Георги Чепилев: "Комикс силуети от живота на модерния клеветник" II

10.09.2020
Снимка 1

Продължение от първа част тук

Алегорията е отвлечена идея за неща, които не съществуват, като Невинността например.

Притчата (параболата) представя къс алегоричен разказ за частна случка, достатъчно типична и изразителна, за може да служи за илюстрация на една обща мисъл.

Всяка басня, която не обработва художествено алегоричния разказ, се свежда до притча, където главната роля се пада на нравоучението, а алегоричният образ е негова проста илюстрация.

Притчата, както и баснята, изнася образа на определена случка, вместо да развива същински мисълта и така остава върху почвата на алегорията. Но баснята заема своя образ от действителността, а притчата тръгва от съдържанието на една обща мисъл.

Лицата от фабулата в притчата не образуват като при баснята самостоятелен свят, а са неотлъчни алегорични образи на онази мисъл, която писателят иска да открие.

Притчата се основава върху външно сходство (аналогия) на нещата и случките. Тя никога не играе по-важна роля от тази на изобразително средство при разясняването на нравствен или житейско-практически въпрос и е само един пластически образ, който го осветлява.

Религиозното изкуство е предимно символично. Творческите образи като притча, хипербола, ирония, сарказъм и т.н. са в последните места като израз от художествения език.

Когато високото започва да се снижава до долния свят, с други думи казано, когато жанровост пронизва възвишена тема и тя се излива във формата на битова сцена, тогава на пръв план излиза „самостоятелното мислене“ на художника.

В такива случаи символико-алегоричният жанр изразява иносказателно догматична мисъл.

Църковния събор е обединил тези тенденции към оригинално творчество от реалистични черти с думата „притча“.

И в развитието на българската иконография се забелязва навлизане на нови сюжети и мотиви предимно от западноевропейския арсенал.

Важно е да се обърне внимание, че изкуството на символико-алегоричния жанр е преобладаващо умозрителен. На пръв поглед изглежда, че умозрителността трябва да води към далечни абстракции, но се забелязва, че този жанр не е чужд на суетната мъдрост, защото умствено оформя чувствени представи.

Ето защо макар творбите в този жанр да изискват досетливост и култура при разшифроване на посланието, се харесват предимно от нискообразованите хора.

В българското църковно изкуство съществуват прекрасни образци на грандиозни символико-космологични „картини“ , пронизани с навеи от светския живот. Тези отвлечени композиции са изобразени в характера на „жанровите картинки“. Изисква  се голямо майсторство при подобно иконографско новатарство, та в богословски план много да не се набиват на очи реалистичните черти във фантастичните теми и сюжети.

В предишната статия се описа образа на клеветника. В настоящата статия е подходящо да се кажат няколко думи за твореца, който се задълбочава в „самостоятелното мислене“. Подобен алегоричен образ се открива при съвременния новинар. Новинарството е нагласяване на лъжливи слухове, а новинар е човек, който измисля лъжливи случки и събития, разпространявайки ги умело и усърдно. Той съобщава някоя новина като чиста истина и се чуди как е могъл да я измисли. Новинарът не е зъл и злобен. Той само разпространява „новините“ една след друга, защото при него това е необходимост. Такава е природата му - да съчинява новини, да ги съобщава и праща в ефир. Когато му се даде да улови малка истинска новина, той я украсява и преувеличава, пуска я със замах и артистичност. Тя започва да расте и хубавее, увеличава се, докато се превърне в мълва. Движението й предава живот и сила. Никоя друга напаст не е по-страшна и по-бърза от мълвата. Вергилий и Леонардо да Винчи са описали много прецизно същността на мълвата.

С тези две статии искаме да покажем колко необходимо е да се познава родната история на изкуството и особено самобитната българска иконография, за да могат нашите автори, чрез продължение на културното ни наследство, да участват с достойнство на световната сцена.

На илюстрациите: Притча за Блудния син

Рисунки - Вадим  Лазаркевич

 

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.