Георги Чепилев: Не убивай миналото, защото то съдържа в себе си новото

Свободата има права и задължения. Шекспир казва, че времето е чудовище, което носи на гърба си огромен бездънен чувал и хвърля в него всичко помислено, пожелано и извършено. То безспирно тече и отнася в шеметна бездна подвизи и жертви, добрини и престъпления, мечти и разочарования, герои-творци и „герои”- рушители.

Ще каже някой – ние сме свободомислещи! Хубаво, но това не е никакво понятие, не определя нищо. Как може да се мисли свободно? Това не е възможно нито психологически, нито логически. Свободно може би е от  едно, но по необходимост е свързано и с друго. Защото напр. науката е проява на човешкия дух, но е плод само на разума. Т.е. тя е само една проява на човешкия дух, докато цялостният човек е тристранно единство в своята дейност. Сам разумът не е в състояние да подтикне към научна дейност, това върши волята. А без наслада, изпитана от извършеното дело, те нямат никаква цена.

Има и една друга страна на въпроса: за границите между ум и чувство. Освен това и най-разнообразните прояви на волята и чувството представят един необхватен скрит свят, който не се регулира от никаква наука.

В големия световен пазар, в който всеки от нас излиза малко или повече маскиран, интуицията е силата, която при първа среща, при пръв поглед раздира маската и разголва душата. Храна на чувствата и волята дава само религията. Не науката, а религията пази правата на човека. Самата тя е преди всичко чувство, затова от нея  като от почва черпят сили изкуствата за своя растеж. Но откъде черпи сили днешното изкуство?

Когато на власт е демокрацията, държавната подкрепа за култура все повече намалява. Нека направим разбор на днешното финансово състояние на държавата:

Сегашното тежко стопанско, политическо и нравствено положение на България не дава друга възможност за комикс дейности, освен срещи с приятели. Войната и пандемията рязко измениха съотношението между търсене и предлагане. Обезлюдените села, препълнените градове и обширните военни поръчки би трябвало да стимулират работеща промишленост, но се получава обратното. Под влияние на военните разходи, стоковата маса за гражданското население се съкращава. Следствие от тези условия причината и следствието сменят местата си: излишък от пари в населението и недостатъчни стоки довеждат до загуба на устойчивост на парите и повишаване цените при всеки месец. Дори и да се увеличат доходите спрямо предишна година, държавата няма да може да се пребори с инфлацията. За да не се разрушат производствените организации, държавата отпуска огромни средства, но по-голяма част от тях са скъпоструващи чуждестранни кредити, които искат да се погасяват в злато.

Тъй като днес комиксите в България все още официално не са признати за изкуство (въпреки многобройните настоятелни молби и изложения), затова не могат да разчитат на държавна помощ подобно на чуждестранните. Има неяснота относно бавещото се разрешаване на правното положение на комикс изкуството в България. Протакането на въпроса създава известно напрежение и съмнение дори в очите на чуждестранните специалисти на изкуството.

Освен с висящите проблеми от вътрешното законодателство, българските комикси трябва да съобразяват дейността си в съответствие с някоя идеологическа програма, одобрена от държавната просветна политика. И в комикс изданията от Третото българско царство и тези от социализма, още в първите броеве е направено специално изложение. Не е оставено развитието на събитията на случайността.

Старите български комикс издания, за разлика от тези на съвременните автори (да ги наречем младите), бяха юридическа личност - институция, дружество или съюз с изработен проектоустав, утвърден от отговорна държавна институция. Окончателният текст на устава се публикува, за да се защитават интересите на инициативата и от него се разбира: кога е основан инициативния комитет или сдружение, към кой съюз принадлежи, целите на изданията, средствата - от къде са, кои са членовете, коя е контролно спомагателната комисия, финансов съвет, художествени и литературни редактори и др. наредби.

 Т.е . необходимо е да се посочи информация по следните основни раздела (със съответните им членове): „Състав”, „Управление”, „Цели” , „Приходи и разходи” и „Общи положения”. Паралелно с тези проблеми е поставено под въпрос и бъдещето на българския комикс.

