Георги Чепилев: Науката и техниката като диктатор

17.11.2022
Снимка 1

Първата индустриална революция е свързана с изобретяването на книгопечатането и на парната машина. Гутенберг изобретява своята прословута печатарска преса в края на 15 век. Хене Гузфлеш  (това е първото име на великия изобретател) е бил лош финансист и умрял в приют. През същото време мнозина се опитвали да вземат участие в тази нова и много доходна стопанска дейност на отпечатване на книги в масово изобилие. Настъпилите промени засегнали из основи европейската цивилизация. Те оказали решителното си влияние върху всички видове изкуства.Художниците, след като се уверили, че местният пазар е преситен, започнали да се озъртат около себе си и да търсят по-доходни поръчки. Това решение било повлияно от ужасната стопанска криза, която обхванала тогавашна цивилизована Европа. Внезапният приток на злато към Испания от златните мини на Новия Свят напълно разстроил стопанския  живот. Навсякъде цените се покачвали страхотно към небесата. А покупателната мощ и надниците били крайно ниски. Земеделието пострадало най-тежко от всичко и недоволството на изгладнелите и отчаяни селяни  ги превърнало в бунтари. През тази болезнена стопанска криза с опашки за хляб и продукти  художниците имали нуждата от меценати, ако искали да живеят. Гражданската война била избегната само в Англия. Защото там е царяло ред и законност, докато навсякъде в Европа се ширила анархията.

В първата българска статия „Изкуство ли е комиксът” (от поредицата 30 статии отпечатани през 1986-1994 г.) е посочено: Ако трябва конкретно да споменем основоположника на комикса, това е Ричард Ауткот – края на 19 век, име, прието и утвърдено. Но ще посоча за най-древен комикс илюстрираното повествование на Хуаман Пома де Аяла за империята на инките и тяхната култура – началото на 17 век. Разбира се, окончателният прелом е в края на 19 и началото на 20 век, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. То помага да се формира особен тип динамично сюжетно зрително повествование, което е вече комиксът в съвременния си вид.”

Прави впечатление, че едва с появата на нова енергия, печатарската машина  истински развива целия си потенциал – тогава ротативките и другите печатащи устройства, задвижвани от пара, позволяват за първи път в историята да се произвеждат вестници, книги и афиши по промишлен начин. Развиват се нови форми на комуникация, като се започне от железницата. Значението на железницата за комикс изкуството е описано в последната тридесета статия „60 години комикси” чрез цитат от стихотворение на Одън (отпечатана през декември 1994 г.). Новините пътуват много бавно в 18-ия век, но все пак пътуват и целият свят има възможност да посреща изящно илюстрирани книги, вестници и списания.

Георги Чепилев: "Христо Ботев – основоположник на българските комикси"

Втората индустриална революция избухва един век след първата, благодарение на два нови източника на енергия – моторът с вътрешно горене и електричеството. Появяват се и други форми на комуникация – телефон, телеграма, радио, телевизия, както и автомобили, камиони и самолети.

Третата индустриална революция също се опира на нова форма на комуникация – интернет и нови източници на енергия „зелени енергии”. Днес сме на прага на четвъртата индустриална революция.

Границите, които са формирали комикса като изкуство се очертават през периода от изобретяване на печатарската преса до влиянието на киното върху полиграфията, т.е. от  15 век до началото на 20 век. След това с всяка година те се изместват и днес в новите условия на живот могат дори да бъдат премахнати.

Днес  човечеството е подготвяно за преходна фаза в еволюционното развитие на интелекта. Трансхуманистите  разширяват хуманизма, като отхвърлят идеята за човешките граници, прибягвайки до средствата на науката и технологиите, съчетани с критичната и съзидателната мисъл. Науката се употребява за ускоряване на преминаването на човеците към трансчовеци или постчовеци, т.е. машини, снабдени със силен изкуствен интелект, които ще изместят биологическите същества. Това е материалистична мисловна нагласа, интелектуална позиция. Но материализъм обикновено означава виждане за света, лишено от възвишеност, от идеал, което насърчава вулгарността и се интересува само от пари и посредствени удоволствия. За материалиста не съществува истинска автономия на мисълта, съществува само илюзия за автономия. Има свеждане на грандиозното до тривиалното, на духовното до материалното. Всички ценности идват не от свободната ни и независима мисъл, а от нашата биология, история, от тялото и от социалната среда. Затова всичките ни идеи, напр. религиозни или политически убеждения, морални ценности, естетични и културни избори не са свободно избрани от нас. Те са несъзнателни продукти на по-дълбоки реалности, които ни определят без да ни питат, защото са отражения на социална среда, или невралната ни инфракструктура.

