Обичате ли кримки?: Ангелина Василева разказва за литературните легенди на Девън и Корнуол
13.09.2020
Четиво с продължение
►
Първа част тук
Втора част тук
Трета част тук
Обичате ли кримки?
Казват, че забраненият плод е най-сладък и откъсването му може да доведе до ужасни последствия. Но за щастие, не винаги е така.
Имало едно време едно момиченце, което живеело в голямата къща на богатите си родители. Било третото, най-малко дете в семейството и майка му навярно искала то да има по-дълго и щастливо детство, затова не му позволявала да чете докато стане на осем години. Но любопитно момиченце се изхитрило и с помощта на по-големите си брат и сестра научило буквите още на четири. И тайно от майка си незабавно се превърнало в ненаситна малка читателка, а когато пораснало написало най-известните детективски романи...
Кралицата на трилъра Агата Кристи /1890-1976/ е неоспоримата литературна икона на Девън.
Началото на писателската ѝ кариера не било лесно. Знаела, че има талант, но ѝ отнело време да открие своя жанр. На 18 години започнала да пише разкази, следвайки модата на спиритуализма и паранормалното. Но нито едно от списанията, на които ги изпращала, не проявило интерес към тях. Първият ѝ роман „Сняг в пустинята“, написан под впечатление на пътуване с майка ѝ до Египет, бил върнат от шест издателства.
Агата Мери Клариса Милър /по баща/ се омъжила в началото на Първата световна война за Арчибалд Кристи, пилот в Кралския корпус. По време войната той бил във Франция. Агата останала в Англия и участвала като доброволка към Червения кръст. Започнала като медицинска сестра в диспансер, след това станала помощник аптекар. В това трудно време написала първия си успешен роман „Аферата в Стайлс“, в който симпатичният белгийски детектив Еркюл Поаро се появил за пръв път. Изминали четири години докато издателство Бодли Хед го публикувало. Със следващите си 65 детективски романа Кристи се превърнала в най-четената авторка на планетата. За цялостния ѝ принос към литературата и изкуството през 1971 г. тя била ръкоположена за Дама на Ордена на Британската Империя.
Писателката се родила в Торки и до 18-годишната си възраст живяла във викторианската вила на родителите си „Ашфийлд“. За съжаление, тя не е запазена. На нейно място днес има жилищна сграда. Синя мемориална табела върху масивен камък сочи връзката ѝ с живота на авторката на трилъри.
Такива табели са поставени на още 11 забележителности в Торки, включени в Милята на Агата Кристи, открита за ознаменуване на 100-годишнината от рождението ѝ. Сред тях е четиризвездният хотел Империал, място на действие в романите „Загадката на Енд Хаус“, „Трупът в библиотеката“ и „Стаена смърт“. Включени са любими места от младостта на писателката – заливът, в който обичала да плува; крайбрежната алея, по която карала ролкови кънки... Старото абатство поддържа специална градина с отровните билки, използвани в книгите ѝ. През септември градът организира „Фестивал на Агата Кристи“, за който пристигат нейни почитатели от цял свят.
През 1934 г. Агата Кристи и вторият ѝ съпруг Макс Малоуън се установили за постоянно в историческото градче Уолигнфорд недалеч от Оксфорд. Четири години по-късно купили имението Грийнуей в Девън на брега на река Дарт - „къщата-мечта“ от детството на писателката.
В Грийнуей семейството прекарвало летата и се събирало за коледните празници. Тогава Агата Кристи четяла на глас пред близките си своя най-нов детективски роман, а съпругът ѝ уж дремел през повечето време, но отгатвал безпогрешно кой е извършителят на убийството.
Усамотеността и красотата на Грийнуей вдъхновили Агата Кристи за някои от най-известните случаи, „разплетени“ от Поаро. В имението или в близост до него се развива действието в „Двойно убийство“ , „Пет малки прасенца“, „Изпитание за невинните“.
