Прилагането на позитивната психотерапия в българското образование – опит и перспективи

Капитан офицер от запаса на ВМС професор Доктор на психологическите науки инж. Илия Петров Пеев

Началото на 20 век се характеризира с триумфа на психоанализата, а краят на 20 век е белязан от триумфа на позитивната психотерапия. Това се дължи на две големи фундаментални психо-педагогически концепции: Първа парадигма: Зигмунд Фройд извежда идеята за мост между психотерапията и педагогиката, който помага за стимулиране на духовното освобождение и разширяването на личността на тези, които учат.

Втора парадигма: През 1969 г. Носрат Песешкиан извежда идеята за Позитум – единство, цялост и неразделност на личността. Тази концепция се приема добре в образованието и бързо завладява психолозите и педагозите. В края на 20 век и началото на 21 век може да се твърди, че това е доминираща идея, реализирана в днешните педагогически принципи и методи.

Българските медици, психолози и педагози изказват своята огромна благодарност и признателност към своите учители – немските психотерапевти Nossrat Peseschkian M.D., Ph.D., President, International Center for Positive Psychotherapy Inc ICPP – автор на позитивния метод и Arno Remmers M.D./GP /Психотерапевт, Учител по позитивна психотерапия, Представител на DGPP в България. Благодарение на тях от 1992 до 2000 г. позитивната психотерапия се утвърждава като една от най-популярните психологически школи в Република България.

Ние, българските психолози и педагози, имаме основание да смятаме, че между двете събития с решаваща роля за духовността може да се направи следната аналогия: а) През 855 г. Константин Кирил Философ и брат му Методий създават славянската азбука, която те започват да се разпространяват в Моравия през 863 г. и техните ученици се разпространяват в България; б) в края на 20 век (през 1969 г.) Д-р Носрат Песешкиан създава позитивната психотерапия. С помощта на неговите ученици и на първо място – активната помощ на неговия делегат за България – д-р Арно Ремерс, тя се разпространява в цяла България.

Разпространението на позитивната психотерапия е сравнимо по важност с апостолското дело на Кирил и Методий, които, главата на католическата църква – папата
• Йоан Павел II обявен през 1999 г. за покровители на съвременна Европа. 10 000 ученици са обучени за разпространение на славянската азбука. Привържениците на позитивната психотерапия в България, които са се обучавали по метода на позитивната психология в продължение на 8 години, също са до 10 000. Разпространението на славянската азбука е принос в развитието на славянската и европейската средновековна цивилизация. .Разпространението на позитивната психотерапия е принос в развитието на съвременната европейска цивилизация от новото хилядолетие.

В условията на България позитивната психотерапия много бързо намери приложение в педагогиката. Това се илюстрира в областта на академичната педагогика, както и в областта на педагогиката за родители (семейно образование). Причините за това са няколко:

а. Въвеждането на позитивната психотерапия съвпадна по време с тежката икономическа, социална и духовна криза в България. Българският гражданин е видял в позитивния подход възможност за благоприятно справяне с тежките проблеми. Благодарение на позитивния метод хората възприемат кризата като шанс за оцеляване и търсят по-добри начини за спасение и реализация.

б. Народопсихологията на българина се характеризира със силна обвързаност със семейството и привързаност към дома. Това съвпада с ценностите на бахайската религия, немското семейство и източната семейна традиция, които са в основата на позитивния подход.

в. Голяма част от първите ентусиасти, усвоили позитивния психотерапевтичен подход са училищни психолози и педагози, както и университетски преподаватели.

г. В манталитета на българина е утвърден дълбок прагматизъм. Има способността да извежда положителен смисъл и съдържание на негативните събития. Като илюстрация можем да използваме надживели векове български поговорки: „Всеки облак има сребро“, „Нощта носи съвет“, „И нашият ден ще дойде“. ”, „По-добре да работиш безцелно, отколкото да не правиш нищо”.

