Ангелина Василева: А и любовта

Беше горещ неделен следобед в средата на юни. В съответствие с предупредупреждението на синоптичката по телевизията предната вечер, температурата се готвеше да достигне рекордни стойности за последните 10 години. Въпреки близките  дървета, термометърът на балкона на А показваше 33 градуса, а този в стаята ù само 2 по-малко. Без никакъв полъх на ветрец, без облаче в небето.

А се размотаваше от часове сама в къщи по потниче и бикини с лаптопа си и чаша кафе, реейки се от от пост на пост и от сайт на сайт в социалните мрежи. Известно е, обаче, че понякога това безгрижно занимание може естествено да премине в безобидно мечтание и дори кратка просъница, в която на човек могат да се случат най-неочаквани неща.

В случая омаломощената от жегата и сърфирането в интернет А  сънуваше, че е спечелила конкурс за написване на любовно стихотворение до 110 знаци с интервалите. Това ставаше ясно от появилото се в електронната ù поща писмо, в което журито я канеше да присъства на тържественото връчване на наградата с дрескод блек тай криейтив и придружител.

А никога не беше ходила на събитие с въпросния дрескод, но знаеше, че може да се довери на компютъра си и Гугъл. От тях наскоро беше научила, че блек тай криейтив, или преведено от английски на български „строго официален стил с творчески решения“, изсква за дамите нестандартна официална къса или дълга рокля, обувки на висок ток, малка чанта клъч, стилизирана коса и грим, а за  мъжете смокинг, папийонка, джобна кърпичка, ръкавели, лачени или кожени обувки и официален часовник.

А нямаше тревоги за себе си, защото през последните години беше насъбрала цяла колекция от официални рокли от магазините секънд хенд, а велурената чантичка с щракалка, останала от баба ù, си беше истински  неподправен „винтидж клъч“. Проблемът идваше от  споменатия в писмото придружител и не на последно място от изискванията за неговото облекло.

Като всяка жена, А имаше най-добра приятелка, която винаги ù идваше на помощ в трудни моменти.  И ето че най-неочаквано Я, с която се познаваха от пети клас и не се бяха виждали от пет години, се настани на дивана в хола с непримиримия си оптимизъм:

— Спокойно, ей сега ще измислим нещо! – увери я тя. -  Около теб винаги е имало тълпи от мъже! Всички ти завиждахме още от гимназията.

— Да, ама сега няма никой - А сипа бейлис в чашите и разчупи блокче бял шоколад.

— Може да няма, но е имало, - заяви категорично Я. - Не се ли чуваш с някои от бившите си гаджета? Какво стана с онова момче, с което отпрашихте с мотор за морето след абитуриентския бал без разрешението на майка ти и баща ти? Те подлудяха, докато те намерят!

— Катастрофира с мотора следващото лято. Умряха и той, и момичето с него – подсмръкна А.

— Съжалявам. – Я ù подаде хартиена сърпичка и продължи по-нататък по списъка. – Ти нали имаше един приятел от университета, с него искахте да заминете за САЩ, заедно учехте английски, явихте се на SAT и дори кандидатствахте  за зелени карти...

— Той спечели зелена карта от лотарията и замина. Аз останах, писахме си известно време, но после малко по малко изхарчих парите за билета... Изобщо не се е връщал от тогава, знам от братовчедка му, тя ми е колежка. Станал е професор, живее със семейството си в Сиатъл...

— Добре де, ами първият ти мъж няма ли да те придружи в името на доброто старо време?- Я не се отказваше. – Той в България ли е?

— Да, къде другаде да бъде? Но и да иска, няма да може да дойде с мен. Жена му роди трето дете преди два месеца. Той си е взел отпуска да гледа по-големите. Обади ми се миналата седмица да му стана поръчителка за заем от банката, в името на доброто старо време...

— А режисьорът, заради когото се разведе, защото ти обещаваше роля в онзи филм? – Я имаше добра памет за всичко - Според мен, той е най-подходящ да те придружи - представителен мъж,  макар и на възраст вече, публична фигура...

— Той преследва младежката си мечта.  Винаги се е интересувал от будизма. Като се пенсионира, заедно с някакъв индийски гуру превърна бащината си къща на село в духовен ашрам. Отдал се е на йога и медитация и е сложил край на светския живот.

— Ами вторият ти мъж? С него бяхте сродни души, той обичаше поезия. Спомням си как рецитираше Робърт Бърнс... Сигурно ще се гордее с теб! – настояваше Я. - Ако още не си сложила посвещение на стихотворението, кажи му, че си го написала специално за него!

— Стихотворението наистина е за него, макар че не успях да му го покажа... Но дрескодът в поканата е блек тай криейтив, а той ходи само с дънки и маратонки. Никога няма да облече смокинг, да не говорим за папийонка и джобна кърпичка, това е против принципите му...

В този миг нещо изтрополи на терасата и изтръгна А от следобедния унес. Я, бейлисът и шоколадът изчезнаха. Една любопитна катерица беше съборила малката зелена лейка и вече гризеше на отсрещнното дърво орех, грабнат от кошницата на балкона. Пред А беше само лаптопът с набраното стихотворение:

На кого да разказвам сега
колко много
съм те обичала.
Щом ти не помниш това,
моята истина
не е нужна на никого.

— Какво пък, стихотворението съвсем не е лошо. Точно 108 знака. Ще го изпратя! - реши А. – Докато дойде време за награждаването, ще успея да измисля нещо за придружителя и дрескода. Ще се обадя на Я, тя винаги има свежи идеи.

 Илюстрация: © Георги Чепилев

Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.