Георги Чепилев: Панорама на българските политически комикси

Бедността и богатството са най-наболелите аспекти на съвременната действителност. Богатството не е само да имаш пари, но и всички други форми като потисничество, несправедливост, неморална позиция и пр.

"Бедните нямат танкове за да се защитят", казваха българските градски куплетисти и използваха сатиричното си изкуство, за защита на онеправданите и вразумяване на не много почтените обществени личности, предимно в търговията и политиката.

Истинската задача на всяко изкуство е да изразява нуждите на своето време. Несъмнено действителността може да бъде анализирана и посредством деветото изкуство – образната писменост.

 Разказите в картини ни показват като в притчи, кои днес са добрите и кои лошите. Те ни посочват в едър план всички които правят извънредно горчив хляба на отрудените и обременените. Затова комиксите имат своеобразна социална поезия и красота. Те се стремят да вдъхнат на хората мечти и чувство, че всички сме равни, като не принизяват своите читатели, но ги възвисяват чрез солидарност и милосърдие.

 Този факт дава основание да се мисли, че комикс изкуството може да играе значителна роля в света на настоящата криза и да сложи началото на положителното и разрешение. Комиксите се стараят по най-прост и разбираем начин да разкажат големите моменти на природата, историята, психологията и да изследват явленията които изграждат съвременния свят. Деветото изкуство е дидактическо изкуство. Само чрез това изкуство е възможно да се разглеждат конкретните проблеми, които вълнуват съвременното човечество  (виж комикс лентата „Съвременен житейски театър”).

Обикновено се мисли, че споровете водят към разкриване на истина. Вярно е, но само при известни условия.

Днес малко се учим заради не реформираната просвета и затова имаме оскъдни познания. Но се забелязва и една крайна самоувереност кой не мисли, че е в право да разсъждава, говори и спори по всевъзможни въпроси? Докато задълбочено знаещите, виждайки ясно пределите на своето знание, предпочитат да мълчат, слушат и отстъпват.

Често с нищожни откъслечни сведения, изтръгнати из разни области се залавяме да решим събития, определящи дори съдбата на цял народ. В  разсъжденията и дебатите преобладават неточности на определения, смесване на понятия и отклоняване на въпроси. От тук непоследователност на изводите, неправилни умозаключения (софизми), стремеж наведнъж да се изсипят познания, ползване на заучени фрази или чужди сентенции.

 Разединени сме в най-основните възгледи и по най-главни въпроси на човешкия живот, защото сме възпитавани с най-различни науки и с много сведения е изпълнена паметта ни, но не е имало грижа за развитието на ума и приучване към строго самостоятелно мислене. Деветото изкуство е изкуството на логичното мислене, затова се срещат реклами, че е предназначено „за най-интелигентните”. Добре би било да влезе и в българската класна стая, както е навсякъде из съвременния свят.

За един и същ предмет не може да има две съвършено различни и противоречиви мнения. Както самия предмет в едно и също време не може да бъде и да не бъде, сам по себе си. Ако хората се различават в мислите и спорят помежду си, това означава, че едната страна или двете, не виждат предмета в настоящата светлина, не виждат истината. Комикс мисленето помага при логичното разрешаване на неизвестни моменти, за това свидетелстват таблата с фотографии и улики при криминалните следователи. 

Преди години започнах да подреждам в групи  сбирката ми от български комикси на тема „политика и личности”, за  да съставя  колекция. За съжаление все още не съм подредил в единен експонат избраните творби, а и нямам намерение, тъй като не се намесвам в политическия свят. Необходимо е да се прибавят и отхвърлят още материали, за да се постигне защита на обединяващата идея, но и на този етап, подредените комикси показват много интересни свидетелства из света на политиката.

Някои от тях ще споделя в настоящата статия.

Когато се гласува, необходимо е избирателите да се съобразяват с две неща: програмата или обещанията, които ще трябва да реализира дадена партия и най-вече сърцето на кандидата за народен представител. Но комиксите наричани културна утайка, ни доказват, че кандидатите винаги са в такова голямо изобилие, в каквото са зърнените храни. Т.е. предлагането винаги е било много по-голямо от търсенето. От тук подбиване на цената и политическите  кризи.

Сатиричните комикси свидетелстват още, че преливането от една партия в друга, съюзяването на несродни по интереси, идеи и принципи партии, винаги са оправдавани от светли лозунги, а в същност целят да се обезпечат повече депутатски мандати.

 Такива факти изкарват на показ голота от идеи, принципи и платформи, разкриват моралната нищета на някои партии, особено на пропитите с дух на разединение и разложения.

Думите с които общуваме, се раждат, живеят и раждат други – производни думи. Някои думи постепенно се изоставят, забравят и постепенно изчезват. Но когато някоя дума умре, това означава, че е изчезнало и това което е означавала.

Същите причини израждат и партиите - много от седмичните комикс прегледи,  разказват как партиите умират подобно на думите, защото в основата си нямат нищо друго освен лични амбиции и корист.

В много от българските комикси (от преди 1944 г.), се вижда големия напън на кандидат за да се добере до депутатски мандат. За тази цел персонажа върши всичко: тича, пълзи, лъже, злослови и клевети другите, само и само да смачка всеки който му се изпречва на пътя, макар последния да е с добро име, даровит, опитен, честен, достоен.

