Стоян Михайловски: "Път към гилотината"

Поема в бели стихове 

►

И сълзи изобилни, сълзи
горещи обливат
лицето на великия поет.

И съкрушен от горест, смазан
от жал патриотична, той
заохка, като впи очи
връх лика на свободата,
що висеше посред стената на затвора:

- Доверчиви като деца ний бяхме,
повярвали, че ти си балсам вселечебен;
възлюбили те бяхме, о Свобода!

Но от сияйните небесни висини,
където бе издигнат твоя трон от нас,
ти слезе, о Богиньо,
подбуждана от жажда
за шумни приключения,
ти слезе в мрачните вертепи земни, стана
знаменосителка на луд метеж,
внушителка на люта
омраза и уредница на кървава разправа.

По примера на грубата
и неразсъдлива тълпа, полакоми се ти,
о живоносна и слънцеподобна
Свободо, о Свободо, сита
на светлости и на зори,
и алчуща за мрачина подземна,
полакоми се ти за буйства
и крясъци мегдански,
и с мощната си мишца подкрепи
въжеиграчите на мисълта
и на идеята - онези
словоохотливи софисти,
които знаят сладкодумно
да обещават, че ще служат на рода си
а в същност бързат да си служат със рода си.

Къде е времето,
когато ти се бореше против придворни
угодници; когато с люти
анатеми ти стреляше върху
народоненавистни куртизани?
Сега, когато вече тях ги няма,
ти си любимий идол
на демагозите. Забравяш ти,
че куртизан и демагог е съща твар,
че техните начала,
че техните програми са еднакви:
облаги, почести и власт,
достигнати, обсебени чрез хитрост, чрез лукавство
и чрез ласкателство. Забравяш ти,
Свободо помрачена
и заблудена,
че куртизанинът е царев демагог,
а демагогът куртизанин на народа;
забравяш ти, че реч на мамник е еднакво
тлетворна - в палат разкошен
и в сиромашка механа.

За твоите повседневни
служители, съдейци и другари, ти избра
площадска паплач, сбор
от умствени слепци - като забрави,
че гдето липсват знание и съзнание,
напредъкът е невъзможен,
че самоуправлението не поражда мъдрост,
а мъдростта поражда самоуправление,
и, най-подир, че няма
сатрап по-безчовечен, по-жесток потисник
от уличник покварен,
внезапно надарен с върховна мощ и власт.

Господстваш ти сега у нас, Свободо
жаднееща за големство,
властваш ти и първенствуваш,
всепоглъщаща Свободо.
Но вече ти не си това, що беше;
но вече твоето лице
е друго, твоята душа е друга
и името ти даже
е променено: днес ти се наричаш "слободия"!

Ний пак те превъзнасяме и хвалим,
по навик - пак те величаем в песни,
в поезия, в газети, от трибуна, от катедра,
ала в сърцата ни ти вече
не обитаваш. Някогаш
ни свързваха - ний се страхувахме за тебе -
за твойта бъднина.
Днес се страхуваме от тебе!

Господаруваш ти сега у нас, Свободо буйна,
всеразрушителна Свободо!
за твоите поклонници, уви,
не си ти вече ред установен в света,
а си безредица установена!
Като склони да станеш "свободия",
ти стана най-велико зло,
ти стана "неволия!"

1918 година

Из поемата в бели стихове от Стоян Михайловски "Път към гилотината".


Колаж: ©Георги Чепилев

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.