МАНОЛОВ&МАНОЛОВ: "Спартак. Легендата" - сценарий за комикс

В рубриката "Как да създадем комикс?" 

Направата на комикс произведение преминава през няколко етапа. За всеки комикс, както и за всеки разказ, са необходими преди всичко сюжет и сценарий.

►

Сценарий: Манолов&Манолов

Илюстрации: Теодор Манолов

Цвят: Теодор Манолов, Десислава Илиева, Станислав Вълканов

Някои от панелите в новия комикс-албум "Спартак. Легендата" са вдъхновени от първия български графичен роман "Спартак", излизал през 80-те години на ХХ век на страниците на списание "Дъга".

►

11. Лицето на Родопис, която говори с широко отворени като в мистичен транс очи и сочи нещо невидимо пред себе си.

Родопис: Ето... пак те съзирам... предвождаш легиони!!! Но войската ти не е обикновена и едноуниформена като тая на нашия владетел Типас, по-многобройна е!...

Текст: И Родопис се напрегна да докосне със съзнанието си съзнанието на Спартак и да му покаже страховитото си видение отпреди малко, в което той играеше главната роля, но телепатията й не успя да достигне скептичния му ум...

_________________________________________

12. Видението на Родопис (този панел може да бъде свързан с предишния (двата да се преплитат един в друг): Бойно поле, осеяно с трупове и оръжия на римски воини, над което се стелят гъсти буреносни облаци. Спартак стои върху нападалите тела, облечен в опръскани с кръв римски бойни доспехи. Всъщност лицето му не се вижда, защото е скрито зад предпазителите за носа и челюстите на очукан древен коринтскишлем, каквито са използвали някои гладиатори. Само очите му светят през дупките на шлема. С дясната си ръка стиска окървавен меч, а с лявата придържа омотано в червено наметало човешко тяло (на дете или на жена). Зад гърба му, сред облаци прах, вървят множество други войници от неговата въстаническа армия – африканци, германи, елини, траки, самнити и всякакви други, облечени в разнородни доспехи и сграбчили най-различни оръжия. Крещят...

Думите на Родопис: Стоиш начело на свирепа тълпа, бойци, събирани сякаш от какви ли не народи и племена, кои в доспехи, кои не, кои с обичайното снаряжение, кои с тояги, вили, коси, и оръжия, каквито не съм виждала!!!

_________________________________________

13. Разговорът между Спартак и Родопис продължава. Тя изглежда развълнувана, жестикулира. Спартак стои пред нея и я гледа с недоверие. Един от надзирателите – дебел и як космат мъж с камшик в ръка и вид на типичен злодей, се е спрял насред двора и подозрително ги наблюдава с наклонена на една страна глава.

Родопис: Мисля, че това е ориста ти, човече – да воюваш през целия си живот! Страшна и славна участ са ти отредили Безсмъртните!.

Спартак: Надали, твоя милост! Мен ако питаш, Безсмъртните са ми отредили участта да вися в тоя двор и да опъвам каиша до сетнините си.

Текст: Едноногият Бититралис бе възпитал Спартак така, че винаги да стъпва здраво на земята и да не се впечатлява от нищо, що не може да се обясни с прости думи или да се покаже нагледно. Затова момъкът никак не връзваше вяра на „пророчества“, „знамения“ и подобни според него измишльотини.

_________________________________________

14. Спартак и Родопис в близък план. Спорът им продължава.

Родопис: И така да е, има люде, които се възправят срещу предначертаната им от боговете орис, побеждават я, подчиняват я и я променят според както им се иска! Малцина са, но смятам, че ти си един от тях!

Спартак: Съмнявам се, госпожице... Първо, че някой може да провиди бъдещето на друг. Ивторо, че голтак като мен е в състояние да промени живота си кой знае колко!

_________________________________________

15. Сцената е подобна на предидущата.Родопис изглежда ядосана.

