Една идея за комикс анкета на тема "Задължения и отговорности на общественика"

В комикс лентата от периода на Царска България „Пролет и криза, или Фукари от всички страни – излизайте на полето!”, героят е  задоволен по време на криза от въздуха, пикника, ракийката и целувките със съпругата. Ето текса: 1.Хайде жено да излезем да подишаме чист въздух. На въздуха барем няма „криза”; 2. Да, Пантуфрий, ама в кошницата има криза: само марули и маслини; 3. Ехаа, ама нали си имам половинка ракийка! Защо ми е друго?; 4. Жено, турни си ръка на сърцето, па кажи: Има ли криза? Дай да те прегърна! Добре че за целувките няма купони!

Обектът на общественото възпитание на нацията, нейните маловъзрастни и възрастни членове, които органически са свързани по род, език, нрави, обичаи, традиции и пр. съставят политическо и културно общежитие, чието развитие се гарантира от организираната държава. Комиксите като изкуство през вековете винаги са имали мисията да са най-мощния културен инструмент за обществено възпитание. В напредналите културни държави, след Втората световна война, се изработи специален Етичен кодекс за разказите в картини, с цел да се следва план на физическото и гражданското възпитание на младежта.

Винаги, когато нашата страна е била застрашавана от сериозна външна или вътрешна опасност, шумно е повдиган въпроса за образованието и възпитанието. Само през така наречения „преход” от социализъм  към демокрация, продължаващ 30 години, инициативите за провеждане на идеите за образование и възпитание бяха парализирани от ожесточените партийни борби. С това беше сложен края: да се подготви новия демократичен дух в страната, изграждайки онази обществена сила, на която следваше в бъдеще да се опре обновената държава.

С нескривана радост в първите години на прехода, творците очакваха обществени реформи на идеологическия диктат, за мобилизиране и впрегване в благородна социална работа. Наскоро настъпи разочарование и творческата радост се изпари: последваха години на най-тъмен културен период за България. И когато се спекулира, че средновековието е мрачно, трябва да се има предвид факта, че Средновековието е изключително блестящ период. Величието на Средните векове е в единственото мировъзрение и в прелестните поетически творения и произведения на изкуството. Ясно е от историята какъв културен разцвет последва в Европейската култура след Средните векове. Появиха се и меценати, т.е щедри покровители на изкуството – банкери и държавници, т.е. не само възложения от Църквата (Maecenas е името на богат римски гражданин, които  покровителствал  поетите). Човекът с власт и пари, който е бил обществено полезен, покровителстващ културата и нуждаещи, се наричал "богат". А този, също притежаващ пари и власт, но с егоистични наклонности, се наричал "заможен".

Предстои да се изясни въпроса: Що е обществено възпитание? Общественото възпитание е обширен възпитателен процес, който започва със семейното, религиозното (или идеологическо, при атеизъм) и завършва с националното, държавно гражданско възпитание. Може да се обобщи: Семейството, Църквата, Училището, Казармата. Обществото, Държавата, са факторите на общественото възпитание.

Задачите на тези възпитателни фактори са насочени да облагородят личните качества и да развият социалните добродетели на младия гражданин, като крайният резултат е да се създадат обществено възпитани човеци.

Водени от обществен интерес, редакцията на „Диаскоп” произведе малка анкета сред кандидат гимназисти, защото те са най-искрената публика на комикс творби. Ето въпросите: 1. Кого наричаме обществено възпитан човек?; 2. С какво се занимава общественикът?; 3. Какви са задълженията и отговорностите на общественика?

Отговорите бяха разработени съответно в три таблици. За характеристика на осмокласно ученическите разбирания, ще отбележим част от отговорите, някои представени обобщено заради съвпадения на мнения:

1. Всеки човек, който поставя обществените интереси над своите, може да се нарече обществено възпитан.

2. Съвременният български общественик се занимава с грижата да напълни банковата си сметка и да настани приятелите и съпартийниците на по-тлъсти служби, те не се борят за общественото благо.

