Стихотворенията на Тед Хюз за вятъра, животните и други неща, които променят тялото и духа ни

от Елън Врана

„Поезията не произлиза от мисли или случайни хрумвания. Тя е изтъкана от преживявания, които променят тялото и духа ни, било то за момента или завинаги.“ Тед Хюз

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

„Поезията не произлиза от мисли или случайни хрумвания“, поучава ни страхотният поет Тед Хюз в наръчника си по писане Как се прави поезия: ръководство за писатели и учители. „Тя е изтъкана от преживявания, които променят тялото и духа ни.“ Ще бъдем развълнувани, засегнати и в нас ще се всели нещо, преди стихотворението да е пуснало корен, дори преди семенцето да се затопли и разтвори. Кийтс веднъж казва, че поезията се издига като дърво, раждащо листа от кирпича. Като издишване на духа към света и един към друг.

Тед Хюз (17.10.1930 – 28.10.1998) се ражда и израства в Йоркшър, Англия – място, изпълнено с брутална и сюблимна атмосфера, която населява и творчеството му. Никога няма да забравя как четях тези редове от първата му стихосбирка, публикувана през 1957 г.:

Давя се в пулсиращата орна земя,
Влача крак след крак от поглъщането на устата на земята.

От "Ястреб в дъжда"

Има нещо изначално да влачиш крака в глинестата кал, откъдето сме се пръкнали, не в приключение, а в повторяемостта на ежедневието. Може да е просто като да отидеш от една ферма до съседната. Как такива преживявания изграждат същността на писателя?

Докато живее в ниските планини Пенини на Западен Йоркшър, Хюз си спомня бурните ветрове, които разтърсват къщата и слягат тревата в полята: “Едно особено ярко воднисто зелено и каменните стени на загражденията, които покриват хълмовете като огромна мрежа, хвърлена върху китове, черни като въглен.“

Йоркшър. Снимка: Елън Врана

≈Поезията не произлиза от мисли или случайни хрумвания. Тя е изтъкана от преживявания, които променят тялото и духа ни, било то за момента или завинаги. Има много такива различни преживявания и няма как да се постави ограничителна линия за това къде е лимитът.≈

Но не е необходимо преживяванията да са нереални или разтърсващи. Просто трябва да са нещо, което преживяваме и чувстваме, и може да пожелаем да предадем отвъд непосредствените думи.