Когато мачтата се счупи, корабът е изложен на гибел. Така и едно общество, щом няма утвърден авторитет, изгубва душевното си равновесие и се люшка във вълните на света, докато се разпадне и изчезне. Същата печална участ има всяко сдружение. Едно дружество не може да развива полезна дейност, ако няма в него една личност като център на неговата интелектуална тежест. Затова във всяко събрание се избира председател. Избират онзи, който според схващането на участниците е най-авторитетен и има нравствена сила да внушава във всички присъстващи почит към делото на събранието. Също и една политическа партия е толкова по-силна, колкото по-авторитетни ръководители има. Раздроблението на съвременните наши партии се дължи на факта, че нямат ръководни личности с утвърден авторитет.

В съвременното българско общество трябва да се развие чувство на уважение към авторитета на обществените институти или народни ръководители. Авторитетът не е спирачка за културния напредък, а необходима уравновесителна сила на обществения градеж.

Народ с много престъпници е спънат в своето развитие, народ от измамници се самоизмъчва, народ от зли и коравосърдечни хора се самоизяжда. 

Да си представим гражданин идеалист, готов да изтърпява всичко, за да осигури на своите съграждани гражданска и политическа свобода. Докато той вярва във възможността на това дело, благоразумието и добродетелите ще му нашепват изцяло да се жертва. Но ако опитът му подсказва, че едно такова дело е химера, че неговите съграждани са толкова подли или алчни, че не са достойни за доброто, което иска да им направи, той стига до убеждението, че свободата между хората в този народ е илюзия. И е безсмислено да продължава да влага сили в невъзможното дело.

Колкото и да е пленително и съблазнително за нашето българско комикс честолюбие, този наш манталитет е безсмислица за чуждестранните специалисти и фенове. Нека да направим разбор от тяхна гледна точка, за съобразяване:

Езикът на науката, в случая критиката, се стреми да определи връзката между образите в нашето съзнание и предметите, които ги предизвикват. С други думи, връзка между нещо съществуващо и нещо несъществуващо, защото психическите образи в никой случай не са тъждествени с реалните предмети. Първите са само реални образи. Нашите представи могат само логически да бъдат тъждествени със съответните предмети от външния свят, но тяхната психическа реалност е друга.

Пушкин казва: „Не убивай миналото, защото то съдържа в себе си новото”, т.е. има ли ново – има старо, не умряло. Или: има ли старо – непременно ще има ново, непременно ще има и бъдеще, което е само преливащо се през настоящето минало.

Човешката памет днес за българите е сякаш много къса и благодарността е много бледа, за да може да запази живо и ярко миналото. Но всъщност нищо от миналото не умира. То е живо във вселената, като запазена форма, като украса на душата, като линия и плоскост, придали образ на душата. Нищо от помисленото, пожеланото или извършеното не умира. То е безсмъртно и по форма и по съдържание, и по влияние за изграждане на структурата на душата. Това е истина, без която е невъзможен личен и обществен живот. Това е гранитната основа за траен строеж на лично и обществено щастие. В нея е залогът на бъдещето и оправданието на настоящето.

Някои ще каже — какво е истина. Най-близкото обяснение се намира в самата дума. Етимологията на думата разкрива съдържанието. Това е израз на една несъмнена реалност. От сравняването на думата „истина” във всички езици, най-характерна е в славянските езици, произхождаща от глагола „есть”. В еврейски думата „ха-ва” изразява не само битие, но и живот. Самата дума „ха-ва” е модулация на издишване – „ха” и вдишване – „ва”. Затова хава е символ на живота и живата реалност. Докато на гръцки „Лета” е реката на забравата от митологията, но с прибавка на отрицателната частица „а” в началото на думата са нарекли „истина” онази действителност, която вечно живее и вечно се помни.

От незапомнени времена хората от разни народи с думата „истина” изразявали жива реалност, абсолютна памет и абсолютна възможност да се прониква в същността на нещата.

