Васил Кичуков: Бай Ставри „РЕЗЕРВЕ-ТО”

Махалата ни се подмлади. Нашите мъжки момчета си доведоха хубави булчета. Хем хубави, хем и детеродни. Коя с по едно, коя с по две, та дори и с три деца. Изпълниха се улиците, градинките и детските площадки с плач, смях и игри. Радост голяма за мало и голямо. Но... децата не са толкова важни,  колкото мамите. Една стройна, възвисочка, друга средна на ръст с приятни телесни форми... иди че не се заглеждай! Стройната пък има едни крака, сякаш започват от мишниците, дупето - като на спортистка.

Просветнаха набраздените лица на бабите. Щастието измести въпроса за демографската криза, живнаха улиците - има вече на кого да се радват бабите. Притихналите къщи отново се пълват с живот. Радост голяма! И не само за бабите, а и за позастарелите и оредели мъже в махала.

Бай Ставри, наближил неусетно седемдесетте, обичаше да посяда в кварталната градинка. От тази ”наблюдателница” той можеше да се връща в младежките си години. Как няма да се връща към тях, когато му се отдаваше случай да се заглежда по хубавичките жени, минаващи покрай градинката. Разликата беше в това, че тогава гледаше открито и напористо, а сега скрито съзерцаваше красота на женските форми.

Ехеий, къде на младини, пусне някой комплимент и готово, закачила се рибката на въдицата. Имаше много опит той с жените, дори и опърничавите. Даже лошо гледащата Вълка не го уплаши. Казва й Ставри комплимент от рода на: „Ах, колко си се разхубавила напоследък, Вълчице!” Завърта глава, намигна  и решава, че този път ще подхванат разговор. Очаква и реакцията, която тя проявява към другите мъже, дето я подкачат: Простак!  То не беше само от нея, но пък нали си прави удоволствието.

Излъга навремето бай Ставри една мома, е, не точно излъга, защото тя също обичаше да прави комплименти и да се закача с мъжете. Само това не й харесваше, но се оплете и - ще не ще, въведе я вкъщи. Как стана ли? След комплимента Скоро не съм срещал по-красива жена с изящна фигура като твоята, тя му отвърна Ти си по красив! Я какви очи имаш, каква буйна коса, за веждите да не говорим, същински завъртяни къделчици.

Без покана тогава седна на пейката до Ставри като го гледаше в очите, а те едни очи - пъстри, та пъстри, като малка росна градинка. Какви бяха тия нейни очи - острите им игли пресушиха влагата в устата му. Тя не спираше да говори:

 - Много си ербаб, миличък! Кажи нещо, та да ме плениш!

- Защо трябва да те пленявам, да не те искам за жена! - държи  се на положение Ставри.

- Колко му е да ти стана една пристануша?

- Чакай, чакай! Ама ти какво, да не искаш да ме уплашиш?

- Не! Просто казвам, че ако искаш, веднага ти преставам.

Умът на Ставри „завря” в неочаквани комбинации. Не че не я харесваше, защото наистина беше стройна и лицеприятна. Още му се живееше свободен ергенски живот. Упойващият й поглед не даваше възможност да вземе бързо решение. Леле Ставри, падна ли си на майстора!

- Виж, девойче, каквото било-било, аз си тръгвам, че ме чакат  вкъщи - опита се да изкръшка той, като се изправяше.       

Девойчето продължи играта, хвана го под ръка и го подкани да тръгват. Тя дори не беше решила докъде ще играе играта. Ставри се отскубна от неприятните си мисли. И той като нея продължи играта, та да види кой  пръв ще се откаже. Неусетно тръгнаха към неговата улица, към къщата на Ставри. И двамата се надяваха всеки момент да се разделят и изоставят не дотам „безопасната” игра.

Нещо ставаше с двамата, нещо приятно топло се задвижваше в младежките им тела, жадуващи за екстремни плътски преживявания. Неусетно стигнаха пътната врата, девойката се спря, освободи  ръка от лакета на Ставри и направи крачка назад. Той обаче трепереше от впилите се в него искри, изпускани от красивите й очи. Хванати за ръце, за да не прекъсват преливащата топлина,  те се гледаха с питащи несигурни погледи.

Ставри пусна едната ръка, извъртя се и придърпа Лилито в двора. Така играта завърши с приставане на момата, а ергенът се сдоби с хубава булка. Имаше си вече всичко необходимо за семейния уют - храна, чисто и пригладено облекло, топлина и любов в леглото.

Народиха им се деца, изучиха ги,  задомиха ги и така годините им се изнизаха. Все още бяха свежи в лицата и пъргави в телата и с наближаването на седемдесетте. Лилито го възбуждаше с комплименти от ергенските времена, а той й отвръщаше с подобаващо внимание и обич. Всичко добре, ама нали си обичаше заглеждането.

Ставри си „пазеше” мястото в кварталната градинка. Присядаше обикновено, когато има повече движение на хора и най-вече на жени. Намаляха комплиментите, скришом проследяваше как минаващите кършат снаги, особено по-младите майки. Имаше късмет на тези години да се радва на новите комшийки. Като че ли погледът му повече се задържаше на една по-ниска, която скоро беше родила второто дете и гърдите и бяха набъбнали. Не можеше човек да не се загледа, особено наш Ставри.

Неговият приятел Кадира харесваше повече по-високите. Двамата често влизаха в спор коя е за предпочитане. Тези спорове се загнездваха в съзнанието на Ставри и той често сънуваше присъствието на двете млади майки. Съзнанието му се изпълваше с картини от различни пози на двете, участие в приятни разговори с тях.

Една привечер си поигра с по-големите деца в продължителното присъствие на майките. През нощта бълнуваше насън, дори Лилито го сбута на няколко пъти, да спре да мучи. А той, сънят, беше толкова приятен и завладяваш, че беше невъзможно да се събуди. Едната майка, още кърмеща, с наедрели гърди, участва в конкурса ”Мис мокра фланелка”, а другата - в конкурса „най-красиво дупе”. Ставри въртеше глава, посягаше ту към едната, ту към другата. Налагаше се жената  да отмества падащите върху нея тежки ръце на Ставри.

Събужда се Ставри. По лицето му е изписана доволна гримаса. Лилито цяла сутрин му подхвърля: Кажи, кажи, коя стара любовница сънува- и веселият и подигравателен смях изпълва цялата къща.

Смей се, смей се жена, аз пак ще седна на моето място, пак ще се заглеждам, нали не те оставям без внимание, доволно преживяваше бай Ставри най-прекрасния сън от много време насам.

Бай Ставри е в кварталната градинка и пак е на РЕЗЕРВЕ-ТО място.

Чуруликат детските гласчета, майките с червени къси панталонки и тънки бели блузки, трептящи като лятната мараня, подвикват гальовно и предупредително към скъпите си рожби. 

Ах младини, младини, колко малка част сте от човешкия живот, въздиша бай Ставри.     

Карикатура: ©Георги Чепилев

Васил Кичуков в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.