Доростолски Митрополит Иларион (12 януари 1913-28 октомври 2009): „Благословени пътища”

Град Псков

Една привечер посетихме гр. Псков по път, отрупан със сняг. Отправихме се право към митрополитския дом. Владиката архиепископ Йоан, когото познавах при посещението му във Велико Търново, придружавайки митрополит Григорий, ни посрещна вън от дома. Влязохме по килимена пътека, постлана от улицата върху снега. Посрещнаха братски. Владиката ми подари нагръден кръст с бели камъни. Настаниха ни в първокласен хотел, в съслужение посетихме много храмове. Направи ми впечатление, че в централния храм край стените бяха наредени почти открити надгробните плочи на преждебившите там владици.

Запитах: защо тоя град – градът на княгиня Олга, се нарича „Псков”. Не можаха да ми кажат. Аз обаче не се поколебах да им обясня, че думата Псков е съкращение на Плиска-Преслав. Но те с приветлива усмивка заявиха: „Не я даваме Олга. Тя си е наша.” Стана ми приятно, че обичат българската княгиня и разговорът по тоя исторически спор приключи.

Град Киев

В Киев бях три-четири дни. Видях знаменитата църква „Св. София”, ред забележителности и метрото посетих под Днепър. Да ни развежда из града бе възложено на един млад свещеник. Митрополитът отсъстваше. Смутих се, когато дойдоха хора да потърсят свещеника за опело на един покойник. Ала той поради заетост с нас отказа. Замолих го да си изпълни служебните задължения, защото бе ми съвестно заради нас да откаже. Той ме успокои, че сетне ще стори това. И след  ден-два ми се похвали, че ведно с исканото пред нас опело общо е извършил още няколко опела в храма. Опечалените с хляба и житото донесли в храма по обичая и кутия с пръст от гроба, на която при опелото пламтяла запалена свещ, и опечалените останали много доволни. Това не било за пръв път. Тъй като Киев е голям град, а не всички църкви в него са действащи, трудно се обслужвали религиозните нужди на хора и от околността.

Вместо него, игуменията приветливо отговори: „Днес за нас е Пасха”  — с други думи, нашето посещение им донесло Великденска радост. И ми подари едно метално кандило. Затрогнат бях от голямото внимание, каквото, мислех си, съвсем не заслужавам. Както навсякъде и тук трябваше да поблагодаря за приема с подходящи слова на не много добър руски — нали сме славяни, разбираха това, що говорех, и бяха все доволни. Впрочем там имаше две монахини, които казаха, че знаели български език, а всъщност бяха българки, знаещи родния си майчин език.

Това, което най-наложително трябва да кажа, е, че посетих хълма над града, от който св. ап. Андрей Първозвани, след като преминал по нашия Черноморски бряг и Добруджа, на кораб по Днепър отишъл до Киевските възвишения и предсказал, че градът ще стане духовен център: „Над тия възвишения, казал той, след време ще се издигнат много храмове, над които като гора ще се извисят блестящи кръстове, изразяващи вярата в Господа Иисуса Христа!”

Изкачих се на тоя хълм по 60-70 стъпала. Влязох в храма и пред очите ми от олтара блесна чудна изография. Изобразен беше момент, в който апостолът, протегнал ръка към хълмовете, произнася пророческите си слова. Картината пред погледа ми беше тъй жива, сякаш още отекваше гласът на апостола. На сърцето ми стана мило, чувствах, че живея в ония блажени първи времена на християнството. Народът масово се кръщавал на групи във водите на Днепър през 896 г. и се прославил с голямата си ревност по православното изповедание вярата Христова, както се представя и сега.

Из книгата на Доростолски митрополит Иларион: „Благословени пътища”, издателство „ПИК”, Велико Търново 2012. Редактор доц. Д-р Ивона В. Карачорова

Доростолски Митрополит Иларион в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.