Родопис: СИЛНИТЕ СА В СЪСТОЯНИЕ! Запомни го от мен: Има люде, пред които съдбата е безпомощна! Такъв човек е бил някогашният наш цар – аедът Орфей, що се спуснал чак в света на душите и се възвърнал жив и здрав! Мислиш ли, че го е сторил по волята на Безсмъртните?

_________________________________________

16. Сцената илюстрира разказа на Родопис, така че може да е преплетена с предишната. На брега на река седят аедът Орфей с лирата си и нимфата Евридика. Той е eдър рус мъж, облечен в хитон, а тя е млада девойка. Гола е, по тялото й има само златни украшения. Орфей свири на лирата си, а Евридика го гледа влюбено.

Думите на Родопис като обяснителен текст: И знаеш ли защо се е възправил срещу тях? Заради любовта!!! Влюбил се той – човекът, в горската нимфа Евридика. Омаял я с мелодиите си. Ала в деня на сватбата им тя била ухапана от отровна змия и загинала в мъки. Орфей освободил Сиянието си от плътта, влязъл в Царството на сенките и пленил с горестната си песен великия Наместник на Мрак, който склонил да му върне Евридика при условие че тя ще върви подир него, но той няма да се извръща, за да я види, преди да се приберат в нашето измерение. Орфей обаче не се сдържал и погледнал възлюбената си. Това бил краят! Тя не го познала, уплашила се и избягала завинаги!... Чувал ли си тая история?

_________________________________________

16. Лицето на Спартак в близък план. Говори.

Спартак: Ама това е просто легенда, госпожице! Чувал съм я, макар и не в такива подробности. Но не вярвам ни в легенди, ни в самите безсмъртни!

_________________________________________

17. Спартак и Родопис в цял ръст. Зад тях се вижда портикът на господарската къща. Спартак се усмихва недоверчиво. Родопис сочи към наръча дърва на земята в краката му.

Текст:  Родопис разбра, че трудно ще убеди момъка в свръхестествените си дарби. Е, поне докато той не не ги види с очите си...

Родопис: Добре, като не ми вярваш, като отричаш даже и боговете, що са ми дали провидски сили, да говорим за друго. Ти нали рече, че не си роб? Пък носиш тези тежки неща из двора? Защо?...

Спартак: Ами... беден съм... Налага се да заработвам прехраната си.

Родопис: О, горкият! Трудно ли е?

_________________________________________

18. Подобна сцена, но от друга гледна точка така, че в кадър да влезе и Фарсалас (с ядосана физиономия). Надзирателят се e приближил към двамата влюбени и ги гледа лошо.

Спартак: Свиква се. Лошото е, че пазвантите налитат на бой и на нас – свободните, вместо да си гледат робите... А ти какво правиш тук?

Родопис: Аз ли? Ами... дойдох да погледам залеза над могилата.

Текст: Спартак не си измисляше. Дори в момента, въпреки че изобщо не забелязваше това, той бе обект на наблюдение от страна на главния надзирател Фарсалас, комуто близостта между един прост аргатин и господарската дъщеря никак не се харесваше. Фарсалас бе готов да го удари за наглостта му, но още се чудеше дали е уместно пред младата благородничка.

_________________________________________

19. Родопис е доближила лице до това на Спартак и му показва с пръст могилата, която се извисява на запад, над крепостната стена на тюрзиса.Спартак гледа с любопитство в указаната посока.

Родопис: Татко казва, че понякога, много рядко, вечер там излизал цар Резос с колесницата си!... Предполагам, и за него си чувал?

Спартак: Хм... Не... Какъв е тоя? Нашият хегемон се зове Типас. Друг по тия места нямаме...

_________________________________________

20. Реминисценция. Ново видение на Родопис: митичният цар Резос със златен шлемили венец и златно копие, покачен на златна колесница, в която e впрегната четворка красиви бели конe със златна сбруя. Зад гърба на царя над могилатазалязва слънцето.

