СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: Празникът на светлината и мистичната живопис на Ел Греко

01.01.2023
Снимка 1

Първоначално испанската живопис е била под византийско, а после под арабско и холандско влияние. Но за испанска живопис в същинския смисъл на думата може да се говори едва след 15 век, когато италианското влияние започва да измества холандското. Натуралистичната живопис в Испания се развила под влиянието на Тинторето и Караваджо. За посредник между Италия и Испания послужил един от най-великите испански художници – „чужденецът”, т.е. Ел Греко. Испанците прекръстили известния художник, роден на остров Крит, защото не могли да сричат гръцкото му име. Когато отишъл във Венеция, за да се учи при Тициан, той бил вече обикнал зеленикавите багри на византийската живопис, с които се изписвали светците. В Рим видял Микеланджеловите стенописи, но най-силно му повлиял Тинторето със своите издължени измъчени тела и противопоставянето на земно багрените сенки и бледи светлини. Ел Греко се занимавал с живопис, архитектура, скулптура и писателство. Умрял в дълбока старост в Толедо през 1614 г. като един от най-богатите и многоуважавани художници за времето си. Бил възприеман от своите съвременници като рядък благородник и затова не бил изпускан от погледите им. Чувството му на гранд сеньор го е подтиквало да върши всичко с жест. Например той е бил фоли дьо грандьор – хвърлял шепи дукати на просяците от своята карета. Фигурите в неговите картини са под византийско влияние, макар византийската империя да е била разрушена сто години преди появата на Ел Греко. Родният му град Кандия е бил венецианска колония, но древните византийски традиции продължили още няколко века. Позите и движенията на фигурите, както и композициите, са като на Тинторето, но самите фигури, с удълженията на телата и намаляването на главите, са византийски. Слух нашепва, че е страдал от някаква болест, която не позволявала да работи по правилен начин. Но неговите чудновати фигури имат триъгълни форми и носят белезите на Изтока. И тези  нереални образи са доказателство за значението на расовия дух. На картините му се виждат Дон Кихотовски глави, обгорели скалисти бърда от Толедо и небеса с тежки буреносни облаци. Живописта на Ел Греко е мистична, като композицията е разделена като при цветните стъкла, но с гипсова светлина.

Откриването на Америка силно развълнувало Европа. Всички класи били засегнати и народонаселението изведнъж било обхванато от страст към злато и търсене на приключения. Внезапният приток на злато към Испания напълно разстроил стопанския строй на средните векове. Ужасна стопанска криза обхванала тогавашна цивилизована Европа. Около 1520 г. навсякъде цените се покачвали страхотно към небесата, а покупателната мощ и надниците били крайно ниски. Тъй като земеделието пострадало най-тежко, недоволството на изгладнелите и отчаяни селяни предизвикали анархия и гражданска война. В резултат се ширили се опашки за хляб и продукти. Ето защо слабостта и увлечението към картините на Ел Греко са резултат от изтънчен вкус, тъй като неговият колорит е различен от този на другите испански художници. Като гледаме испанските картини, ни поразява черната тъма, която ни се струва, че пълзи като тъмна мъгла. И на религиозните картини преобладават изображенията с мъчения на светци. На испанските художници боите потъмнели на палитрите и ръцете им не посягали към светлите цветове. Окото на художника не искал веселите и радостни багри, така както тежко угриженият човек не иска да слуша весели звуци. Това море от черни бои, което залива картините на испанските художници, рядко се сменя с небесната светлина при сцените с виденията на светците. Черните бои на испанските художници са траур за задушения народен гений. Макар Испания да е страната на слънцето, на слънчевата любов и песни, благодарение на страшния натиск на „испанския ботуш” страната изгубила творческите си сили. Изсъхнала като огоряло дърво, а народният дух бил обърнат на въглен. Не героят Херкулес задушил многоглавата хидра, а властта, органите на държавата, борейки се срещу своя народ — чрез бездушно притеснение и ледена жестокост увредили, смачкали красотата на живота. Държавата, в състава на която влизали земите от сегашна Германия, части от Франция, Австрия, Белгия, Холандия, самата Испания и току-що откритата Америка с нейните богатства, за сто-двеста години загинала. А към 15 век във владенията на испанския крал слънцето не залязвало, защото бил повелител на половината свят.

