Любопитно от историята на Диаскоп: Четири важни теми в българското девето изкуство

Много от интересуващите се от комикси сигурно са чели странната класификация на българските жанрове в международната енциклопедия „Lambiek”. Тя е резултат от поредица от 30 статии за „Изкуството на комикса”, отпечатани в Пловдивски вестници в периода 1984-1994 г. Макар термина „комикс” през онова време да се премълчаваше (убий събитието с мълчание), факт е, че в почти всички заглавия присъства. Освен това за първи път в България през 1987-88 г . с названия „комикси” се експонираха страници и кадри в Обща годишна художествена изложба на СБХ.

Последната статия от поредицата се публикува във вестник „Арт Клуб” през 1994 г. и е посветена на 60 годишния юбилей на комикс изкуството. В нея се прави преглед на златните американски комикси от двете школи. В България след това, близо 10 години, условията не бяха подходящи за изкуство. През 2006 г. в Пловдив отново се заговори за изкуството на комикса – във вестници и по телевизията.

Наближаваше годината на комикса – 2008 г. Времето беше ограничено, а работата извънредно много. Направихме се връзка с международната комикс енциклопедия Lambiek и българското развитие се представи пред чуждестранните специалисти. Разменихме мнения и писма и сега в Lambiek има много български автори, представени наред с колеги от цял свят.

Намериха се заможни личности, които погледнаха съчувствено към изгоненото от рая на българската естетика изкуство и помогнаха при реализирането на представения от екипа на Диаскоп проект за достойно честване годината на комиксите – 2008.

Които са посетили изложбата „Междинни форми” през 06.10.2020 – 08.01.2021, може би са обърнали внимание на експониран документ „Договор”. За него се споменава и в тв предаване -  интервю, което може да се гледа и в Интернет. Този „Договор” е за направата и отпечатването на „История и теория на българските комикси” във вид на брошура. В нея освен публикуваните статии от вестниците се изясняваме: Какво се случи? Какво се случва? И Какво ще се случи с българските комикси. (За съжаление спонсорът на изданието отдавна вече не е сред нас - Царство му небесно). Но разглеждайки труда, забелязах 4 важни теми. Тези 4 важни теми са в основата на класификацията, предложена в международната енциклопедия Lambiek:

1 ) историко-патриотичен

2 ) учебни

3 ) религия, митология, фантастика

4 ) приключенски

5 ) куриози

6 ) сатиричен

7 ) сантиментален

8 ) поучения за деца

В тази недълга, наситена разходка из жанровете на български комикси, има различни теми, но се открояват като важни само 4. Отидох при спомоществователя и разясних моята загриженост за съдбата на българските комикси, ако се разпространи брошурата. Той прояви благородно разбиране и снизхождение – остави да предложа вариант за поправка. Оформи се нов „Договор” — за изложба със скици от комикс за Хан Аспарух (в Исторически музей), представяне на юбилейно издание „Диаскоп” с тема „Героят на праисторията”. Благодарен за жеста, изказах готовност да се започне в специализиран сайт публикуване на материалите от брошурата, но преработени и разширени. Целта беше да се спечели време за развитието на българските комикси, като се поправи заключението от брошурата. Публикувано бе обширно интервю във вестник „Марица” — „На земята ще останат само пет езика”, а изложбата премина с извънредно голямо посещение и интерес.

Кои са тези съдбовни 4 теми за българския комикс? 1)България преди 1944 г. е била религиозна страна, което има отпечатък в детските издания – Трябваше час по-скоро да се възстанови тази липса, защото през социализма този стълб на българския комикс е разрушен. Още през следващата година започнахме поредицата „Православен комикс” по идея на Западно европейски митрополит Антоний. Изданията бяха отпечатани в тираж 60 000, 80 000, 5 000, 5 000 и пр. бр.

Някои ще каже, какво толкова има в това. Ами комиксите са масова култура. В миналото масите са били свързани към културата чрез религията. Само тя има способност да направи такива съединения, а не философията, изкуството, литературата, науката и т.н. Още повече, че пожеланията в новата епоха са: комиксът да се реформира от масово във високо изкуство. Но високата качествена култура, ако е лишена от религиозен базис, се откъсва от всенародния живот и е само за ограничен кръг елит. Това ще е пагубно за нашия комикс, както и се наблюдава днес тенденцията комиксът да не се разпространява у нас като масово изкуство. Така ли е с писмеността на светите Кирил и Методий – не, там може да открием корените на българското масово изкуство.

Втората тема, е социална – за частната собственост. Може да се покаже интересна колекция от стари комикси на тема „Контрастите в живота”, „Господари и слуги” и пр. критични отношения към буржоазния морал, егоизма, търговията със съвестта. Но частната собственост през социализма беше забранена и тази втора важна колона от българския комикс – сатиричният жанр, също беше преустановил развитие. Оставаха само две – Историко-патриотичната тема и Семейството.

Известно е, че в чужбина нямат интерес към нашите патриотични произведения, тази тема е рядка в чужбина. Освен това през социализма патриотичните комикси се преобразуваха в революционни — с тема „народни герои и страдания”. Защото вече няма условия за противопоставяне на историческите ни герои на съвременното продажно общество.

Последната тема е за семейството, най-малката клетка в обществото. У нас, както съм написал в статията за образа на жената в българските комикси, тя също отсъства. Прекъсната е традицията, защото комиксите през соца бяха детско юношески, за естетическо и идеологично възпитание.

Преди да се начертават пътища за бъдещо развитие на българския комикс, ентусиастите трябва да предложат творби и решения по възобновяване на тези 4 теми. Без тях се строи на пясъчна основа и няма да има самобитен български комикс. Защото всяка внесена култура е тирания, така египтяните са завладявали народите чрез изкуство, а не чрез оръжия.

Пловдивски вестник от 1988 г.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.