Красимир Линков: Енчо Пиронков. Пластики от дърво

Има ли табу върху темата за голото женско тяло? Очевидно за изкуството и за цялата негова история – не. Виждаме го (голото женско тяло) в праисторията, в наследството от древните цивилизации, от Ренесанса до днес. Венери и не само. Употребата на този образ е дълбоко лична и всеобхватно масова.

В случая с дървените пластики на Енчо Пиронков е дълбоко лична, интимна и въпреки че сме допуснати до тях, е замъглена за нас чрез анонимността на техния адрес.     

Последното нещо е тяхната конкретност. Никога не е същото, което е предписано на тези образи. Те са малките-големи бягства, творчески отдушник за артиста. Най-дълбоки чувства, споделени чрез длетото на материал, който има своя мълчалива душа и търпимост да слуша. 

За изкуството би било фатална грешка, да „разпознаваме“ нещата пред нас ползвайки паметта си, дори когато разликата във времето е от вчера, а опита в темата е „вечен“. Неуловимостта на това, което наричаме духовно послание, е в това, че то се случва и без специална цел.

И така, какво е духовното послание на Енчо Пиронков? Тези пластични форми надграждат или съпътстват, обогатяват или отклоняват, канят на плътско пиршество или са част от лична конспирация срещу обществото? Свидетели сме на драма или на екстаз, или на духовен катарзис, приел такава форма?

И понеже мисленето е интерпретиране, а виждането е състояние, нека се откажем от първото и само да гледаме. Тези женски тела стоят, седят, лежат, висят, но основно внушават елгрековска извисеност. Няма гравитация, която да ги направи земни, но няма и изящен жест, който да ги направи божествени. Те са преди всичко първични, моделирани първо от природата чрез материала, от който са направени, а след това и от автора.

Потърсих и намерих подобни фигури в живописта на Енчо Пиронков, но не се изкушавам да твърдя, че художникът продължава темата с друг материал. Потребността на Едгар Дега да развие любимите си образи чрез друга пластична техника има своите обяснения. Такива има вероятно и Енчо Пиронков, но за да изживея срещата с това първично усещане за жена, за тяло, не ми влияе познаването на неговата живопис.

Пласирането в пространството е особеност на тази скулптура. Готически издължените, аскетични фигури с лекота и магически се превъплъщават в символи на плодородието, за да преминат към бурен порив на вакханка, отдадена на танц без хореография.

Тези тела флиртуват с автора си, въпреки че той вероятно си е въобразявал обратното. В подходяща среда, при подходяща осветеност и с малко въображение те ще оживеят. Ще извършат ритуали, за които са призвани, ще разместят това-онова от нашата подреденост и отново ще застинат в очакване на посетител. Тяхната грубо издялана повърхност не чака ласка, настръхналата с пирони плът държи на разстояние, а зареденият с енергия жест въвлича в авантюра.

Красимир Линков в Диаскоп

Енчо Пиронков.Пластики от дърво

Информация: Мариана Китипова, Връзки с обществеността, ГХГ - Пловдив

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.