С какво позитивната психотерапия привлича училището и съответно колежа или университета и какво дава на образованието като цяло? Отговорите на тези въпроси можем да намерим в самата същност на позитивния психотерапевтичен метод:

Първо: позитивният метод се основава на интеграцията на личността и на връзката между душата и тялото на човека. Подобна психосоматична интеграция са усетили още древните гърци и римляни – оттогава датира мотото: „Здрав дух в здраво тяло!“ Учените успяха да докажат психосоматичната връзка чак през 20 век. Папа Йоан Павел II също разчита на такова психосоматично единство на хората в книгата си „Личност и действие” (Войтила, К 1994, стр. 324-328).

Второ: позитивната психотерапия се основава на фундаментални философски концепции. Френският философ Огюст Конт (19.10.1798-05.09.1857), основател на школата на позитивизма, създава своите известни „Договори за положителния дух“ и предлага позитивната религия на човечеството. Огюст Конт открива закона за трите фази на историческото развитие. В съответствие с този закон всички наши мисли преминават през три състояния: теологично, метафизично и положително. Положителното състояние се основава на точната оценка на заобикалящата действителност. В положителното състояние се крие крайното условие за работата на човешкия ум (Конт, A 2000, стр. 6).

Трето: Установено е, че позитивната психотерапия анализира двете основни способности, заложени във всеки човек, дадени му от природата: способност за познание и способност за любов. Те символизират ума и емоциите, проявени асиметрично в мозъчните полукълба:

ЛЯВО ПОЛУКЪБЛО
ДЯСНО ПОЛУКЪБЛО
Способност за познание
Способност за любов
Интелигентност – рационална, интелектуална, логична
страна на психологическата дейност
Емоции – чувства, въображение, интуиция,
умствената страна на психологическата дейност
Обучение (дидактика)
Възпитание
П Е Д А Г О Г ИЯ
{Семейна педагогика, Предучилищна педагогика, Училищна педагогика (на
основно, средно училище и колеж/университет), Социална педагогика, Военна педагогика, Андрагогика (педагогика за възрастни), Педагогическа психология, Дефектология, Сурдопедагогика (педагогика за глухи), Тифлопедагогика (педагогика за слепи), Олигофренопедагогика (педагогика за изостанали) хора), логопедия (педагогика за дефекти в речта)

Педагогиката с нейните две основни направления – дидактика и теория на възпитанието разкрива благоприятни възможности за цялостно развитие на личността чрез развитие на способностите. Основните способности за любов и познание се проявяват по различен начин в двете полукълба, осъществявайки силен синтез. Педагогиката помага за разкриване, формиране и развитие на способностите на личността чрез синтез, асиметрия и хармония. Чрез обучението (дидактиката) се развиват способностите за познание! Чрез възпитанието се развиват способностите за любов! На схемата по-горе може ясно да се разграничи възможността за превенция, която се съдържа в профилактичната и коригираща функция на училищната и семейна педагогика.

Четвърто: Позитивният подход има универсален характер, което го прави лесно приложим в българските условия. Универсалността на позитивния психотерапевтичен метод се състои в неговия транскултурен и интердисциплинарен подход, в ефективността на системата за психопедагогическа помощ и самопомощ.

В условията на социално-икономическа и духовна криза на българското общество източните поговорки и приказките от други народи, използвани в позитивната психотерапия, предлагат възможност за разширяване на възгледите на хората и разкриване на повече стратегии за справяне с кризата. Това устройва младите хора в образователната сфера.

Пето: Положителната психотерапия използва индивидуалните и груповите методи на въздействие. Разкрива възможност за изграждане на психокорекционни групи. Чрез груповата работа и груповата динамика позитивната психотерапия дава възможност за значително разширяване на полето на дейност в българското училище: освен чисто възпитателните цели, могат да се реализират и значителни по обем възпитателни цели. Това може да стане с помощта на така наречените групи за развитие на личността, които са в пълна хармония със съвременната психология и психотерапия. В тези групи се създава психически комфорт за всеки един от участниците и работните задачи се изпълняват по-ефективно.

