синод на Българската православна църква вече съществува българско културно-просветно дружество „PRO-DEO”,  член на международната комисия „PRO-DEO” в Женева. В края на септември 1997 г. на поклонническо посещение в Света Гора в двора на ВЕЛИКАТА ЛАВРА с покровител СВ. АТАНАСИЙ Дядо Владика поясни сцена от живота на св. Йоан Кукузел – пеещ сред стадо кози, и каза, че си спомня такава картина в сбирката на художествената академия при Св. Синод - „PRO-DEO”, преустановена след края на Втората световна война. Ще обърна внимание, че голяма дейност на дружеството е развил и проф. Асен Василиев (автор на колосалните трудове „Български национални художествени школи”, „Български възрожденски майстори и ермении”, „Технология и иконография”). Та Св. Синод през онова време беше създал при канцеларията си служба по зографисването на храмове с цензурна комисия, която да определя, кои художници са достатъчно подготвени и кои не.

Тия грижи на Св. Синод за повдигане на църковното ни изкуство – да се напътстват зографите по всички най-важни въпроси от тяхната работа – се полагаха, защото храмовете отразяват древни предания в своя строеж, както в своите живописни и резбарски украси.

След Постановление на Министерския съвет N 1608 от 30 декември 1951 г. се поставят под защита на държавата всички паметници на културата в страната. Съгласно т. 3 на това Постановление е изработена Наредба за дейността и състава на съвета за опазване на паметниците на културата от ръководството на Синодалния Църковно-историко-археологически музей, където на нашите художници продължаваха да дават разрешителни документи за право на зографска работа – в селски, околийски или в градски църкви, според проявения на изпита успех. На най-слабо подготвените временно се разрешаваше да работят като технически изпълнители, да бъдат чираци и помощници по изпълнение на по неважни задачи, и то под непосредственото ръководство и отговорност на ония художници, които имат пълно право да изпълняват същинската зографска работа. В тоя съвет бяха включени и представители на Църковния музей при Св. Синод и на Дирекцията по изповеданията. Във връзка с това Постановление Св. Синод издава Окръжно N4502/77 от 14.07.1952 г. и редица разпоредби, съгласно които се поставя строг контрол за това кой, с чие разрешение и под чий надзор може да упражнява църковна зографска работа. Създаден е нарочен правилник за зографисването на храмовете. Първият директор на Църковния музей е акад. Проф. прот. Ив. Гошев. През 1981 – 1990 г. директор е Траянополски епископ Иларион.

Тук ще прекъсна откъса на моя спомен из книгата „Нашия Владика”, съставител Мария Антонова, на Издателска къща ПЕТ ПЛЮС, София 2011 г. с оглед да разкажа допълнения към Българското културно-просветно дружество „PRO-DEO” при Св. Синод – София, член на международната комисия „PRO-DEO” – Женева.

През 1989 год., придобих  правоспособност от Св. Синод на БПЦ. По време на изпитите, често с професорите, владиците и преподавателите рано сутринта преди отваряне музея,  получавах отговори на въпросите, които ме интересуваха. Един от разказите беше за спасяване на стенописите в руската църква от бомбите. При възстановяването в комисия бил Дечко Узунов. Помолих за повече информация и разбрах, че той по протокол от изпитната комисия е получил безсрочно удостоверение за рисуване на икони и изписване на църкви. Доколкото си спомням, бил е в един курс през 1929 год. с художниците Илия Петров и Борис Елисеев.

На 27 септември 1940 година, в новите за времето си зали на Държавната постоянна художествена галерия, до храм паметника „Св. Ал. Невски” и Народното събрание, българското културно-просветно дружество „PRO-DEO” открива първата си художествена изложба. Откриването на тази изложба е важно събитие в нашия културен живот и затова не бива да се забравя.

Какво е това дружество и каква е уредената от него изложба? Какви са задачите и постиженията на „PRO-DEO”?

Дружеството в България работило под покровителството и с материалната подкрепа на Св. Синод.  Имало и дарения от чуждестранни институти. Министерството на народната просвета отпуснала даром салоните на Държавната художествена галерия.

Целта на това дружество у нас е – да покаже постиженията на озарения и вдъхновен от вярата в Бога човешки дух, като насочи с това хората към по-възвишен и религиозен живот. Първата инициатива в тази насока е уредената изложба, в която са представени над 400 точни копия от творбите на най-знаменитите италиански, испански, фламандски, френски, немски и руски майстори художници на религиозното вдъхновение. Сбирката била започната да се осъществява още през 1935 година. Съществуващите валутни ограничения и постоянните увеличения на цените на репродукциите, усложнявали реализацията на задачата, а войната почти осуетява по-нататъшната доставка.

Дружеството считало, че чрез този замисъл българското общество, което в огромната си част е лишено от възможността да види в оригинали творбите на големите художници, може да ги има в репродукции на едно място. Това не е малко!

Организаторите пишат в каталога на изложбата:

„Нашето поколение е свидетел и дори самò преживява упадъка, който доведе до страшни сътресения. Тези сътресения лишиха от живот милиони люде и което е много по-страшно  — от дух… Същината е друга: в безсилието да се създаде, се пристъпи към разрушение, за да се сътвори ново царство – на пигмеите, първенците, които би трябвало да ходят на кокили, за да приличат на великани! Духовната бедност никога не може да бъде идеал. Духът на отрицанието, не е дух на творчество! Миналото не бива да се отрече само заради това, че е минало. Между него и настоящето неизбежно съществува една жива връзка, която единствено е в състояние да даде основа за създаване на нещо ново.”

Първата изложбена зала е била посветена на италианското религиозно образно изкуство. Картините са били подредени хронологично, за да има зрителят представа и за историческото развитие на християнското изкуство. На първо място били изложени картините на Чимабуе и Джото. Изреждат се след това творби на велики имена — Филипино Липи, Фра Анжелико, Ботичели, Верокио, Перуджино, Кореджо, Веронезе, Тинторето, Тициан, на големите класици: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело и много други.

Втората зала била посветена предимно на испанските художници, на немските, на фламандските, на руските.

Копията били извънредно сполучливи, с предаване на най-малката особеност –напукаността на боите, патината и нанесените от времето, влагата и светлината повреди. Много от картините били в естествена големина на оригиналите. Било дадено почетно място и на гравюрите на Дюрер, Гюстав Доре, етюдите на Рафаел и др. Една зала била специално посветена на знаменитите скици на Ал. Иванов, които са безценно богатство. Изложбата била открита до 20 октомври 1940 год. и през това време посетителите мислили, че са в просторните галерии на Лувър, Брера, Векио, Официи, Пити, Ватикана, Мюнхенската пинакотека, Прадо и др.

Като втора инициатива „PRO-DEO” възнамерявали да демонстрират пред чуждия свят по същия начин и нашето родно българско християнско изкуство, а третата – да ни запознае с православната църковна музика.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.