Георги Чепилев: "За културните отрови на тоталитарните идеологии върху изкуството на демокрацията - комикса"

Има културни отрови, чиято търговия не може да бъде оставена свободна. Законите на обществената хигиена налагат пресушаването на застоелите блата, от които излизат отровни бацили, разрушаващи живота. Такива културни отрови са особено фатални за малката България.

Ето защо се налага една преоценка на изминатия комикс път от българската комикс история. Само по този начин ще се установи грешката, която води българското комикс развитие в постоянно крушение. Оказва се, че тази грешка възниква от недостатъчното вдълбочаване на българските комикс учени, които по понятни причини са възторжени поклонници на комунистическите разкази в картини.

Възможно ли е да се представи история на българските комикси? На какво евентуално ще научи подрастващите, в какво отношение се намира спрямо днешното общество, за каква възрастова и социална аудитория е предназначена и т.н.? Най-важното – какви отзвуци дава в обществото и неговите устои, какви последствия има за подпомагане на българския комикс в изява на международната сцена? Защо все още, след 30 години „демократична свобода“, българската общественост е затворена в своята апатия и безгрижност спрямо изкуството на комиксите?

У нас все още  няма данни за достатъчно количество престижни комикси, та да се проследи научно българското развитие. Затова всеки опит за история на българските комикси ще бъде спекулация и твърде едностранчиво и тясно представяне на фактите.

Годините след 1989 г., след спасяването от челюстите на тоталитарната държава, у нас все още не се разкрива съдбоносната слабост на комунистическия мироглед. Защото днешната маска на материализъм и атеизъм е коренно променена.

Наистина в зората на българската демокрация повсеместно се отрече изричното безбожие, но изкуствата и науките все още се изучават без Създателя на вселената. Творецът е „изгонен“ от физиката, биологията, психологията, антропологията, историята, изкуствата и пр. Т.е. не е осъществен никакъв преход от 45 годишния период, когато образователната и културна системи преподаваха свой набор от идеологии и „истини“. Макар, че рухнаха половината от тези идеологии, днес светският мироглед продължава да „учи“ обществото с ненаучни хипотези.

По тази причина некоректно и необективно би се представила едностранчивото проследяване на българското комикс развитие.  Без анализ на основните начала в съвременното общество, е възможно само хипотези и презумпции. Когато култът към Сталин достигнал невероятни размери – той бе „единствен, най-велик, гений, слава на епохата“ и пр., тогава обществото се настройва недружелюбно към комикс изкуството.

Корените на тази очевидна криза от материалистично  атеистичния мироглед на социалистическите комикси се виждат и в периода на националсоциализма. Защото комунизмът и националсоциализмът са еднакви в основата си. Еднакви са в стремежа да станат единствен авторитет в индивидуалния и колективен живот – те са готови да защитават своите домогвания чрез насилие, с безпощадна нетърпимост. Нацоналсоциализмът и комунизмът са два варианта на една и съща псевдорелигия, но изразени с помощта на различни „митологии“. Основани са върху обожествяването на колектива и отричането на човешката личност. И при двата тоталитарни строя има култ към вожд, олицетворяващ божеството - колектив. В много от статиите на комикс дружество „Диаскоп“ проблемът се фокусира върху факта, че комиксите започват с формиране на индивидуалната личност в изкуството.

Това показва защо комиксите са само пропаганда в тоталитарните държави.

На 3 януари 1939 година, Рузвелт отправя послание, в което твърди, че демокрацията се гради върху религиозната идея за човешката личност (като автономна, неприкосновена за държавата ценност). Това послание желаеше примирение между патриотизма, свободата, демокрацията и религията. Развитието на демократическите учреждения на Запад е тясно свързано с християнските религиозни традиции. Свободата, националното чувство и религията са свързани в нашата цивилизация в такава степен, че когато бъдат разединени едно от друго, те получават разрушителен характер.

Такова разделение се вижда от историята, започва в Европа през 18 век, когато се набиваше в съзнанието, че религията и патриотизмът са враждебни на свободата и демокрацията. Религията се замени с науката или с това, което само може да бъде доказано по научен път. Но коя наука? „Наука“ изобщо не съществува. Има точно определени науки, с точно - за всяка от тях, предмет на изучаване. Любим комикс жанр за тоталитарните държави са историческият и научно фантастичният, т.е миналото и бъдещето, но не и настоящия живот.

В резултат на „прогресивните“ демократически кръгове (под влияние на тоталитарни възгледи), се продължи отделянето на свободните учреждения от религията и патриотизма, като направи тези учреждения негодни и беззащитни. Ето защо днешната демокрация не намира достатъчно силни опори да защити човешката свобода и личност от челюстите на тоталитаризма. И в резултат – отново криза в комикса – изкуството на демокрацията.

Българските комикси в съвременен вид започват в разгара на Втората световна война и носят идеологически отпечатъци на фашизма и комунизма. През демократичния период това едностранчиво интелектуализиране продължава да заблуждава и разрушава подпорите на българското общество. Тук е мястото да се каже, че българските комикси в своя зародиш не само обучаваха, но и възпитаваха в 4 основни начала с обединяващата тема  за свобода: „Значението на Българската Православна Църква за България“; „Патриотизма“; „Ролята на семейството като основна клетка в обществото“ и „Важността на частната собственост“. Доколкото България се опитваше да бъде неутрална през Втората световна война, тези теми се забелязват в класическите ни комикс издания „Чуден Свят“, „Илюстровано четиво“, „Картинен вестник“ и др.

С внушенията от тоталитарните идеологии започва разрушаването на тези обществени подпори и материализиране на потребителското общество в техничната ера. Естествено, че развитието на комиксите в такава социална среда ще претърпява пълно фиаско.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.