Затова и заглъхва гърлото на мнозина добри българи, които са вярвали, че всички българи сме длъжни да се сплотим. Обединението е възможно само като се премахне всеки дребен партиен егоизъм, като жертваме лични амбиции и облаги в предизборната борба.

Друга тема от съдържанието на комикс колекцията е  "несъгласието и разединението като стара българска черта "– и първото, и второто българско царство стават жертви на вътрешни борби и раздори.

Пак ще кажа, когато някое качество изчезва от живота и определящата го дума изчезва от речника на обществото. Философите дават пример с милосърдната сестра, която вече се нарича медицинска сестра, тъй като милосърдието днес не е висш идеал. И наистина не оценяваме ли вече върховните неща с думата „жестоко”?

От многогодишните лъжливи обещания на политическите партии, с цел спечелване на избори, в живота изчезна доверието към техните предизборни програми. По този начин те напуснаха границите на политиката и станаха лицемери, т.е. „лицето мерят”така  са били наричани в древност артистите.

Чудомир е представил този  момент в един прекрасен комикс с название „Дворцови седенки”. В него различни кандидат политици, „по случай настъпване на зимата и успешното свършване на изборите”, започват традиционна седянка със следната артистична програма - солово пеене, „серенада на властта” - с акомпанимент на китара, декламация, параден марш „Към победа!” - край  държавната съкровищница”, дует и т.н..

Някои комикси показват, че по-голяма част от агитираните избиратели,  не желаят да се отнасят към депутатите като към авторитети, а заемат положението на зрители. А при зрелищата народът се разделя, ту към страна на един, ту към друг и ги слуша съобразно своето враждебно или благоприятно разположение. В тези случаи агитираната общност, тъй като слуша за удоволствие, е в ролята на критик, оценящ изпълнението на политика-актьор или политика-музикант.

Необходима е личност с мъжествена душа, за успешното отклоняване на народа от навика на това безполезно удоволствие. Ако кандидат политик се привлича от славата на ръкоплясканията и се стреми към похвали на публиката, неговата реч няма полза. Тъй като се стреми да спечели шума от ръкопляскания, той говори само това което се услажда на слушателите.

Отпечатани са и друг вид политически комикс творби, завършващи с поуката, че от бедната реч също няма полза, защото не се казва нищо.

Още, срещат се комикси в които народът негодува от казаното на политиците и тъй като няма друго средство за отмъщение, ги обсипва с подигравки за някакви техни недостатъци.

Особено прави впечатление групата от комикси, в които народа не слуша политиците по съдържанието на казаното, а реагира по мнението за тях. Първото на което се обръща  внимание е: дали съответства речта на оратора на мнението което обществото има за него. При несъответствие веднага се порицава и подиграва. Виж статията „Подигравката като регулатор на първобитния обществен живот”.

Въобще човек е такъв, че не обръща внимание на заслугите на друга личност, дори и те да са многобройни, но открие ли някакъв недостатък, макар незначителен, винаги го помни. И това незначително малко нещо, намалява славата дори на велики личности.

Има и такива персонажи от народа, които без причина обвиняват и враждуват против уважаван политик. Те правят това от ненавист - без причина  го злословят, порицават, клеветят тайно, или враждуват явно. И не само лично  му отмъщават, но често правят това чрез други – издигат някой който дори не умее да каже нищо и го превъзнасят с похвали и удивления, та да унищожат по този начин славата на достойния. Тази черта се забелязва не само в политиката, но и в българското комикс изкуство.

Каква е поуката от комиксите със завистливи персонажи, които сипят безразсъдни укори? Тези творби поясняват, че това са лъжи отправени от незначителни хора - нищо не увеличава толкова и лошата, и добрата слава, колкото привичката към необмисленото говорене на безразсъдна общност. В такива моменти се повтаря всичко което е чуто, без разсъждение и грижи за истината. Не бива да се пренебрегват подобни клевети, но е необходимо час по-скоро да се погасяват чрез убеждаване на обвинителите, за да се премахнат възникналите лоши подозрения.  Разбира се често такива обвинители са от най-неразумните, такива които не желаят да се вразумят. При такива неприятности героят политик от българските комикси, не пада духом в безпокойство и униние. Той гледа подобно на баща към малолетните си деца, които без да разбират достатъчно, го: оскърбяват, удрят, плачат, смеят или галят

Може да се обобщи, че се срещат комикси с два несправедливи персонажа в отношение  към достоен политик: такъв който действа от невежество и друг от завист.

Народа не се състои само от образовани хора, но повечето са невежи и неспособни да преценят какво им се казва. В „Православен комикс – Духовната звезда на човечеството” (София, 2009 г, тираж 80 000), е нарисуван образа на народа – тази персонификация в началото радостно размахва палмова клонка, а после вдига юмрук. За съжаление разказа не позволи да се задълбочи изследването, напр. как се намалява силата на юмрук, ако той е край леден айсберг

Вярно е, че държавника не е художник, та да зависи изцяло резултата от самия него. Но политиците трябва да се поучат от майстора художник: да не се обръща внимание на непросветени хора, които си позволяват да осмиват дори шедьоври.

Известен е анекдота за древно гръцкия художник, който творял смущаван от външни хора - те неопитно го съветвали как трябва да прави художественото си произведение. За да ги осъзнае, автора тайно изработил още един вариант, без да се съобразява с техните прищевки. А когато изложил двете произведения и ги запитал „Коя ви харесва?”, зрителите посочили неговата творба -  "Тази която считате за красива  е моята работа, а лошата творба вие направихте!"