Съвременният материализъм, който господства в трансхуманитарното течение, се захранва от науката.

Интуицията на художествената красота и абстракцията на научната истина са противоположности и различни изкази. Съществува и трети изказ – техничния.

При естетичната форма на изказване чрез чувствено възприятие светлината на действителността прониква в разума. И разумът се наслаждава, не полага усилия и не разсъждава, а се е освободил от своите задачи.

Абстрактната наука предполага, констатира, помага да се определят очаквания като използва езика на логиката. Само науката може да даде най-точен анализ.

Изкуството е език на ценностите, а не за ценностите. Защото и науката като точно предвиждане може да направи заявление на ценности, но това не е езика на ценностите.

Техничното изказване пък обръща внимание на полезността на символа. То нито описва ситуация като научното, нито показва ценност, но подтиква към определена дейност – разбъркай боята преди употреба или други практични указания. Всяка професия има своя технологична цел – медицина, селско стопанство, инженерство, дори и художниците.

Днес се употребяват тези три основни изказа: научен, естетичен и техничен. Те са избрани по подобие на трите основни цвята – син, червен и жълт. Но тази теория, рожба на ренесансовия хуманизъм, е сгрешена.

Защото човек е сложно същество с много стремежи. Ако оставим стремежите на тялото и се спрем върху душата, ще се видят три основни стремежа: 1) към истина; 2) към добро и 3) към красота.

Тези три основни стремежа са копнежа на човека да си създаде свят, в който да бъдат задоволени неговите висши желания.

Истината – това е неугасимата жажда да се постигне хармония между представата и действителността, мисълта и реалността.

Доброто е стремеж да се постигне хармония между хората.

Красотата е стремеж да се въплъти повече хармония между материалния свят. Красота има само там, където има хармония между частите.

Истината, Доброто и Красотата са плод на трите главни способности на човешкия дух - ум, чувство и воля.

Умът се стреми към истината – той рови, търси да установи действителността. И плод на това търсене е науката.

Чувството е една способност, която се стреми към красота. Плод на този стремеж е изкуството.

Но волята и съвестта са, които осъществяват доброто. Днес ние сме свидетели на голям разцвет на науката и техниката. Обаче има недостиг от осъществяване на красотата и доброто. Нашата епоха страда от липса на хармония между хората, защото е заменила религиозно-философския изказ с техничния език. А главна цел на духовната култура е да осъществява повече добро, съвършенство и хармония между хората.

Когато трите области на човешкия дух – наука, изкуство и духовна култура са били във взаимна зависимост, тогава те са балансирали епохата.Защото истината без доброто е опасна сила – знанието без доброто е страшилище. Но и доброто без знание може да даде лоши последствия. А истината без красота е един досаден реализъм. Красота без истина е една фикция, едно кратковременно изкуство.

Едно художествено творение е толкова по-силно и по-ценно, колкото по-дълбоко разтърсва човешката душа и я тласка към общо щастие. Истинското художествено творение завладява въображението, понася го на орлови крила и му разкрива пленителни простори. То ни кара да преживяваме авторовите настроения. У всички народи през вековете личности, дарени свише, са творили изкуство за обща наслада. Тези вдъхновени личности са били с всенародна слава. Те са били обществени водачи и учители на поколенията. Но с глобализирането изчезват националните граници, изчезват и жанровите граници в изкуствата, дори самите изкуства и творци. Защото остава само науката и техниката като диктатор в едно излязло извън границите на човечността обезличено постчовешко общество.

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.