Друг осмокласник отговаря:

1. Обществено възпитания човек е напълно морален със съзнание за своя дълг към обществото.
2. В другите държави обществениците вършат полезни работи, у нас гледат да вземат само пари, за да си направят къщички.
3. Задълженията и отговорностите разделям на морални и материални: но за съжаление мнозина наши общественици мислят, че не те, а обществото има задължение към тях. В служба на своите разбойнически идеали, те са отнасят към обществото ту по социалистически, ту по демократични стандарти, както им е изгодно.

Осмокласничка: "Обществено възпитаният човек служи с действията си за пример: той е учтив, вежлив и високо добродетелен. Всички действия на един обществено възпитан човек са насочени да допринесат полза на другите. Той не трябва да злоупотребява с обществените средства".

Друга осмокласничка отговаря: "Целта на общественика е благото на обществото за което се грижи. Той има задължения и отговорности, които трябва да изпълнява, а за всяка своя постъпка да отговаря. Не трябва ли да се иска отговорност за дела които са противни на общото благо? Какво нещо е Конституцията в демократично общество? Без представителни учреждения народът неможе да има върховна власт и конституционно управление имат само онези народи, в ръцете на които се намира и върховната власт. Законите са заповеди издавани, тълкувани и задвижвани от върховната власт, т.е. народът. А конституцията е правилник, по който народът упражнява върховната си власт". 

Правилно разсъждават младите, затова има Законодателна власт, Съдебна власт и Изпълнителна власт. Народът поверява върховната си власт за едно определено време, на избрани измежду своите членове, наречени Народни представители. Те съставят Народното събрание, като упълномощява свои избранници за Министри. В някои случаи народът поверява върховната власт съвместно на Държавния глава и Народното представителство. Но във всички случаи Народът си запазва правото да отхвърля онези от законите, издадени от Народното представителство, които той намери за неприемливи. Но такова право, обаче може да има само там където свободата на печата не е стеснена с никакви специални закони.

Като се забележи, че както Народните представители, така и Министрите вървят по един гибилен за народните интереси път и за да заглушат народното вълнение се налагат явни цензури, тогава става онова за което не предпочитаме да се каже явно.

Достатъчни са тези отговори на будните българчета, за да се разбере има ли свобода на изкуствата у нас, стеснено ли е с неподходящи закони развитието на българското комикс изкуство.

Фактите от последните тридесет години посочват парализирване развитието на комикс изкуството в България, заради бюрократична пасивност във Вътрешното законодателство. Но за да се има плодове от образование и възпитание в обществото, е необходимо преди това да е посято. Тридесет години в България, едно от най-престижните изкуства из целия свят, макар с извънредно богата наследстеност и традиция - е нелегално. И при днешните изключително трудни условия същата бюрократична машина, която не можа да се задвижи по време на преходния корупционен период, определя кои вековни културни постижения да оцелеят. А колко много български комикс творци през последните десетилетия вложиха труд и пари в благородни начинания, за да са полезни на обществеността. Макар да бяха на ясно, че техните вложения от скромните им приходи никога не ще се възвърнат.

От периода на Царска България има запазени следни документи-свидетелства за дейността на комикс изкуството, в които авторите са данъкоплатци: 1. Изплащане на хонорари при възложение или отпечатване на творба; 2 Допускане на автора до ниско лихвен кредит за голям период, който се изплаща от цената на продаден брой; 3. За младите автори или многодетни имало механизми за безлихвен или опрощаване на кредита; 4. Ще цитирам и следната обява: Конкурс за направа на роман в картини по тема. Награда 4000 лв и допълнително 2000 броя от тиража на изданието, чиято сума от продажбата се дава на автор.

През периода на социализма комикс авторите, вече не са данъкоплатци, а граждани, но хонорувани с космични висоти суми.

Излишно е да се казва, че в чужбина и днес от изкуствата комиксите са финансирани най-щедро, с голям дял от държавата.

Редакцията на "Диаскоп"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.