Целта на участието в групи за развитие на личността е, според Карл Рудестам, изживяване на радост и самоудовлетворение. Групите за развитие на личността предлагат възможност за разширяване на личността, като подпомагат самообучението и самопознанието (интроспекция); освобождаване от сериозни емоционални проблеми – тревожност, депресия, ниско самочувствие, комплекси; осъществяване на психопрофилактика, психохигиена и психокорекция; постигането на конкретни промени в поведението и самочувствието.

Шесто: Позитивната психотерапия със своя изпълнен с материя модел, прилаган в обучението, мобилизира учените и им дава възможност да видят перспективата. Въоръжава младите хора с повече способности за справяне с конфликтите, като им разкрива четирите полета за тяхното разрешаване.

Това може да се усети изключително силно в учениците. Въвеждането на позитивната психотерапия като училищна дисциплина спомага за разкриването на повече перспективи,
намиране на повече силни страни в себе си. Усвоявайки една положителна стратегия, студентите завършват успешно обучението си и след това продължават обучението си по програми за магистърска и докторска степен или избират втора област на специализация.

Седмо: Петстепенната терапия в обучението се разкрива най-вече като петстепенна самокорекция (помощ за себе си) и това привлича младите хора, поради което учениците се включват с интерес в заниманията.

Ето някои конкретни примери за предимствата на позитивния метод в педагогиката:

Първи пример: Прилагам позитивния метод със студенти от факултет „Социални дейности” към Свободен университет „Черноризец Храбър” във Варна още от първата степен на обучението им по обща психология. С кадетите от ВМУ „Никола Йонков Вапцаров” използвах позитивния метод в обучението им по Военна психология и Военна педагогика. Използвал съм този метод при обучението на офицери от Военноморските сили.

В началото на часовете с учениците правя проучване на основните причини, които нарушават комуникацията в групите. Студентите, кадетите и офицерите определят причините за лошата комуникация по следния начин: смущение по природа и чувство на срамежливост; ниско самочувствие; несигурност поради липса на информация; страх от грешки; некомпетентност и некоректност; смущение от непознати хора; недостатъчно разбиране; трудност на учебния материал; липса на изградени дискусионни навици; непознат слух и страх от реакцията на другите. Тези страхове сковават учениците! В резултат на положителния подход бариерите на страха от общуването бързо се стопяват и активността в общуването се повишава значително след първите уроци. Положителният подход помага да се получи повече информация, разбиране и почтеност в обхвата на четириизмерния модел: АЗ, ТИ, НИЕ, АРХЕ-НИЕ (ПРОТО-НИЕ, ПРЕД-НИЕ, ВЕЛИКО-НИЕ). За натрупване на така наречения опитен фон използвам поговорки, стимулирам групите за споделяне на собствен опит, анализирам различни случаи заедно с групите.

Втори пример: От четири години в моята програма в Свободния университет „Чернорисец Храбър” във Варна е въведен основен курс от 30 урока по Позитивна психотерапия, който определено предизвика интерес. Резултатите трябва да се видят и се измерват в следните полета:

а. Студентите са станали основни читатели и ползватели на литературата на Асоциацията за позитивна психотерапия в България (АПБ);

б. Част от студентите са се записали в курсове, организирани от APPB и са завършили серия от модули от Програмата за позитивна психотерапия;

в. Студентите, които се интересуват най-много от областта на позитивната психотерапия, вече са положили предварителен устен изпит за международен сертификат по позитивна психотерапия и са успели да получат дипломи с успешно представяне на своите случаи;

г) Повишаване на мотивацията, подобряване на добродетелите и професионализма.
Позитивната психотерапия въздейства върху студентите, кадетите и офицерите във всяка от петте области на петстепенния модел. Те се научават да ги използват като самопомощ – както използват петте пръста на собствената си ръка.

