Микробите като бойно оръжие

"Оттук - оттам"

из българския периодичен печат, 1935 г.

►

В книгата си „Перспективите на бъдещата война” д-р Гертруд Бокер, ръководител на Бернския институт в Швейцария по химическа биология преди Втората световна война, съобщава: от 1927 година съществува тайна специална лаборатория за „изучаване” на всички научни и технически въпроси из областта на химическата и бактериологическа война. Тази лаборатория, както и други подобни учреждения в разни държави, са официално създадени нарочно само за „изследване” на военната бактериологическа опасност и за изучаване защитните мерки от това ново страшно оръжие. "Но, казва д-р Бокер, тази така наречена защита се свежда главно в стремежа да се измислят за хората и животните смъртоносни микроби и начини за пръскането и заразяването с тях на неприятеля". През 1935 г. големият немски бактериолог Пфайфел Борде не само се изказал за разпространението на микробите чрез снаряди, шрапнели и т.н., но и посочил кои именно микроби са били „с успех” приложени. Професор Борде препоръчвал за военни цели микробите на малайската треска, а проф. Канон – унищожението на реколтата по бактериологически начин.

С това се подчертава, че в бъдещата война всички ще бъдат изложени на изтребление.

Още по-конкретно поставил въпроса за война чрез микроби италианският военен лекар Ферети. Той признава, че бактериологическите средства са ужасно оръжие, което много пъти превъзхожда по сила действието на огнестрелното оръжие и на най-силните химически средства. Д-р Ферети направил сравнителна преценка на различните бактериологически средства и намерил, че най-подходящи за целта са тифозните, холерните и чумните бацили, които имат свойството да се разпространяват и да предизвикват висок процент на заболяване и смъртност. Тяхното разхвърляне може да става по различен начин: снаряди, бомби, мехури или специални агенти и животни. Италианският военен лекар даже описва направата на бактериологическите бомби, чрез които се разпространяват микробите на тетануса, чумата и др, страшни болести. Бомбите при взрива или специални разпръскватели, сеят милиони отделни болестотворни микроби, които се пръскат на големи пространства и запазват дълго своята заразяемост.

Освен колосална разрушителна сила, микробният начин за водене на война има и друго преимущество, че много евтино и лесно се приготвят запасите за нападение.

Други германски бактериолози от началото на Втората световна война, като Люстиг, Конрад и др., признават за целесъобразно приложението във войната на микробите на сапа, сибирската язва, холерата, дизентерията, чумата и др. болести, като подчертават голямото значение на бактериологическото оръжие. По тяхно мнение газовото оръжие "твърде малко изтощава с изхвърления газ, защото последният бързо се разлага и изветрява, а болестворните микроби действат сигурно върху огромно количество живи същества изведнъж и на големи пространства. Най-главната особеност на микробното оръжие се състои в това, че заразеният с микроби сам става източник за заразяването на другите хора, милиардните пълчища връхлетяват между мирното население и го умъртвяват масово".

Подготви: редакцията на „Диаскоп”

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.