Затова със сигурност истината не е в науката, нито науката търси истината. Науката без човек е немислима, а тъй като човек греши, то и науката не може да не греши. Иначе трябва да признаем, че в нея няма напредък. В науката има предимно хипотези, напр. колко различни геометрии или физики съществуват и се оборват една с друга. Вечни истини в науката няма. Все пак науката е светлина и единствената нейна задача е да изучи действителността. Да изследва фактите и причинните връзки между тях – чрез систематизирани, проверени и доказани знания. Науката може да служи като една икономика на мисълта, която в практическия живот (в техниката напр.) може да отстранява нецелесъобразното и да гради човешката култура. Истина за науката означава само: достоверност, съответствие, точност и провереност. Всички тези понятия днес повърхностно се заместват с думата „истина”.

Една актриса се съблякла чисто гола пред режисьор, за да види той с какъв материал ще разполага във филма. В случая нашият български материал са: списание „Дъга” и няколко от неговите изпълнители художници, можем да ги наричаме за краткост „старите”. И ентусиазирани млади хора, които искат да творят в областта на комикс изкуството, наричани за краткост „младите”.

Революцията на „младите” е мираж в очите на онези „стари”, които пълнят своя живот само със спомени от миналото. Революцията на младите е естествена проява на копнеещия за творчество дух, за онези „стари”, които разбират „старостта” като опитност, а не като наниз от десетки само години. Разбира се, в революцията на „младите” безспорно има опасни изненади. И те могат да бъдат използвани от дръзки безотечественици или  противообщественици за гибелни напъни към разрушение на българската традиция. Особено за бедна и постоянно рекетирана държава като България.

Ето защо „старите” ръководители на „младите” трябва да узнаят техните нужди, да проумеят какво се чака от тях и какво могат да им дадат. Т.е. необходимо е да се приближат до „младите” и да ги разберат, а не да продължават с някакви списъци като през миналото. „Младите” не могат да се задоволят с миналото, но те искат да го възкресят и сгреят чрез своя младежки огнен стремеж. Да го издигнат в нови висини, като го внедрят в нови жадувани форми. Рушители има и сред „младите”, предимно когато са жертва на стари опитни жреци, които им внушават отрицателни, противообществени или егоистични идеи.

И така, вижда се, че „старите” бленуват за миналото и не винаги правилно го преценяват, защото го идеализират. А „младите” мечтаят за бъдещето и не винаги са доволни от настоящето, може би защото ненастъпилото бъдеще е в ръцете на магьосник, който го оцветява в прекрасни чарове. Естествено е „младите” да негодуват от света с оковите, които властно им налагат „старите”, най-вече чрез бюрократичната държавна  машина. „Младите” не разбират миналото на „старите”, нито техните желания, пропити от социалистическия идеал. Тъй като „старите” жадуват за възвръщане на блаженото им минало, а „младите” жадуват да изковат своя чаровен блян в бъдещето, се получава това страшно разединение на българското комикс изкуство. По понятни причини комикс авторите през социализма бяха централизирани в столицата, в резултат на този диктат и днес останалите региони в страната са все още с неподходящи условия за творчество. Раздорът е бацила на разложението за всяка една обществена организация. От неговото разрушително действие се разпадат и семейства, и обществени организации, и държави. Държавата е силна, когато в народа е владеело единодушие. Ето защо строителите на третото българско царство са написали със златни букви на фасадата на Народното събрание девиза: „Съединението прави силата”. Този девиз напомня, че творческо общество може да бъде само онова, чиито членове са проникнати от взаимна любов, общ идеал и върховна цел.

Духът на разединението и раздорът са черни призраци, които разцепват народа. Зловещи сенки затъмняващи съзнанието са и злобното критикарство, родено от самомнение и самонадеяност.

 „Старите” говорят за бунт на „младите” и желаят да ги озаптяват, а „младите” говорят за закостенели като египетски мумии  и бездейни възрастни ръководители или обществени дейци.

Това само по себе си обаче е една фикция. Защото българската комикс традиция има възможността да живее миналото в многолики форми и винаги единна по същина.  Постоянно да се повтаря ту в пълнота, ту отчасти, но винаги единно и никога да  не е еднакво. Но проблемът у нас е нравствен, тъй като човек може да е добър художник, но дали е и добър човек?

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.