Думите на Родопис като обяснителен текст: Живял великият цар някога, много отдавна. Бил акенас на едоните, нечувано богат, нали в планината Пангей, дето обитава това племе и до днес, е пълно със злато! Имал Резос най-хубавите, най-белите коне на Земята. Тези коне носели щастие и късмет на оногова, който ги зърне... И сега носят!... Говори се, че бил син на речния властелин Стримонас или даже на самия бог Арес!... Резос е антроподемон, постигнал е безмъртието, обитава Отвъдните земи, а сегиз-тогиз прихожда отсам да нагледа нявгашните си владения! Така казва татко, който е ходил в хероона му в Амфиполис...

_________________________________________

21. На преден план – Родопис и Спартак почти в гръб. Зад тях – картината с цар Резос в по-крупен план. Родопис разказва, а Спартак изглежда поразен и сочи към сцената с царя, сякаш я вижда с очите си.

Текст: Спартак бе получил от Бититралис завидно като за ратай образование – можеше да чете, да пише на гръцки и тракийски, но неговият опекун, що не даваше пет пари за Безсмъртните и за каквито и да е свърхестествени сили, не бе си правил труд да му разказва древните митове за богове и герои. Затуй момъкът не знаеше нищичко за легендарния Резос. А сега в главата на Родопис се оформи ново видение, тя си представи вееликия владетел в пълния му блясък, покачен на златна квадрига. Сетне докосна ума на Спартак и му предаде цялата създадена от въображението й сцена така ясно, че той я съзря като на живо...

Спартак: Появи се, ей го, там е! И жребците му... О, колко са хубави!

Родопис: Не се е появил, глупчо! Пратих в съзнанието ти измислена от мен картина! Това виждаш? Eдна илюзия!

_________________________________________

22. Родопис и Спартак разговарят разпалено. Спартак изглежда неимоверно развълнуван. Родопис му сочи мраморната пейкапод двата кипариса.

Текст: Видението свърши... Допреди миг Спартак не вярваше в дарбите на Родопис ни най-малко. Сега обаче, минута по-късно, вече бе склонен да ги преоцени. Младата ясновидка пък разбра, че явно може да показва в съзнанията на хората само образи, които не са свързани пряко със собствената им съдба.

Спартак: Илюзия? Но той...Но царят стоеше пред мен!

Родопис: Пред теб стоеше това, което изфантазирах и ти внуших. Яела, да поседнем и да видим дали наистина ще се появи!

_________________________________________

23. Двамата са седнали на пейката. Разговорът им продължава. Отзад, вече съвсем близо, стои Фарсалас, подслушваи ръмжи с разкривена от яд физиономия.Спартак все още е развълнуван и жестикулира.

Спартак: И какво? Всекиму ли носят щастие пустите коне?

Фарсалас (говори на себе си): Не на всеки, мързеливецо!

Текст: А Фарсалас продължаваше да подслушва зад гърбовете им и да се сдържа със зор да не пребие момчето. Ала когато жалкият слуга си позволи да седне на скамейката, на мястото за отдих на богопомазаните зибитиди, нервите му не издеяниха!

_________________________________________

24. Родопис и Спартак са на пейката. Зад тяхсе е изправил Фарсалас, крещи и замахва с бича сикъм момъка.Спартак е вдигнал ръце, за да се предпази от удара. Родопис е извърнала изплашеното си и изненадано лице към Фарсалас и надава вик.

Текст: Надзирателят бе извън себе си! Как дръзваше проклетият пенест да скверни белия мрамор с мръсните си одеяния? Родопис и Спартак обаче, погълнати един от друг, не забелязаха опасността...

Фарсалас: Видя ли белите коне, а?... Чувстваш ли се късметлия, а? На ти ги!!!...

Спартак: Аааааааааааааа!...

Родопис: Неееее!

• Публикува се със съдействието на Теди Манолов.

Още по темата в"Диаскоп"

Теодор Манолов, художник, писател и сценарист, за Спартак, над чийто образ са работили Кърк Дъглас и Стенли Кубрик и все пак не е пророк в родината си

Манолов&Манолов: "Спартак. Легендата" - "Синът на непокорните траки"

HISTORY OF BULGARIAN COMICS: "Спартак, водач на робите"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.