И тогава се явил героят на Испания, художествения образ на Дон Кихот. На излишния, подиграван и никому непотребен човек, но защитник на обидените. Този идеалист, мечтател и фантазьор е готов да се хвърли върху всички образи на злото и насилието. Родилата се човешка трагедия в Испанското изкуство е с голяма роля в съдбите на човешката култура. Испания се превърнала в страна на резките цветове, на резките различия и противоречия. Художниците на Испания не намерили тайната на хармонията на живота, но мъчително чувствали неговите противоречия. Дори и Пикасо се защитава: „ами какво като си противореча, значи съм толкоз голям, че събирам в себе си противоречиата”. Третият полуостров на южна Европа – Пиринейският, до 16 век в културно отношение не се проявява с нищо. Не е можел да се самоопредели, защото бил глуха европейска провинция. От отвъдната страна започва океанът, според онова време там е краят на света. Населението на полуострова рязко се меняло, което било още една пречка за издигането на културата. Първоначално тук живеели келти и ибери. От близкия до страната бряг на Африка пристигали заселници картагенци – потомци на финикийците. За да развият търговията, римляните дали привилегии на евреите. Още и ордите на варварите се спирали в Испания, и маврите, които покорили за стотина години християнството. Не може да не се забележи, че всички древни ибери, келти, тунийци, римляни, готи и вандали са народности от различен дух и нееднаква кръв. Подобно като в един голям котел са се варили в Испания и от него излезли испанците – народ с рядко изострени чувства и страсти. Освен това вековната борба ги направила фанатици в религията и нетърпими към чужда вяра. В родината на инквизицията и на боя с бикове дори виното е тръпчиво, гъсто и силно. Испания погубила две цивилизации: източната и западната, и сама себе си погубила. Втората половина на 15 век открила за западна Европа два свята — новия и стария; първия — от пътешествието на Христофор Колумб, втория – от превземането на Константинопол. По време на турската война във Венеция (през 1503г.) за първи път се появява вестникът. Печата, прякото съобщение между правителството и народа, вече се извършвало без посредничество. Техничните открития докоснали за голяма промяна не само духовната, но и светската власт. След откриването на Америка цели племена и народи загинали безвъзвратно. Един епископ записва в хрониките си, че по негово време били убити повече от петнадесет милиона човека. Социалното положение на Америка по време на нейното откриване показва, че еднакви идеи и еднакви нрави се появяват едновременно в развитието на цивилизациите при различните страни. Този факт доказва, че те малко зависят от случая и че тясно са свързани с организациите и потребностите на човека. От важните идеи и големи учреждения до дребните подробности на домашния бит, при паралела между американските туземци и европейци, трудно е да приемем, че между цивилизациите не е имало никакви съобщения. Но едновременно с това всяка от тях следва уединен и самостоятелен път на развитие. В човешките улеи пчелите от Европа, Азия и Америка се управляват еднакво и инстинктивно строели своите стотици еднакви образи. Законите в Мексико били  изложени писмено, макар мексиканската писменост да е система от иероглифи. Но тя била толкова добра, че испанците назначили учени, за да се запазят знанията на тази система. Правителството разпространявало наредбите си чрез тази писменост и добре организирани пощенски куриери. От тази писменост се разбира, че търговията не се извършвала в магазини, а по пазари и панаири в пети ден от седмицата. Водило се много по-сложно от двойното счетоводство, а вместо пари се употребявали златен пясък, късчета олово или торбички с какао.

Що се касае до народа на Мексико, никъде из целия свят не е имало такава система за контрол. Народът бил разделен на групи от 10, 50, 100, 1000 и 10 000 човека. Над последната група стоял потомък на инките. Водачът инка бил представител не само на светската, но и на духовната власт. Инка бил висш първосвещеник, произхождащ от „слънцето”, който ковял закони, налагал данъци, набирал армия, назначавал и уволнявал по свое желание. Тази система разваляла строгата централизация, защото инка решавал всички народни дела, а това е абсолютизъм. Самата страна се разделяла на три части: едната принадлежаща на слънцето, друга на водача инка, трета — на народа. За роби се узаконявали само военопленници, длъжници и престъпници. Но никой не се раждал роб в Мексико, не се допускало никакво различие в кастите, макар монархът да живеел във варварска пищност, да носил златна корона, украсена със скъпоценни камъни. В делата му помагал таен съвет, като големите велможи получавали от него земя със задължения. В тях била съсредоточена законодателната власт, но и той бил подчинен на законите на страната. Съдиите изпълнявали своите дела независимо и не можели да бъдат сменяни.

Поуката от живописта на Ел Греко е, че човешкият живот става трагичен, когато в него божественото се обръща в комично. На заглавното изображение всредата виждаме сцена, изрисувана от Ел Греко, изобразяваща празника на светлината „Богоявление”. Образцов пример за обединение на противоречията чрез традициите на Изтока. Защото двата южно-европейски полуострова: Балканският (Елада, Византия, България) и Италия – Рим и Флоренция, в продължение на две хиляди години вървят начело на човечеството и са положили началото на цялата европейска култура.

 

Текст: Георги Чепилев

Фотокредит: Музей на Ел Греко в Толедо, Испания

 

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.