Първо ниво: Наблюдение и дистанциране:
Този етап помага на учениците да видят обективно реалността в своята микросоциална и макросоциална среда. Положителният подход води студентите и кадетите чрез своите алтернативни концепции до нови първоначални ситуации, които могат да променят начина на живот.

Второ ниво: Инвентар:
На това ниво се постигат способностите за разбиране на въздействието, което конфликтите причиняват върху общото физиологично и психологическо състояние, партньорството, семейството, обществото.
Използвам подход, който е труден за овладяване, но освобождава учениците в тяхната визия. Предлагам на учениците да направят своите твърдения за себе си и за другите на три етапа, като отговорят на три въпроса: Какво мисля? Какво чувствам? Какво усещам през тялото си?

Този подход дава положителни резултати в много смисъл: учи студентите, кадетите и офицерите да правят връзка между мислите, чувствата и тялото; помага им да разберат психосоматичните проблеми; спомага за по-задълбочено наблюдение и самонаблюдение, което води до по-добро разбиране на другите и до по-добро себеразбиране.

Трето ниво: Ситуационно насърчаване:
Това ниво създава основата за доверие, тъй като учениците владеят изкуството да откриват и затвърждават положителните качества на своите партньори и своите собствени. Давам на учениците различни задачи, свързани с позитивното представяне на себе си (утвърждаване) и позитивното представяне на другите. От трето ниво започва внезапната промяна в положителното разбиране за себе си и човека. Учениците извличат положително съдържание от заобикалящите ни ситуации, нагледно се убеждават, че освен отрицателни черти във всеки човек има и комплекс от положителни черти на личността, които трябва да бъдат открити, стимулирани и развити. Това всъщност е съдържанието на Позитума!

Четвърто ниво: Вербализация:
Това ниво помага да се разбере природата на конфликтите. След като са преминали предходните стъпки – наблюдение, дистанциране и ситуативно насърчаване, учениците са готови да обсъждат истинската същност на конфликтите и да откриват ефективни средства за разрешаването им.
В процеса на работа в четвърто ниво учениците усвояват знанията си и формират навици за работа в група. Придобиват способности за вербализиране на проблеми, за обсъждане на желания, за откриване на тайните на това, което доскоро е било възприемано несъзнателно.

Основен акцент в работата на това ниво поставям върху способността да разбирам важността и значението на това, което се е проявило като проблем, болест, конфликт, провал, симптом.

Благоприятно влияние за преодоляване на бариерите по време на етапа на вербализация прави внушението за силата на следното правило: ненужната и фалшива предпазливост ще навреди на вашия партньор повече в точния момент, честен разговор!

Пето ниво: Разширяване на целите, разширение:
Това ниво помага в най-голяма степен за развитието на скритите и все още непроявени способности на учениците. Те се учат да използват своите неразвити и все още непроявени качества на личността.
Позитивната психотерапия е ненадминато средство за преодоляване на академичните препятствия, които вече изложих в докладите си на Първата национална конференция по позитивна психотерапия, проведена на 2 и 3 февруари 1996 г. във Варна (кн. 3/1996 г. на сп. Позитум и в сп. “Педагогика” – книга 11/1996, стр. 69-76).
През 1999 г. във Варна се поставя началото на нов положителен опит в позитивната психотерапия. По разработената от мен програма е организиран курс в 2 модула, всеки от които се състои от 30 урока, в които участват учители, педагогически съветници и директори. Обучението продължава и през 2000 г. с други групи.