През 2000 г. дъщерята на Агата Кристи предава Грийнуей на Нешънъл Тръст, британска фондация за културно и историческо наследство. Организацията влага няколко милиона лири за ремонти и отваря имението за посетители през 2009 г. Величествената триетажна сграда от края на 18 век пази уникалната атмосфера на дом, а не просто музей на писателката. Към нея се прибавя великолепието на 36 акра /15 хектара/ уникални алеи с цветя, овощки, лозя и тропически дървета.
Интересен е начинът, по който държвата субсидира фондацията. Стандартният билет за възрастни в Грийнуей е 8 лири. Но посетителят има възможност да вземе билет дарение от 10 лири, при което фондацията ще получи от държавата още 25 % върху основната цена. Това е се нарича gift aid – система за данъчно поощрение на дарителите в сила от 1990 г.
Агата Кристи в Торки с приятел
Имах договор с издателство „Абагар“ да преведа „Случаите на Паркър Пайн“ от Агата Кристи. При 20 преведени книги от английски на български, трябва да призная, че това беше моят единствен, при това огромен провал. И не защото не си падам по криминални четива... Просто годината беше 1994-та, пишех на купения на старо мой първи компютър Правец и той се развали фатално няколко дни преди срока за предаване на книгата. Все още нямаше магазини за компютри под път и над път, да не говорим за сервизни услуги, а сред приятелите ми май бях едиствината, която притежаваше такова чудо. Наложи се да предам на издателството нередактиран превод и да си понеса финансовите последствия за това. Но все пак в книжарниците книгата се появи с моето име. Единствената ми утеха беше, че докато я превеждах, бях получила незаменими уроци от авторката за това какво е неочаквам обрат и ... английски хумор.
Джанет Морган пише в биографичната си книга за Агата Кристи:
„Тя беше много весел човек... Забавляваше я животът, човешките същества и начинът, по който те се държат.“
Четях и препрочитах „Случаят със съпругата на средна възраст“. Супер тривиална ситуация – проспериращ мъж си пада по своята млада секретарка и съпругата му е нещастна. Но Агата Кристи спира погледа ѝ върху необичайна обява във вестника: „Щастлив ли сте? Ако не сте, обърнете се към господин Паркър Пайн...“ И дамата решава да опита късмета си.
Паркър Пайн определя такса от 200 лири и отваря папка за „лечението“ на несретната съпруга. Под неговите напътствия тя се превръща в привлекателна жена, която забравя сълзите и тръгва по танци и ресторанти с представения ѝ от него привлекателен млад мъж. Двете двойки се засичат една вечер на дансинга и съпругът престава да счита секретарката си за толкова привлекателна, особено след като братята ѝ започват да искат пари от него, а жена му го подтиква да се среща с нея. Не показва открито ревността си, но съветва жена си „да не се изложи“ като други дами на нейната възраст с този „платен танцьор“. Тя осъзнава, че приятелят ѝ е жиголо и както се полага, купува му златна табакера. Но той отказва подаръка и заявява, че заради чувствата си към нея ще се откаже от тази ужасна професия. Както изисква сценарият, подарява ѝ пръстен и обещава всяка година на ѝ изпраща съобщение във вестника, че вече е почтен човек. В резултат от предписанията на Паркър Пайн семейството е отново сплотено. Съпругата изпитва състрадание към мъжа си, а той ѝ предлага пътуване до Ривиерата. Колко неочаквани обрата преброих дотук? Е, може и да съм пропуснала някой. Но финалът на разказа е перфектен пример за „сух английски хумор“. Платеният танцьор се явява на обичайния отчет пред своя работодател и за негова изненада заявява, че се отвръщава от тази „мръсна игра“. Когато си тръгва, Паркър Пайн отваря нова папка с надпис „ Интересни терзания на съвестта на закоравял платен партньор за танци. Внимание: да се проследи развитието на случая.“
следва
На снимката: Агата Кристи - в центъра - с ролкови кънки
на кея в Торки (Девън), родния ù град, 1911 г.
Ангелина Василева в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.