Програмата е разработена на базата на моя доклад и развити идеи на Втората национална конференция по позитивна психотерапия, проведена на 2-3 февруари 1998 г. във Варна. При формирането на образователната програма са включени и предложенията на училищните психолози Марина Габровска от Варна и Мария Няголова от Добрич. Инспекторатът по образованието във Варна е взел решение за провеждане на обучението, отразено в Писмо № 1031/15.12.1998г. Г-жа Лена Николова – началник на инспектората по образованието и г-жа Венцеслава Генова – експерт по организацията на средното образование оцениха благоприятните перспективи за въвеждането на позитивния метод в българските училища. Осигуриха много добри условия за провеждане на обучението в „Дом на учителя“. Дирекция „Образование и младежки дейности” към Община Варна приветства предложената програма с писмо № Ï Ñ 2600 (12) от 02.03.1999 г.

В края на всеки курс провеждам социологическо проучване сред участниците, които приятелски и коректно споделят своите послания. Те се състоят от резултатите от проведения курс, които участниците в обученията определят по следния начин:
1. Основни мотиви и очаквания от курса: подобряване на самопознанието; усвояване на начини за самопомощ и модели на поведение за ефективна комуникация в училищната и семейната сфера; овладяване на средства и стратегии за справяне в конфликтни ситуации; установяване на нови контакти.

1. Удовлетворението на очакванията и потребностите на участниците в обучението е пълно – 100%!
   3. По време на курса участниците откриват следните новости за себе си в областта на себепознанието: способността да говорят открито за чувствата си пред група; емпатия; разкриване на техните лични проблеми и начините за тяхното разрешаване; успокояване и самочувствие; увереност за справяне сами с проблемите; възможност за обяснение на отделните действия; разкриване на стремежа към съзнателно бягство от проблемите в миналото, вместо търсене на начини за разрешаването им; точна оценка на силните и слабите страни, потребностите; способност за освобождаване на напрежението.
   4. Курсът помага за разширяване и развитие на личността.
   5. Участниците разширяват знанията си за другите.
   6. Усвояват се нови подходи на позитивната психотерапия в отношенията с другите и се подобрява партньорството.
   7. Усвояват се нови стратегии за справяне. Те се прилагат в личния им живот
   както и в работата им в училище.

Участниците в обучението са на едно мнение, че придобитите умения за работа в група, за справяне с конфликти, за позитивна комуникация дават много добри резултати в работата им в училище като учители, възпитатели, директори, педагогически съветници.
Учителите предлагат въвеждането на програмата за позитивна психотерапия в обучението – Приложение № 1.

ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
1. Необходимо е много търпение за преодоляване на пречките при признаването на позитивната психотерапия в образователната система и възпитанието. Препоръчително е да се посочи позицията на Ханс Айзенк: „Терапията на поведението дава голям принос поне за един аспект на социалното поведение, по-специално за контрола на неврозите и методът за модификация на поведението може да има сходни въздействие върху асоциалната активност, в училище или в престъпността и т.н. Освен това, има много други начини, по които психологията може да помогне на човека, но тя е нарушена от различни институции – психиатри, адвокати, учители, политици, които се чувстват обидени поради въвеждането на истинска емпирична, експериментална яснота в областите, в които са се смятали за експерти” (Печяк V, 1987, стр. 27)
Психотерапията, респективно позитивната психотерапия, трябва да бъде в единните държавни изисквания, да бъде включена в регистрите и класификаторите на професиите и специалностите, включително и на научните предмети в Република България!
Позовавайки се на китайската поговорка „Дори и най-дългият път започва с първата стъпка“, имаме повод за оптимизъм, защото първата стъпка тук вече е направена.
2. Въз основа на натрупания опит трябва да се усъвършенства системата за въвеждане на позитивната психотерапия в българското училище, като се включат студенти, студенти, учители от всички степени на обучение.

1. Трябва да се придобие чуждестранен опит за въвеждане на позитивната психотерапия в обучението и да се адаптира към условията в България.
   1. Да се ​​популяризира опитът в обучението на учители по позитивната психотерапия и да се издаде дидактически пособие в помощ на училищните педагози.
   2. Предлагаме на Министерството на образованието и науката Програмата за въвеждане на позитивната психотерапия в стратегиите на българското образование.
      Вместо заключение ви изпращам три послания на мои студенти към Втория световен конгрес по позитивна психотерапия: Ако няма светла страна – излъскайте тъмната! Позитивната психотерапия е пътят, по който откриваме себе си и чрез себе си – света! Нека се научим да се обичаме!

ПРОГРАМА
За въвеждане на позитивната психотерапия в стратегиите на българското образование

Основни теми – първи модул:
Тема 1: Адаптиране към групата. Правила за обучение и методи на обучение 4ч. Тема 2: Позитивната психотерапия в стратегията на българското образование 4ч. Тема 3: Позитивният подход в общуването в училище 4ч.
Тема 4: Конфликтите в българското училище. Четирите полета за разрешаване на конфликта в позитивната психотерапия – четирите качества на живота 6 ч.
Тема 5: Личността на учителя и ученика. Разграничаване на действителните способности. Профилно запитване в позитивната психотерапия – работа с въпросник WIPPF 2.0 6 ч.
Тема 6: Положителната психотерапия за когнитивните способности и способностите за любов – способности за разкриване, формиране и развитие у учениците 6ч.

Основни теми – втори модул:
Тема 7: Материчният модел в позитивната психотерапия и перспективите за развитие на личността 4ч.
Тема 8: Пет етапа в позитивната психотерапия като петстепенна самокорекция (помощ за себе си) 8 ч.
Тема 9: Позитивният подход като метод за промяна на поведението. Умения за позитивния подход за профилактика на неврозите, асоциалното и агресивното поведение в българското училище 12 ч.
Тема 10: Ролята на училището за откриване на смисъла. Търсене на смисъла и новите перспективи в позитивната психотерапия 6ч.

ЛИТЕРАТУРА:
1. Бижков, Г (1994). Реформаторска педагогика. “Просвета”. София.
2. Vojtila, K (1994). Папа Йоан Павел II. Личност и акт. “Нов ден”. София.

1. Copmte, A (2000). Трактат за позитивния дух. “COHM”.София.
   1. Пеев, I (1999b). Опит в активирането на участници в учебни и психотерапевтични групи. “Педагогика”. Том 8-9, стр.40-53. София.
   2. Пеев, I (1999a). Позитивната психотерапия в стратегията на българското образование. “Педагогика”. Том 6, стр.23-36. София.
   3. Песешкиан, Н (1994). Метод на позитивната психотерапия. Том 1. “Цветен печат”. Варна.
   4. Песешкиан, Н (1993). Позитивна семейна психотерапия. „Цветен печат“. Варна.
   5. Песешкиан, N (1998). Позитивна ежедневна психотерапия. “Славена”. Варна.
   6. Песешкиан, Н (1996). 33 плюс една форми на партньорство. „Цветен печат“. Варна.
   7. Песешкиан, Н (1994). Търговецът и папагалът. „Цветен печат“. Варна.
   8. Печяк, В (1987). Известни психолози за психологията. “Наука и изкуство”. София.
   9. Пирьов, Г (1991). Психологията е млада наука. “Наука и изкуство”. София.
   10. Руска педагогическа енциклопедия (1993). Том 1. NI “Голяма руска енциклопедия”. Москва.
   11. Руска педагогическа енциклопедия (1999). Том 2. NI “Голяма руска енциклопедия”. Москва.
   12. Фройд, S (1992). Автобиография. “Наука и изкуство”. София.
   13. Фройд, S (1997). Съветва лекаря. Психоаналитични ситуации. „Евразия“. София.
   14. Цветанова-Чукурова, L (1994). Нетрадиционни педагогически подходи. “MP-SD”. София.

Кореспонденция:

Професор д.пс.н. Илия Петров Пеев
E-mail: ippeev@abv.bg
Mob.: +359 898 359 647
Home: +359 52 757 472

• Професор д.пс.н. Илия Пеев в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.